Джейн Ан Кренц
Истина или предизвикателство (26)

27.

По-късно, след като масата бе разчистена след вечеря и чиниите бяха натъпкани в старата съдомиялна машина, Зоуи наля по малко бренди в две чашки и ги занесе във всекидневната.

Итън отново говореше по телефона — този път със Сингълтън. Това бе петото или шестото му обаждане за вечерта.

Зоуи остави чашите с бренди на масата и се загледа в суровото му интелигентно лице. Беше напълно съсредоточен, разговаряше със Сингълтън с онзи равен и безизразен глас, който използваше винаги, когато бе попаднал на следа. От него се излъчваше някаква сдържана енергия, но всичко бе под строг контрол.

Изумяваше се от издръжливостта му. Досега би трябвало да е капнал от изтощение. Тя се чувстваше точно така. И двамата не бяха мигнали, след като Хари и Аркадия се бяха появили на прага им предната нощ. Но докато тя бе прекарала сутринта в тревоги за Аркадия и в опити да разбере как точно е свързана с всичко това Линдзи Войл, Итън бе работил без прекъсване.

Хрумна й, че може би тази изцяло поглъщаща вниманието му задача е точно онзи тоник, от който се нуждае съпругът й, за да се откъсне от спомените за ноември.

— Точно така. Съгласен съм. Звънни ми, ако разбереш още нещо. — Итън прекъсна връзката и си записа нещо в бележника. Остави химикалката и едва тогава забеляза брендито. — Благодаря.

— Няма защо. — Тя приседна на малкото диванче насреща му и подви крака под тялото си. — Какво е научил Сингълтън?

— Търговеца се е обадил отново. — Итън взе чашата си, облегна се назад на фотьойла и протегна крака. — Твърди, че е открил свой конкурент, който вероятно е продал на Лоринг новата му самоличност.

— Чудесна новина. Ако знаем това, много по-лесно ще го открием.

— Не непременно. Може да е приел ново име, когато е тръгнал по дирите на Аркадия. — Той отпи от брендито и отдръпна чашата си. — Но повече информация винаги е от полза.

— Какво мислиш?

Съпругът й облегна глава назад.

— Мислех си как всички приемаме, че случаят е свързан с Лоринг, който чака удобен момент да се нахвърли на Аркадия. Ами ако изобщо не е така?

— Ти сам каза, че това е най-логичното предположение.

— Така е, затова трябва да сме подготвени и за него. — Той срещна погледа й. — Но има и други възможности. — Завъртя чашата с бренди между дланите си. — Ами онова чувство, което каза, че си изпитала в изложбената къща и в офиса на Аркадия…

Стомахът й се сви на топка. Чашата леко се разклати в ръката й. Тя много внимателно я остави на масичката.

— Какво искаш да чуеш от мен, Итън? Че само съм си въобразила, че съм усетила нещо там ли?

— Не. — Той отпи от брендито и отпусна ръка. — Не и ако ти самата не смяташ така.

— Не съм си въобразила — напрегнато каза тя.

— Вярвам ти. Не знам какво те е разтревожило в библиотеката или в бутика на Аркадия, но не мога да пренебрегна твоята, хм, интуиция.

Тя не каза нищо. Бе прекалено уморена, за да спори с него по въпроса дали наистина има паранормални способности. Това бе последното нещо, от което се нуждаеха и двамата тази вечер.

Известно време никой не проговори. Пиеха от брендито си, обгърнати от тишината. Зоуи търсеше някаква друга тема, която да обсъждат, и се сети за онази, която Робин Дънкан бе прекъснала с новината за мнимия техник.

— Още не мога да повярвам, че Нелсън Раднър се е опитал да те наеме да следиш жена му — заговори тя. — Та той разполага с цяла компания детективи.

— Не иска да наема някого от собствените си хора, защото това ще провокира много клюки вътре в компанията му.

— Да, разбирам, че би било много неприятно служителите му да обсъждат любовните връзки на съпругата му. — Тя въздъхна. — Ако се замисли човек, не е ли малко странно, че изобщо би искал да наеме, когото и да било да я следи? Все пак, нали става дума за собствената му съпруга, а той самият е професионален детектив. Защо сам не се заеме със случая? Защо да замесва чужд човек в толкова лична ситуация?

Итън замислено се взираше в чашата си.

— Иска да получи отговор — каза най-сетне. — Но това не означава непременно, че би искал да види как жена му излиза от някоя хотелска стая с друг. Това би било… — поколеба се — … много тежко за всеки мъж.

Тя долови подмолните течения, които прозираха в думите му, и се замисли за трите му предишни брака. Имаше много голяма вероятност в една или две от тези крайно неуспешни връзки да е имало положение, в което единият от двамата съпрузи е изневерявал на другия. Не би могло да е Итън. Бе убедена в това.

За човек, който е бил женен четири пъти, той бе изненадващо старомоден, що се отнася до понятия като „чест“, „всеотдайност“ и „вярност“.

— Ако ролите бяха разменени — тихо каза тя, — би било също толкова трудно за една жена да види как съпругът й излиза от някоя хотелска стая с друга.

— Но някои хора просто се нуждаят от отговори. — Итън остави празната си чаша. — Затова се обръщат към частни детективи, за да ги получат.

— Не мисля, че ти би отишъл при друг човек. Ако трябва да узнаеш истината, сам ще я откриеш. Не би наел друг да ти свърши мръсната работа.

— Не — съгласи се той. — Не бих наел никого другиго.

В този прост отговор имаше някаква раздразнителност и мрачна решителност. Не можеше да определи точно чувствата му, но каквито и да бяха, я притесниха. За какво ставаше дума тук?

След няколко секунди напрегната тишина един възможен отговор я порази с такава сила, че тя се задави с глътка бренди.

— Итън?

— Да?

— Нали не си мислиш онова, което подозирам, че си мислиш? Не може наистина да… — Замлъкна, неспособна да изрече невероятните думи. С върховно усилие продължи, решена да извади всичко наяве. — Нали не намекваш, че ме подозираш в изневяра?

Въпросът явно го обърка отначало, сякаш току-що го бе помолила да обясни с едно просто изречение произхода на вселената. Но когато лицето му се проясни, погледът му бе хладен и спокоен.

— Не — отговори просто.

Беше едно много безизразно, категорично не, реши тя.

— Е, това е голямо облекчение. — Отново взе чашата си и отпи глътка бренди за успокоение. — За миг сметнах, че посещението на Раднър днес те е навело на разни мисли.

— Ти не би ми изневерила.

Беше трогната от абсолютната сигурност в тона му.

— А ти не би изневерил на мен. Имаме нещо общо, нали?

— Да, определено поне това е общото между нас.

Сърцето й отново изтръпна — за втори път през последните пет минути. Сега пък какво не бе наред? Чувстваше се все едно е на влакче в увеселителен парк, с неочаквани изкачвания и пропадания.

Прокашля се.

— Споделените разбирания относно моралните ценности са от съществено значение за дълготрайния успех на една връзка. — Уха! Звучеше като някакъв цитат от популярна книга относно взаимоотношенията между мъжа и жената. „Десет прости правила за страхотен брак на доктор Зоуи“.

В погледа на Итън проблесна мрачно веселие.

— Ако искаш вярвай, но и сам успях да го разбера.

Край, стигаше й толкова.

— Итън, какво става? Държиш се странно.

— Извинявай. — Той разтри схванатия си врат. — Беше ужасно дълъг ден.

Тя разгъна свитите си крака и ги спусна на пода.

— Вече се разбрахме, че не ме подозираш в изневяра. Тогава за какво наистина си разтревожен? Усещам, че става дума за нас двамата, а не за случилото се с брат ти или за онова, което става с Аркадия. Сподели с мен.

Той я изгледа с нетрепващ поглед.

— Понякога човек не трябва да научава отговорите на въпросите, които го измъчват.

— Попитай ме, Итън. Моля те! Не мога да понеса неизвестността — не и когато се отнася до нас.

За миг си помисли, че той ще се откаже.

— Добро — каза най-накрая. — Питах се дали не съжаляваш за брака ни?

— Какво?

— Мисля, че може би се чувстваш длъжна да останеш с мен само защото те убедих да дадем шанс на брака си. Ти си от хората, които държат на обещанията си.

Тя остана като вцепенена и не можеше да откъсне поглед от него. Това бе последното нещо, което бе очаквала да чуе.

— И откъде ти хрумна идеята, че може би съжалявам за стореното? — прошепна Зоуи.

— От начина, по който някак си се затваряш в себе си и се отдалечаваш от мен понякога. — Погледна я каменно изражение. — Напоследък се случва все по-често. Особено когато разговаряме за усещанията ти, като влезеш в определена стая.

— Итън. — Тя спря. Нямаше ни най-малка представа какво да прави в случая. Беше прав: тя все повече се плашеше от отказа му да приеме паранормалните й способности.

Но какво право имаше да го насилва да приеме твърденията й, които огромното мнозинство от рационално мислещи, интелигентни хора биха сметнали за пример на сериозна самозаблуда в най-добрия случай, или в най-лошия — на умишлена измама?

— Оставам с чувството, че ако не повярвам, че притежаваш някакво шесто чувство, ти няма да можеш да ме понасяш като твой съпруг — с равен глас изрече Итън. — Така ли е?

Обзе я неочаквана паника. Това не бе подходящото време и място за подобен разговор. В момента си имаха други проблеми.

Е, добре, надявах се, че ще можем да го отложим за малко. Или завинаги. И какво от това? Не искам да изгубя този мъж. Обичам го.

Но Итън не беше от хората, които отлагат неизбежното.

Тя се стегна и обгърна коленете си с ръце. Наложи се да преглътне два пъти, преди да успее да проговори.

— Опасявам се, че ако не можеш в крайна сметка да се научиш да приемаш тази част от мен — тихо поясни тя, — няма да можеш да живееш с мен. Или поне не като мой съпруг. Може би бихме могли да си останем любовници и да се разбираме. Но в брака е различно.

— Различно?

Усети тъпа болка в сърцето си. Когато сведе поглед, забеляза, че стиска толкова силно преплетените си пръсти, че кокалчетата й са победели.

— Итън, аз вече съм била обвързала в брак, при който трябваше да крия истината за себе си. Много обичах Престън, но знаех, че никога не би могъл да понесе мисълта, че аз може би имам паранормални способности. Щеше да се тревожи за психичното ми здраве. Вероятно би ме карал да се срещам с безброй лекари. Стресът, на който би бил подложен бракът ни, би бил непоносим.

— Затова никога не си му казала?

Тя поклати глава само веднъж.

— Не исках да го натоварвам с това, защото знаех какво ще му причиня. Какво щеше да причини на нас. Но ми бяха нужни много усилия да се преструвам, че съм… нормална. По-късно, когато него вече го нямаше, ми се случваше да се будя в онези особено тъмни часове след полунощ и преди зазоряване и да се питам дали… дали… — Тя затвори очи, за да спре бликналите си сълзи.

— Чудела си се дали, ако Престън бе жив, бракът ви щеше да издържи на онова, което смяташ за истина за себе си, нали?

Тя кимна. Сълзите се прокраднаха изпод клепачите и. По дяволите, по дяволите, мислеше си ти. Не сега. Изобщо не й се щеше да потъне в порой от сълзи. Моментът никак не бе подходящ за драматична емоционална сцена.

Раздразнена от себе си, тя вдигна ръце и избърса влагата по бузите си с опакото на дланите си. Дишай. Дръж се нормално. Можеш да се справиш. Цял живот си се преструвала.

Но не искаше да й се налага да се преструва, за каквото и да било, когато е с Итън.

След като най-сетне успя да постигне някакво подобие на самоконтрол, отвори очи и забеляза, че Итън я наблюдава със загадъчна напрегнатост.

— И си изпитвала вина — довърши той вместо нея.

— Рано или късно, мисля, че щеше да се наложи да кажа на Престън истината — призна тя. — Не смятам, че това е нещо, което може да се крие вечно. Не и в един брак.

Итън скочи на крака, стигна до дивана с една крачка, посегна надолу и обгърна раменете й с ръце.

— В случай че не си забелязала, има огромна разлика между този брак и онзи, който си имала с Престън. — Той я издърпа нагоре и я накара да застане пред него. — Фактът, че смяташ, че притежаваш паранормални способности, изобщо не е тайна сега, нали?

— Знам, но е все същото, защото ти не ми вярваш.

— Не, изобщо не е същото. Осъзнавам, че ти си убедена в наличието на паранормалните си способности. Аз мисля, че ти просто имаш много по-силно развита интуиция, отколкото повечето хора. Но независимо от това как тълкуваме способностите ти, нека едно да е ясно. Аз не смятам, че имаш нужда от лекар. Ти не си луда?

— Итън…

Той я целуна, бързо и настойчиво, заличавайки аргументите й. Когато вдигна глава, тя бе останала без дъх.

— Имала си някои изключително неприятни преживявания заради интуицията си — бавно каза той. — Затова смяташ, че не си нормална.

Тя сви отпуснатите си ръце в юмруци.

— Вярно е. Не съм нормална.

— Е, по дяволите, и аз не съм нормален. Веднъж ти казах, че съм пълна противоположност на брат си Дрю. Той правеше всичко както трябва. Успя да изпълни и далеч надмина всичко, което се очакваше от него. Вървеше в права и възходяща линия още от детската градина, та до президент и главен изпълнителен директор на една от най-големите компании. И наред с това успя да намери време и за чудесен брак и двама страхотни синове.

Но именно Дрю го бяха убили съвсем хладнокръвно, спомни си тя, и се бе наложило Итън да събере отломките от живота на брат си и да въздаде правосъдие в един незаинтересован свят.

— Разбирам какво се опитваш да направиш — прошепна тя. — Но няма нужда.

— Аз, аз бях този, който вършеше всичко погрешно — грубо продължи той. — Дори не съм завършил колеж, имам три провалени брака зад гърба си и банкрут за милиони долари. И това са само някои от по-светлите страници от живота ми. Истината е, че животът ми е низ от провали.

— Престани — разярена тя го сграбчи за ръцете. — Не говори така. Не си се провалил.

— И не мисля, че си луда само защото си падаш по паранормалното. — Той премести длани от раменете й и обхвана лицето й.

— Итън?

— Желая те повече, отколкото съм пожелавал нещо през живота си.

Преди тя да успее да отвърне, той отново я целуваше. Този път не се опитваше да я накара да замълчи. Целувката му бе изпълнена с мощна и първична сила. Силният глад се излъчваше от него на някакви замайващи вълни, които я поглъщаха.

Мъката и отчаянието, които бе изпитвала само преди миг, се изпариха при досега с всепоглъщащия пламък на страстта. Желанието, което избухваше помежду им, нямаше да разреши всичките им проблеми, осъзнаваше тя, но бе много силно лекарство. Можеха да го използват, за да отблъснат несигурността и неизвестността поне за малко.

Итън задълбочи целувката — търсеше отговора, който тя знаеше, че очаква от нея. Поразително ясно усещаше ерекцията му. Мисълта, че му въздейства така, я възбуди, накара я да се почувства много силна.

Обви ръце около врата му и страстно отвърна на целувката му.

Той я прегърна и леко облегна главата й на свитата си ръка, докато нежно изследваше с уста шията й, като от време на време я докосваше и със зъби. Играе ролята на опасния любовник, помисли си тя. Не, изобщо не играе роля. Под повърхността се усещаше намек за истински хищник.

Усещането бе невероятно еротично, защото тя знаеше, че макар да е роден ловец, той беше изцяло неин. Можеше да му се довери по начин, по който никога не се бе доверявала на друг през живота си.

Плъзна ръце под черната му тениска и заби нокти в твърдите мускули по гръдния му кош. Той си пое дълбоко въздух, после издиша и едновременно изстена страстно, без да крие желанието си.

Стаята се завъртя около нея. Когато отново намери опора под себе си, откри, че лежи по гръб на килима. Итън се надвеси над нея, придържайки я с една ръка и обвил крак около нея. Използва свободната си ръка, за да разкопчае блузата и сутиена й. После се залови с панталоните й, като ги свали заедно с бикините. Дрехите й прошумоляха и изчезнаха в сенките.

Той провря единия си крак между нейните и решително го придвижи нагоре, разтваряйки бедрата й, докато коляното му се притисна силно в тялото й. Тя знаеше, че вече е влажна; знаеше, че той може да го усети през тъканта на панталона си.

Обгърна тялото му с длани под тениската. Той се надвеси отгоре й и пое с устни зърното й. После я намери с пръсти.

Нежното движение на ръката му заедно със засилващия се натиск върху гърдата й бе направо неустоимо. Тя раздвижи ханша си, опитвайки се да облекчи напрегнатото, набъбнало желание, но то стана още по-силно.

Изпълни я неукротима енергия, усещаше някаква сладка, упадъчна страст. Итън я освобождаваше по много различни начини. С него не само можеше да спори дали притежава паранормални способности, можеше и да се отдаде на тази предизвикателна, изключително сексуална страна на природата си. Това бе част от нея, за която дори не подозираше, че съществува, преди да го срещне.

Осъзна, че разделя сексуалния си живот на два етапа — преди и след Итън.

Преди да го срещне, сексът за нея бе приятно, обикновено жизнерадостно преживяване, но неособено завладяващо. Сексуалните й преживявания с Итън обаче бяха преобърнали коренно разбиранията й за това какво представлява страхотен секс. С Итън сексът бе страстен, неутолим и разтърсващ.

Именно преживяванията й от този втори период я бяха научили, че всъщност притежава изключително страстна натура. Това откритие й се бе сторило много по-забележително и безкрайно по-странно и вълшебно, отколкото психичните й способности, които цял живот бе приемала за даденост.

Итън пъхна два пръста в нея. Тя потръпна, цялото й тяло се стегна. Покри устните й със своите. Тя посегна надолу, разкопча ципа на панталоните му и обви с пръсти огромния му набъбнал пенис.

— Искам те в мен — опита се да го насочи с ръка. — Сега. Веднага.

Смехът му я погали като грапавия език на огромен котарак.

— Още не — каза той с устни до шията й. — Първо искам да ми покажеш колко дълбоко и бързо го желаеш.

Тя му се усмихна бавно, усещаше се безкрайно загадъчна и прелъстителка в прегръдките му.

— О, тъкмо там е работата. Понякога ми харесва бавно и спокойно.

Очите му проблеснаха в нощта.

— Мога да се приспособя.

Тя се изви към настойчивите му пръсти, решена да получи онова, за което жадуваше. Движеше се отново и отново, извиваше се и присвиваше мускули, създаваше усещането за проникване, което подклаждаше горещото желание в долната половина на тялото й. И през цялото време натискът на палеца му върху клитора й не отслабваше.

Когато вече не можеше да издържа, тя го обви с крака и стегна бедра около тялото му. Усети как самоконтролът му се изплъзва.

Шепнеше в ухото й порочни, секси, провокиращи думички, които я доведоха до ръба.

Това беше прекалено.

Блъсна рамото му, изпълнена с абсолютна решимост. Той с готовност се отпусна по гръб, в очите му блестяха очакване и мрачно задоволство. Тя бавно се отпусна върху него.

Итън обви с длани дупето й и потъна в нея с мощен и дълбок тласък. Тя се разтърси още при първото движение; оргазмът я заля с мощните си вълни.

— Зоуи…

Пръстите му я стиснаха по-здраво. Цялото му тяло се напрегна. Продължи с тласъците, докато и двамата потънаха в забрава.

* * *

Много по-късно успяха да стигнат до спалнята. Зоуи нямаше сили да си облича нощница. Направо се пъхна под завивките. Итън се строполи на леглото до нея и я прегърна.

Тя усети как той се унася в сън почти мигновено — любимото му лекарство против безсъние отново бе подействало магически.

Но то съвсем не се оказа толкова ефикасно и за нея. Макар и да бе изтощена, дълго лежа будна, замислена над миналото и настоящето.

Тази нощ не бяха решили нищо. Итън все още не вярваше в паранормалните й способности. Но хубавото бе, че не я смяташе за луда само защото й се струваше, че притежава шесто чувство. Не бе съвсем сигурна до какво ще доведе това.

Не само сексът бе различен с Итън. Всичко бе различно.

Сгуши се близо до него, наслаждавайки се на утехата, която получаваше от силата и топлината на тялото му.

Не след дълго заспа.

Бе една добра нощ. Без сънища.