Джейн Ан Кренц
Истина или предизвикателство (43)

44.

Сингълтън се облегна на плота и изгледа Джеф и Тео. И двете момчета имаха необичайно сериозни лица.

— Какво има? — попита той.

— Мислим, че трябва да поканиш мама на среща — каза Тео.

— Да. — Джеф се намръщи в усилието си да се съсредоточи. — Може да я заведеш на кино или нещо такова.

Книжарят дълго мисли.

— Сигурни ли сте?

— Да — повтори Тео. — Можете да вземете и нас, ако искате. Ще хапнем пица преди киното.

— Много си глупав — сряза го Джеф. — Няма да е истинска среща, ако и ние сме с тях.

— И защо не? — захленчи Тео.

— Непрекъснато ходим заедно на пица, но това не е среща — обясни Джеф.

— О! — Тео явно не бе прекалено потиснат от новината. Само сви рамене. — Вместо това можем да идем на пица с чичо Итън и Зоуи.

Тъмните сенки в книжарницата сякаш изчезнаха. В тясното пространство нахлуха топлина и светлина и изтикаха мрака навън.

Сингълтън усети, че се е ухилил широко като идиот, но това нямаше значение.

— Идеята ми харесва — заяви той.

* * *

Зоуи стоеше в средата на просторната бяла спалня. Трябваше да признае, че в завършен вид пространството бе впечатляващо и доста красиво посвоему.

— Поздравления, Линдзи, създала си забележителна стая. Много хармонична и спокойна.

Линдзи не помръдна от мястото си до вратата. Изражението й бе предпазливо.

— Но не е в твоя стил, нали?

Зоуи се обърна към нея.

— Не, но това не означава, че не мога да се възхитя на едно прекрасно произведение, когато го видя.

— Говориш сериозно, нали? — попита Линдзи.

— Наистина имаш талант — искрено отбеляза Зоуи. — И освен това смятам, че ти си подходящият дизайнер за Табита Пайн. Тя харесва този стил. Аз — не. Реших, че в крайна сметка няма да представя свое предложение.

Линдзи неловко пристъпи от крак на крак.

— И двете знаем, че можеш да й предложиш онова, което иска. Ти си професионалист. Не е нужно да харесваш определен стил, за да го изпълниш за някой клиент.

— В повечето случаи бих казала, че е вярно. Но Табита е различна. Има нужда от много фино премерен енергиен поток в дома си, особено в онази стая за медитация. Ти по-добре от мен можеш да отговориш на изискванията й. — Зоуи сви рамене. — Освен това, изведнъж се оказах с много ангажименти. Няколко от архитектите, които разгледаха къщата вчера, искат да ме представят на свои клиенти.

Линдзи кимна, малко успокоена.

— И аз също получих много положителни отзиви от различни хора по време на обиколката.

— Изглежда, целият труд, който вложихме тук, ще се окаже много полезен. — Погледна часовника си и тръгна към вратата. — Извини ме, но трябва да тръгвам. Обещах на съпруга си да се видим на обяд.

— Зоуи, почакай.

Тя спря.

— Какво има?

Линдзи, изглежда, се затрудняваше да реши точно какво иска да каже.

— Мисля, че библиотеката ти е страхотна — каза тихо най-накрая. — Не бях права за всички онези наситени цветове. Наистина изглеждат невероятно в стаята.

Зоуи виждаше, че Линдзи се бори със себе си. Но се опитваше да е мила. Това означаваше много.

— Благодаря.

— Съжалявам, че отначало двете не се разбирахме — бавно продължи Линдзи. — Просто този проект и работата за Пайн са много важни за мен.

— Всичко е наред.

— По-рано работата ми като специалист по вътрешен дизайн беше по-скоро хоби. Бях популярна, защото бях омъжена за човек, който бе важен в Лос Анджелис. — Тя се усмихна иронично. — Хората направо се редяха на опашка да му се подмазват.

— Разбирам.

— Харесваше ми да съм дизайнер, но не се налагаше да си изкарвам прехраната с това. Беше просто нещо, с което се занимаваха жените в моето социално положение. Някои организираха важни светски партита. Аз обзавеждах къщите на звезди и хора от шоубизнеса.

— Линдзи…

— Но след развода си загубих всичко. Всичките ми известни клиенти ме изоставиха. Изведнъж вече бях никоя, тъй като не бях омъжена за човека, на когото трябваше да се подмазват. Тогава най-сетне разбрах, че ако искам да имам нещо свое, ще трябва сама да си го направя. — Тя стисна устни. — Бях обсебена от идеята да докажа, че мога да си създам собствен живот без съпруга ми и неговото влияние. Разбираш ли, не бях сигурна, че ще мога да се справя.

— Как реши да се установиш тук?

— Исках да започна на чисто някъде, където няма да имам връзки с бившия си съпруг и приятелите му. Обичам пустинята. Така че просто избрах напосоки мястото на картата.

— Добре дошла в клуба. — Зоуи се усмихна. — Почти всички, които познавам, са дошли в Уиспъринг Спрингс, за да започнат всичко отначало. Това е хубаво място за нов живот. Ще се справиш.