Метаданни
Данни
- Серия
- Уиспъринг Спрингс (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Truth or dare, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Илвана Гарабедян, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 35гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- ina-t(2010)
- Разпознаване и начална корекция
- Екатерина Загралова(2010)
- Допълнителна корекция
- asayva(2017)
- Форматиране
- in82qh(2017)
Издание:
Автор: Джейн Ан Кренц
Заглавие: Истина или предизвикателство
Преводач: Илвана Гарабедян
Език, от който е преведено: Английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
ISBN: 954-26-0244-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1867
История
- —Добавяне
37.
Триото на малката закътана сцена се състоеше от пиано, китара и бас. Свиреха „Сладката Лорейн“ — прочутата композиция на Нат Кинг Коул — и я изпълняваха точно както трябва. Звученето бе жизнерадостно и прекрасно. Но този път не му се отразяваше по обичайния начин, помисли си Хари. Не го пренасяше в онова специално място.
Пийна от бирата си и се намести още по-удобно на възглавниците. Тази вечер в „Последен изход“ не бе много пълно. Двамата с Аркадия се бяха настанили в сепарето, което бе станало тяхно обичайно място.
— Съжаляваш ли за начина, по който се развиха нещата? — попита той.
Всъщност искаше да пита: Съжаляваш ли, че спиш с мъж като мен вместо с някого от онези типове от висшата класа, с които си излизала, когато си била в големия бизнес? Но се страхуваше да изрече думите гласно. Не искаше да я притиска до стената. Бе свикнал да приема настоящия миг и да не гледа прекалено напред в бъдещето.
Тя срещна погледа му над чашата си с мартини и той веднага видя, че е разбрала скрития му въпрос. Понякога сякаш четяха мислите си.
— Не — отвърна тя. — Никак.
Остави чашата си, наведе се напред и леко докосна с устни неговите.
— Ти си най-прекрасното нещо в живота ми, Хари.
Едно чувство, за което той нямаше име, разцъфна вътре в него.
— Обичам те. — Думите се изтърколиха трудно от устата му. Не можеше да си спомни кога за последен път ги е изричал. Може би никога.
Тя докосна бузата му.
— И аз те обичам. Ти си моята сродна душа, Хари.
Магията на музиката най-после започна да действа и ритъмът го поведе към онова специално място.
Тогава осъзна, че новото чувство си имаше име все пак. Това имаха предвид хората, когато казваха, че са щастливи.
Пресегна се през масата и хвана ръката на Аркадия. Пръстите й се преплетоха с неговите. Седяха заедно и се оставиха музиката да ги понесе на вълните си.