Донко Найденов
Загадката на „странните дни“ (4)

IV

Около месец след това ни се обади кметът, за да ни каже, че е по работа в Белоградчик, и поиска да се видим. Ние го поканихме у нас. Той носеше един брой на „Крабовско лято“ от осми май, двадесет и четвърта година, намерен при почистване под един от шкафовете на архива. В него имаше следната статия:

„Вчера жителите на селото поискаха да линчуват фамилия Недкови. Много хора се бяха събрали пред дома им с мотики, лопати, кирки, като викаха «Фамилия Недкови далече от селото!». След около час дошла гражданска отбрана и разпръснала тълпата. Пред дома им е поставен дежурен часовой да ги пази. Причината за тези изблици е, че фамилия Недкови е виновна за «странните дни», които сполетяха селото“.

Но колкото и да е показателна, статията не описваше конкретно какво се е случило през време на „странните дни“ — въпреки че тук определено ставаше дума за опит за линчуване. Ситуацията около тази загадка се заплиташе още повече и повече, вместо да се отпушва.

Макар и много далеч от това село, аз продължавах да мисля и да разсъждавам по необяснимите събития, които така дълбоко бяха прояли съзнанието ми, че никога, до края на живота си, нямаше да се отърва от тях. Фактите бяха налице, просто нещо ЛИПСВАШЕ, което да ги свърже в определена теория. Ето какви бяха те.

През хиляда деветстотин двадесет и трета някой от нашата фамилия е направил нещо зашеметяващо, нещо потресаващо и пагубно за жителите на Крабово, което по някакъв начин било свързано със свиня. Цялото село е изпаднало в паника, в страх и стрес. Това навярно е причината баба Таня да получи сърдечен удар. Това навярно е причината за опита за линчуване на фамилията. Заради този случай половината жители на Крабово продали свинете си. И абсолютно никой не иска да споменава за това, все едно хората са се опитали да го изтрият от спомените си. И най-вероятно заради станалото са затворили църквата за две години.

Но някак не се връзваше. Прадядо ми Недко е бил архитект, бил е уважаван от цялото село до смъртта си. Много пъти хората в Крабово са ми говорили с носталгия за неговите големи дела. Дядо Асен, който тогава е бил на четиринадесет години, се славел като миролюбив човек, работел в администрацията и отново бил уважаван от всеки. Иван и Петър, въпреки че тогава са били малки деца и едва ли са имали вина за събитията, също били на почит и уважение сред съселяните си. Най-интересното е, че винаги сме имали свине, но не помня някой да е казвал нещо особено за тях.

Остава непознатият? Кой е той и каква е била ролята му във фамилията и в цялата тази бъркотия? Защо му отдават такава чест, а после се губи безследно през четиридесетте и никой не си спомня нищо за него, все едно не е съществувал. Защо снимките му са скрити дълбоко в заключения шкаф с изгубения ключ? Явно не са искали никой да ги види. И все пак, много лесно биха могли да ги изгорят, но по една или друга причина са ги запазили.

И още, какво са направили с броевете на „Крабовско лято“ през август, двадесет и трета. Защо липсват в архива? Какво ли е било написано в тях? Дали е ставало дума за свръхестествено явление или за някаква злокобна, смразяваща кръвта тайна?

Ровех се отново и отново в миналото, търсех в градската библиотека всичко, издавано през онези лета, търсих за причини, които могат да доведат до подобни инциденти, търсих данни за изчезнали и починали хора през четиридесетте, ходих до полицията със снимките на непознатия да проверя кой е той, допитах се дори до врачки и гадателки. Но нищо! НЕ ОТКРИХ АБСОЛЮТНО НИЩО! Сякаш нещо ми пречеше, спираше или отклоняваше от верния път.