Михаил Пришвин
Кой е Сивата Сова?

Сивата Сова

Сивата Сова (на индиански Уа ша куон азин) е име, което било дадено на младия индиански ловец заради нощния живот, който обичал да води. Обаче Сивата Сова не е бил чистокръвен индианец: баща му бил англичанин, който се оженил за индианка. На всички е известна жестоката разправа на победителите англичани с индианците в Канада. Надменните победители не смятали индианците за истински хора, те и досега не постъпват с тях справедливо. Бащата на Сивата Сова бил добър човек и като видял как се държат англичаните спрямо индианците, се отказал от службата си. След смъртта му Сивата Сова продължил да води своя начин на живот и се превърнал в истински индианец: той ходел в горите на лов за разни животни, главно бобри, и се прехранвал от продажба на кожите им. Освен това бил лодкар, носач и водач. По време на империалистическата война той бил призован на военна служба, служил като снайперист и бил два пъти раняван. След войната се върнал в Америка, в родината си, но родните му гори били изсечени, а бобрите — унищожени. Дълго време Сивата Сова се мъчил да намери място, където ще има много бобри, но никъде не открил такъв край. Междувременно той прибрал намерените случайно някъде две осиротели бобърчета, заел се да ги възпитава и заедно с жена си Анахореи дотолкова се привързал към тях, че се отказал завинаги да ходи на лов за бобри, за да ги убива. Той започнал да пише за своите бобри и за други диви животни и много скоро се прочул като чудесен писател. Но въпреки славата си на писател не се отказал от развъждането на бобри — постъпил на работа в Канадския национален парк и се заселил завинаги в дивата гора, край езерата. От къщичката му до брега имало подземен вход: бобрите ту отивали на езерото, ту се връщали в стаичката си. Ето така живял той със своите любимци.

Когато човек чете тази книга, трябва да помни, че Сивата Сова не обича да измисля неща, които не са ставали, а пише само онова, което е преживял и изпитал сам — с една дума, той пише истината. Аз го обикнах заради истината, заради нежното му сърце и заради мъжеството.