Джейн Ан Кренц
Истина или предизвикателство (28)

29.

— Бранч е жив, но лекарите твърдят, че е в дълбока кома. — Итън се настани удобно на възглавничките, които Зоуи бе наредила на малкото диванче. — Което означава, че няма да получим никакви отговори.

Зоуи, Аркадия и Хари се бяха настанили в различни пози в малката всекидневна. Очите на Зоуи бяха мрачни. Аркадия излъчваше повече от обичайната си доза светска отегченост, сякаш бе леко замаяна. Итън знаеше, че и тя е толкова напрегната и уплашена, колкото и Зоуи.

Хари изглеждаше както винаги — като човек, който си изкарва прехраната, копаейки гробове.

— Е, какво мислиш? — попита Хари. — За теб ли е ставало дума през цялото време? Не за Аркадия?

— Не мога да съм напълно сигурен, но и не мога да измисля друга основателна причина, поради която Бранч да иска да ме убие в собствения ми плувен басейн.

— Защо изобщо някой би се опитал да те убие? — попита Аркадия.

— Декстър Мороу — мрачно се обади Зоуи. — Може би в крайна сметка е решил да си отмъсти.

— Неее. — Итън не бе много наясно с тази ситуация, но всичките му инстинкти подсказваха, че не е Мороу. — Сигурен съм, че още ми е ядосан, но не мога да си представя, че би рискувал присъда за убийство само защото съм осуетил плановете му да разори Катрин Комптън.

Зоуи размаха ръце.

— Все повтаряш, че не е опасен, но той се опита да те пребие миналия ден. Очевидно е склонен към насилие.

— Онова, което се случи в „Лас Естрелас“, бе просто лошо стечение на обстоятелствата — търпеливо поясни Итън. — Мороу беше пиян, видя ме и кръвта му кипна. Ситуацията край басейна бе съвсем различна. Всичко бе добре планирано и внимателно подготвено.

— Прав е — небрежно подхвърли Хари. — Тази работа с басейна прилича повече на поръчково убийство.

Зоуи се смръзна.

— Да не би да искаш да кажеш, че някой е наел Бранч, за да убие Итън?

— Спокойно, скъпа — опита се да я приласкае Итън. Хвърли предупредителен поглед към Хари. — Това беше просто израз. Разбра го погрешно.

— Изобщо не съм го разбрала погрешно. — Тя бе скочила на крака, с ръце на кръста, и намръщено се взираше в Хари. — Какво мислиш, че става?

Хари погледна към приятеля си за напътствие. Итън сви рамене. Вече нямаше смисъл да се опитва да смекчи заключенията. Беше късно.

— Трябва да имаме предвид и вероятността това да е нещо, свързано с разследването на Итън по повод смъртта на брат му — обясни Хари с изненадваща нежност.

Зоуи преглътна.

— Но в това няма никаква логика. Итън, ти ми каза, че Саймън Уендоувър е мъртъв, а също и убиецът, който той е наел да застреля брат ти.

— Вярно е — съгласи се Итън.

Хари се облегна на стола си и протегна напред тънките си крака.

— Работата е там, че Итън успя да раздразни доста хора в процеса на онова разследване.

— Смяташ ли, че някой от тях може да търси отмъщение? — напрегнато попита Зоуи.

Хари разпери костеливите си пръсти.

— И това е вероятно. Макар че, доколкото познавам бившите си работодатели, не бих казал, че някой от тях би се заел с убийство за отмъщение.

Аркадия го изгледа въпросително.

— И защо не?

— Те са бизнесмени — обясни Хари. — Решиха, че са постигнали целта си, когато доведоха „Труакс Инвестигейшънс“ до банкрут — и при това не има струваше нито цент. Защо да рискуват с убийство?

— И защо да ме преследват сега, особено когато няма парична изгода от цялата ситуация? — допълни Итън.

Аркадия кръстоса крака.

— Не ми се ще да развалям драматизма на сцената, но мисля, че всички трябва да имаме предвид, че полицаите все още не са сигурни какво е станало днес. Все още разследват. Възможно е Бранч да се окаже просто някакъв маниак, който е преследвал Итън по собствени причини, които ние никога няма да разберем.

Зоуи видимо се оживи при това предположение.

— Права си. Може пък Бранч да е бил обикновен луд. Това би обяснило онези лоши вибрации, които усетих в твоя офис и в изложбената къща.

— Така ли? — Хари не бе убеден. — И какво е търсел той на тези две места, ако е преследвал Итън?

— Добър въпрос. — Зоуи отново потъна в мрачни мисли.

— Преследвачите по дефиниция са побъркани — изтъкна Аркадия. — Те не мислят като останалите хора. Вманиачени са. Може би Бранч е искал да научи повече за теб, Зоуи, защото си близка с Итън.

Итън отново усети как стомахът му се свива на ледена топка.

— Този вид предположения няма да ни доведат доникъде. — Той седна предпазливо, като се опита да не обръща внимание на пулсиращата болка в ребрата си. — Нека се придържаме към онова, което знаем.

— Онова, което знаем — изтъкна Хари, — е, че Бранч се опита да те убие. Освен това знаем, че е разбрал как да свърже накъсо прекъсвача за басейна ти. Опитвал се е да го представи като нещастен случай. Това изобщо не ми прилича на план на някой луд.

Аркадия сви рамене.

— Кой би могъл да каже каква логика следва мисленето на такъв човек.

— Знаете ли, Рамирес направи някои интересни заключения — отбеляза Итън. — Разбира се, едва след като се успокои и престана да се заяжда с мен.

— Сякаш ти си виновен за случилото се — обади се Зоуи ядосано. — Ако се съди по реакцията му, детектив Рамирес се държеше така, все едно ти нарочно си нагласил всичко само за да му вгорчиш живота.

— Е, ако трябва да сме честни, налага се да погледнем на нещата и от неговата гледна точка — продължи Итън. — В крайна сметка, този инцидент край басейна ми днес се случва само няколко седмици след онези събития, в които бяхме замесени с теб миналия месец. Мисля, че той все още е леко стресиран.

— Той ли е стресиран? Ами ние? Нас се опитаха да убият, а не него.

Тя определено имаше право. Итън прозря, че е трябвало по-рано да се замисли над това. Очевидното понякога заслепява погледа на човек. Трябваше да се досети, че стресът от случилото се предния месец вероятно й се е отразил много повече, отколкото и двамата си даваха сметка.

Беше смела жена, но всеки си има граници на поносимост. Зоуи едва не бе убита само няколко седмици по-рано. Такова нещо се отразяваше много тежко на всеки.

Може би убеждението й, че е усетила нещо необичайно в офиса на Аркадия и в изложбената къща, е някаква закъсняла реакция на травмата, която бе преживяла. Беше логично, като се има предвид вярата й, че притежава паранормални способности, въображението й да превърне стреса и тревогите й в свръхестествено усещане за някакви странни вибрации.

Итън си отбеляза тази възможност за по-подробно обмисляне при друг случай и се върна към настоящата тема.

— Важното, което Рамирес изтъкна — продължи той, — е, че само свързването накъсо на електрическия прекъсвач не би могло да гарантира електрошоков удар, а какво остава за смъртоносен такъв. Аз мисля, че Бранч може да е планирал малко по-подробно експеримента си в задния ми двор.

— Какво искаш да кажеш? — попита Зоуи.

— Ще накарам някой техник да прегледа внимателно подводните кабели за осветлението още утре сутринта. Подозирам, че Бранч се е позанимал с тях.

— Това ще е ново доказателство в подкрепа на теорията за поръчково убийство — измърмори Хари.

Итън неохотно кимна. Зоуи затвори очи за няколко секунди, но когато отново ги отвори, погледът й бе ясен и решителен.

Аркадия леко поклащаше единия си крак.

— Мислите ли, че онази възрастна дама с фотоапарата, която бях забелязала, наистина е била само обикновена туристка?

— Може би — отвърна Итън. — А може би — не. Ако става дума за поръчков удар, възможно е Бранч да я е наел, за да събере допълнителна информация за мен, преди той да предприеме някакво действие. Проучването може да е включвало и запознаване с по-близките ми приятели и познати.

Зоуи потрепери.

— В такъв случай онази жена сигурно е направила снимки на всички ни.

— Освен на Хари — обади се Итън, след като се позамисли. — През по-голямата част от изминалите две седмици той не беше в града.

Последва кратко мълчание. Всички погледнаха към него.

Хари вдигна едната си вежда.

— Е, и?

— Ами… хрумна ми — бавно започна Итън, — че ако Бранч е разчитал на жената с фотоапарата да събере информация за мен и ако тя е пропуснала да забележи теб, защото беше извън града, онзи, който стои зад всичко това, може и да не знае за теб, Хари. Поне засега.

Хари отново се усмихна с гримасата на професионален гробар.

— Мислиш ли, че това ме прави скритият ти коз в тази игра?

— Може би.

— Искаш ли да се свържа с някои хора в Лос Анджелис? Да проверя дали някой от бившите ми бизнес партньори няма да се сети за името на някого, който ти е много, много ядосан заради онова, което се случи след смъртта на Дрю?

— Добре. Благодаря ти.

Болката в ребрата му ставаше все по-силна. Протегна ръка и се опита да стигне до шишенцето с таблетки на масичката.

— Не мърдай. — Зоуи скочи на крака. — Аз ще ти ги подам.

Тя разви капачето и изсипа две таблетки в дланта му. Той послушно ги пъхна в уста и взе чашата с вода, която му подаде. Зоуи подреди наново възглавничките зад гърба му, докато той гълташе болкоуспокояващите.

Странно бе да има съпруга, която така да се суети около него, помисли си Итън. От една страна, трябваше да си признае, че му е доста приятно и забавно. А и имаше отлични перспективи положението да става още по-добро. Зоуи все още не бе видяла синините и натъртванията в най-лошия им вид. До следващата сутрин те щяха да са впечатляващо многоцветни.

Опита се да си представи какви ли нови мерки за сигурност ще последват от нейна страна след този случай край басейна. Може би щеше да намери предпазна каска или наколенки, които да го очакват на масичката в коридора следващия път, когато тръгне да излиза от апартамента.

Но под задоволството от усещането, че тя държи на него достатъчно, за да се суети наоколо му, оставаше студеното, мрачно чувство. Не беше си отишло. Бе само временно заглушено от адреналина и вълненията около този случай. Когато нещата отново се нормализираха, той знаеше, че ще се събуди една сутрин и ще открие, че нищо не се е променило. Дамоклевият меч все така висеше над главата му.

Аркадия се облегна назад.

— Оценявам загрижеността ти за мен, Итън, но мисля, че вече е ясно, че ти си целта в случая. Ти си този, който се нуждае от защита. Хари би трябвало да пази теб, а не мен.

— Отлична идея. — В гласа на Зоуи бликаше ентусиазъм.

Сигурно смяташе, че Хари е дори още по-добър от соевото мляко и от слънцезащитния фактор четирийсет и осем плюс, помисли си Итън. Права беше.

Хари мрачно кимна.

— Дамите имат право.

— Може би — призна Итън, — но не е възможно едновременно да ме пазиш и да си тайният ми коз. Налага се да стоиш в сянка, докато разберем какво точно става.

— На мен ми изглежда доста ясно — каза приятелят му. — Някой се опита да те убие. Очаква се, че ще го направи отново.

— Но вероятно не веднага. Сега, когато Бранч е в кома, онзи, който го е изпратил, ще трябва да преработи плановете си.

Хари кимна.

— Добре, приемам, че е така. Може и да имаме малко време.

— Откъде може да сте сигурни в това? — настоятелно попита Зоуи, докато наместваше възглавничките зад гърба на Итън.

Бодигардът сви рамене.

— Ами първоначално ще му трябва време, за да намери друг наемен убиец.

Зоуи замръзна и силно пребледня. Аркадия се намръщи.

— Сигурен ли си в това, Хари?

— Независимо от това как представят нещата във филмите — меко поясни Хари, — типове като Бранч не растат по дърветата.

Последва кратко, напрегнато мълчание.

— Какво? — обади се Хари. — Да не би да сте си мислили, че нямам никакво чувство за хумор?

Аркадия прочувствено го потупа по ръката.

— Непрестанно ме изненадваш, Хари.

— Това всъщност е много интересен довод — отбеляза Итън.

— Имаш предвид, че не е толкова лесно да се наемат хора като Бранч ли? — попита Зоуи.

— Не е, по дяволите! Сигурно има поне няколкостотин престъпници, които с радост биха убили човек за няколко долара — обясни Итън. — Но да се намери някой, който знае как да представи нещата като нещастен случай, човек, който има професионална военна подготовка в ръкопашния бой, който е професионалист — това не е лесно.

— Какво мислиш? — попита Хари.

— Смятам, че е хубаво да научим повече за Бранч. — Итън посегна да вземе бележника си от масичката и незабавно съжали за действието си, когато ребрата му гръмко запротестираха. Забеляза, че Зоуи го наблюдава внимателно, затова се опита да си придаде вид на герой. — И определено смятам, че е добре да не стоим със скръстени ръце и да чакаме полицаите да намерят отговорите вместо нас.

Хари бе заинтригуван.

— Как възнамеряваш да научиш повече за Бранч? Каза, че е имал само фалшива шофьорска книжка и измислен адрес във Финикс.

— Имаше и доста необичайна татуировка. Скицирах я за Сингълтън, който сега я търси в интернет. А и забелязах още от онези протеинови шейкове в микробуса му. На торбичката имаше адрес на магазин за здравословно хранене във Финикс. Мисля да започна оттам.