Джейн Ан Кренц
Истина или предизвикателство (34)

35.

Итън разглеждаше неясните бележки на Шели Ръсел.

— Започнала е да губи търпение заради цялото това настояване за пълна секретност. Направо си я представям как потропва с крак под бюрото, докато чака Бранч най-сетне да й каже какво точно иска от нея.

Отгърна следващата страница от бележките.

Там изпъкна едно име, което го накара да замръзне.

— О, по дяволите!

Бързо извади телефона от джоба си и набра номера на Хари.

— Какво има? — Зоуи скочи на крака и побърза да заобиколи бюрото, за да може да надникне над рамото му. — Разбра ли кой е наел Бранч?

— Не. Открих целта му.

* * *

— Остави го на земята! — Хари даде нареждането си откъм началото на уличката, като използваше ъгъла на сградата за прикритие. — Веднага!

— Ей, спокойно, човече, просто си пийвам мъничко, това е.

Пазачът звучеше като пиян, но беше лесно да се имитира провлаченият изговор и хленчещият тон на човек, който си е дръпвал от бутилката през последните няколко часа.

— Остави я на земята и излез с ръце зад главата.

— По дяволите! Да не си ченге, а?

— Нещо такова.

Пазачът тръгна напред.

— Цивилен полицаи ли си? Какво става тук? Ще ме издадеш ли на шефа? Човече, не го прави! Моля те! Наистина ми трябва работата.

— Пусни я!

— Добре, добре, спокойно, както ми каза. — Мъжът остави предмета да падне от ръката му.

Стъклото издрънча и се разпиля по плочките. Миризмата на силно, лепкаво вино с високо съдържание на алкохол се разнесе в тясната алея.

— Това си беше ненужно разхищение на страхотно пиене — мрачно измърмори охранителят.

Хари чу как телефонът иззвъня в джоба му. Неприятното изтръпване на крайниците му стана още по-силно. Все едно някой го бе наложил здравата с пареща коприва.

Измъкна рязко телефона от джоба си. Извърна се от объркания пазач и тръгна обрало към галерия „Еуфория“.

— Стаг на телефона — изръмжа той в апарата.

— Къде си?

Хари позна равния, прекалено спокоен глас на Итън. Това означаваше големи неприятности.

— Още съм на „Фаунтин Скуеър“ — отговори той. — Какво става? Разбра ли самоличността на човека, който е пратил Бранч по дирите ти?

— Не съм сигурен за какво е била сценката при басейна ми, но, изглежда, целта е била Аркадия. През цялото време.

— По дяволите! Лоринг.

— Така изглежда.

Хари вече бързаше, врязваше се в тълпата. Сега можеше ясно да види витрината на бутика. Моли бе зад гишето. Все още имаше двама-трима клиенти, които се мотаеха из магазина и разглеждаха изложените скъпи стоки.

Всичко изглеждаше нормално.

После осъзна, че не вижда Аркадия.

Спокойно, вероятно просто е отишла за малко отзад в офиса си или в стаята за почивка.

— Ще ти се обадя пак, когато я намеря — каза той в телефона.

Прекъсва връзката и се затича към магазина. Моли и клиентите вдигаха погледи шокирани, когато затръшна входната врата. Той се обърна към Моли.

— Къде е тя?

— Аркадия ли? — Моли го зяпна все едно бе някакво страховито чудовище. — Ами… тя, хм, отиде отзад в офиса си преди няколко минути, за да се обади по телефона. Беше личният й номер и предполагам, че…

Вече не я слушаше. С няколко широки крачки прекоси магазина и мина по малкото коридорче към офиса.

Тясната стаичка бе празна.

За пръв път от години усети вкуса на страха.

Престани, каза си наум. Тя няма полза от теб, ако сега се паникьосаш. Няма я само от няколко минути.

Мина през завесите, които отделяха задната стаичка, и включи осветлението. Вратата, която водеше към задната уличка, бе затворена, но вече не бе заключена.

Моли застана на вратата на коридора.

— Нещо не е наред ли? — предпазливо попита тя.

— Да. Извикай охранителите от площада. Кажи им, че търсим мъж, който е отвлякъл Аркадия. После се обади в полицията.

— О, господи!

— Веднага хващай проклетия телефон! Незабавно!

Тя се завъртя на пети и хукна към офиса.

Той отиде до задната врата, рязко я блъсна навън и впери поглед в тясната и безлюдна пътека, която водеше към задната уличка.

На светлината от коридора зад него видя голям брой бели ролки на земята.

Тоалетна хартия.

Никой не обръщаше голямо внимание на човек с униформа. Ако това важеше за пазачите на търговския комплекс, същото се отнасяше дори с по-голяма сила за чистачите.

Хукна по пътеката и зави в страничната уличка. Осветлението тук бе много слабо. Една-единствена улична лампа огряваше входа на служебния паркинг.

Чу далечното, приглушено трополене на количка. Звукът от търкането на твърдата гума на колелетата отекваше откъм паркинга.

Той изрита настрани мокасините си, тъй като се опасяваше, че звукът от стъпките му по настилката би могъл да предупреди Лоринг за приближаването му.

С боси крака, тихо изтича към по-близкия от двата големи контейнера за боклук и спря в тъмната му сянка.

Можеше да види само част от лошо осветения паркинг. Един мъж с шапка тикаше количка на чистач към невзрачен на вид микробус.

Сигурно беше Лоринг. Но ако не бе той? Ами ако е объркал в заключенията си? Ако това бе почтен, усърден чистач, който се прибираше у дома след дългия си трудов ден? Може би беше мъж с жена и две или три дена.

Скри пистолета до крака си и излезе от сянката на контейнера. Тихо започна да се придвижва към микробуса, като внимаваше между него и чистача да има паркирани коли.

— Лоринг! — извика силно.

Чистачът рязко се сепна и хукна да бяга с вдигната ръка. „Това не означава непременно, че е Лоринг“, помисли си Хари. Всеки, който се е озовал сам в безлюден паркинг, би се сепнал ако някой непознат извика нечие име.

Дулото на пистолета в ръката на мъжа проблесна на светлината.

Покривалото се отметна от количката. От дълбините на контейнера се изправи Аркадия като някаква богиня на отмъщението. Не издаваше никакъв звук, но Хари видя, че тя се описва да метне покривалото върху ръката, с която Лоринг държеше пистолета.

Мъжът реагира бързо, като се дръпна настрани. После се извърна към Хари и стреля.

Хари чу как куршумите се забиват в бронята на пикапа от лявата му страна.

Сега, най-накрая, събитията сякаш започнаха да се случват на забавен кадър, както се очакваше да бъде, когато нещата станат много рисковани. Вече не изпитваше никакви емоции — нито ярост, нито страх или паника.

Просто си вършеше работата. Вдигна пистолета и натисна спусъка. Лоринг се олюля от удара и падна на земята. Повече не помръдна.