Джейн Ан Кренц
Истина или предизвикателство (35)

36.

Четиридесет и осем часа по-късно Итън облегна ръце отстрани на болничното легло и погледна към Шели Ръсел. Зоуи стоеше от другата страна. Хари и Аркадия бяха заели позиция в долния край на леглото.

Като се има предвид през какво бе минала, Шели бе в много добро състояние, помисли си той. Бе им казала, че ще я изпишат на сутринта, но нямаше търпение да чака толкова дълго, за да научи цялата история.

Итън я разбираше. С детективите бе така.

— Лоринг е мъртъв? — рязко попита Шели.

— Почина в линейката на път за болницата — тихо се обади Аркадия. — Но той си поприказва с мен и Хари на паркинга, докато чакахме лекарския екип. Знаеше, че няма да оживее, затова нямаше какво да губи.

— Как те е открил?

Аркадия въздъхна.

— За съжаление Грант е знаел повече за личните ми финансови дела, отколкото съм съзнавала. Имал е номера на една от няколкото банкови сметки, които мислех, че съм скрила от него. Държал я е под око. Преди месец аз я използвах за пръв път, за да прехвърля малко пари в друга сметка.

Шели кимна.

— И Лоринг е използвал случая.

— Да, но новата самоличност на Аркадия е много добра — обади се Итън. — Трябвало е да се увери, че е намерил истинската жена, преди да предприеме нещо. Освен това е искал да узнае всичко за новия й живот. Приятели, бизнес партньори — неща от този род. Не е смеел да се появи наблизо, преди да е напълно сигурен.

— Затова е използвал Джон Бранч да ме наеме да направя онези снимки.

— Целта му е била да остане в сянка до последния възможен миг — обясни Зоуи.

— Разбираш ли, Грант имаше много врагове — обади се Аркадия. — Включително от Комисията по контрол на паричните средства и от федералните власти. Не е искал да се разбере, че е на американска територия, освен ако не е абсолютно наложително.

— Разбирам защо е пратил мен в Уиспъринг Спрингс за снимките — бавно каза Шели. — Трябвало е да е напълно сигурен, че ти си жена му. Но защо да праща Бранч да убие теб, Труакс?

— Първоначалният план на Лоринг е бил Бранч да отвлече Аркадия — поясни Хари. — Но след като ти си донесла снимките на компанията от Уиспъринг Спрингс, той започнал да се притеснява, че Труакс може да представлява потенциален проблем.

— Да представлява проблем е едно от многото професионални умения на Итън — гордо заяви Зоуи.

Итън скромно вдигна рамене. Аркадия се прокашля.

— След като проучил миналото на Итън, Грант решил да преработи плановете си. Винаги е бил много добър в правенето на стратегически промени в процеса на работата. Сметнал е, че премахването на Итън би решило два от проблемите му. Така не само щял да се отърве от единствения човек, който евентуално би тръгнал да ме търси, ако аз изчезна, но също и би пренасочил вниманието на всички в друга, съвсем различна посока и така още по-добре щял да прикрие следите си.

— Ами какво стана с Бранч? — поинтересува се Шели.

— Тази сутрин излезе от кома — отвърна Хари. — Отначало не желаеше да каже нищо друго, освен името, чина и личния си номер. Но накрая детектив Рамирес успя да го убеди, че сериозно е загазил, и той се разбъбри. Изглежда, наистина е смятал, че работи за някаква суперсекретна правителствена агенция. Никога не е успял да осъзнае напълно, че е бил изключен от онази елитна военна част, към която е опитал да се присъедини. Бил е обсебен от мисълта да докаже, че може да се справи с мисията си.

— Грант е имал намерение да се отърве и от двама ви с Бранч, за да прикрие следите си, Шели — каза Аркадия.

— Е, в моя случая почти успя — Шели се намръщи. — Лекарите най-накрая заключиха, че някой е изпразнил една от кутийките ми с лекарства и я е напълнил със солидна доза от някакви нови и много силни медикаменти. В комбинация с другите ми хапчета те са щели да ме довършат, ако Зоуи и Труакс не ме бяха открили точно навреме.

Зоуи потупа ръката й.

Старата жена се загледа в пръстите на Зоуи, които докосваха нейните. Отново се намръщи, този път замислело.

— Имам някакъв странен спомен за един сън, който сигурно ме е споходил, докато съм била в несвяст. Някои все повтаряше името ми — отново и отново. Казваше ми, че трябва да се държа.

— Това беше Зоуи — обади се Итън.

Той я погледна над леглото. Ясно му беше, че усилието от престоя в болницата започваше да й се отразява. В ъгълчетата на очите и устата й имаше някаква напрегнатост. Трябваше скоро да я измъкне оттук.

Шели се взря в Аркадия.

— Каква ще правиш с този файл, който си скрила? Изглежда, все още е опасен.

Хари тихо изсумтя.

— Рано сутринта го предаде на федералните власти.

— Хари реши, че това е най-добрият начин да неутрализираме ситуацията — допълни Аркадия. — Целта ми беше да го използвам като застраховка, за да се защитя от Грант, ако все още е жив. Сега, когато него го няма, не съществува причина да го пазя. Трябва да се оправя с някои правни проблеми, за да си върна старите авоари, а и от данъчните власти имат няколко въпроса към мен — но това е горе-долу всичко, за което трябва да се тревожа сега.

— Нищо, с което да не можем да се справим с помощта на добър адвокат — спокойно каза Хари.

— Радвам се да го чуя — въздъхна Шели. — Съжалявам за своята роля в тази бъркотия. Едва не те убиха заради мен, Труакс.

— Важното е, че именно твоите бележки ни помогнаха да спасим живота на Аркадия — възрази Итън.

— Само ми се ще да бях свързала всичко малко по-рано, отколкото го направих. Някога нямаше толкова лесно да ме заблудят с фалшивата правителствена карта за самоличност.

— Кога почна да подозираш нещо? — попита Зоуи.

— Бранч леко ме притесни от самото начало, ако трябва да съм откровена. Понякога човек просто има определено усещане за клиентите. — Шели погледна към Итън за подкрепа. — Разбираш какво имам предвид, нали?

— Напълно. Нещо просто не е както трябва.

— Да. Както и да е, когато научих, че Бранч е в кома в Уиспъринг Спрингс, след като е получил токов удар в басейна ти, разбрах, че имам сериозен проблем. Тъкмо се канех да се свържа с теб, когато започна да ми става много зле.

— Разбра ли веднага, че си била отровена? — попита Хари.

— Отначало не бях сигурна какво точно става, но сметнах, че и това е възможно, да.

— Затова си скрила бележника си — отбеляза Итън. — Много хитро, Шели.

В този момент през вратата влязоха мъж и жена. И двамата изгледаха ядосано групичката около леглото на Шели.

— Какво правите тук? — настоя да разбере жената. — Майка ми трябва да си почива.

Мъжът се намръщи към Итън.

— На табелата отвън пише, че могат да влизат само по двама посетители.

— Запознайте се с дъщеря ми Джули и сина ми Крейг — представи ги Шели. — Те смятат, че трябва да се пенсионирам.

Итън погледна Джули и Крейг.

— Много се надявам тя да не се откаже от професията. Би ми било от полза да имам надежден човек тук, във Финикс, а майка ви е страхотен професионалист.

Шели се ухили.

— Краставите магарета се надушват.