Джейн Ан Кренц
Истина или предизвикателство (30)

31.

Електротехникът се казваше Джим. Беше силен, едър мъж, със самоувереното държане на човек, който си разбира от работата.

Стоеше до басейна, срещу Итън. Заедно разглеждаха запечатания водоустойчив щепсел за осветлението, който Джим бе извадил от подводния контакт. От него висеше парче кабел.

— Какво ви накара да се сетите за това? — попита Джим с израз на искрено любопитство.

— Ами няколко странни нещица — отвърна Итън.

Джим вдигна вежди.

— От онези, дето просто не са си на мястото?

Итън кимна.

— Бях закрепил покривалото за басейна с катинар. Имам двама малки племенници, затова взимам допълнителни предпазни мерки по отношение на интересните развлечения. Когато забелязах, че покривалото е махнато, започнах да се питам какво по-точно е ставало. Фактът, че тук бе същият бояджия и няма никой друг наоколо, също ме разтревожи малко.

— Как се досетихте, че е бърникал по връзките на осветлението?

— Когато тръгнах към него през двора, забелязах мокро петно на цимента близо до този щепсел. — Итън погледна надолу към лампата. — Обаче не видях никакви други следи от скорошно разплискване на вода. Не можех да разбера защо е мокро само на това място и никъде другаде. Когато деца скачат в басейна, всичко наоколо става мокро.

Джим се засмя.

— Значи е било нещо като улика, нали така казвате във вашата професия?

— Точно така. И бездруго не се срещат често, затова се опитвам да внимавам, когато се появят.

— Добре че сте забелязали тази. — Джим повдигна кабела и показа пресния разрез в дебелата изолация. — Този прорез е съвсем скорошен. Оставил е оголен кабел и е станало късо съединение. След като е бил заобиколен главният прекъсвач по веригата, целият басейн е бил като бомба, която само чака да избухне.

Итън разгледа срязания кабел по-отблизо.

— Как мога да докажа пред полицията, че разрезът е бил направен наскоро?

— Медната жица под изолацията изобщо не е корозирала. — Джим огъна кабела, за да му покаже повече от блестящата жица вътре. — В тази хлорирана вода много скоро щеше да позеленее.

— А, да, вярно — съгласи се Итън, впечатлен от простата логика. — Правилно се сетихте.

— Това си е част от занаята — отвърна Джим.

* * *

Сингълтън се показа на вратата на книжарницата, когато чу Итън да слиза по стълбите.

— Тръгваш към Финикс ли? — попита той.

— Да. — Итън погледна часовника си. — Зоуи идва с мен. Не искам да я оставям сама тук, а вие с Хари сте много заети сега.

— Този случай става все по-заплетен.

— Забелязах.