Юрий Ковал
Пет отвлечени монаха (7)

Тимоха гълъбаря

— Не съм ти пипал гълъбите, Геврече! — викна Тимоха, щом ни видя. — И от къде на къде — щом откраднат някому гълъбите, веднага мене ме обвиняват.

— Долен крадец! Ще те науча аз тебе!

Изплаших се, като видях накъде тръгна работата. Лично аз смятах, че Геврека трябваше да започне разговора отдалече, деликатно, а той веднага хвана бика за рогата.

— Не съм ти взел гълъбите! Та аз съм отличник, нима ще седна да крада?

Тогава Геврека се приближи към Тимоха и каза:

— Не си ти, а?

— Не съм ти взел гълъбите, Геврече, не съм.

— Тогава защо не ме гледаш в очите?

— От притеснение — каза Тимоха. — И от къде на къде — щом откраднат гълъбите на някого, веднага мене набеждават?! А аз и в училище бях отличник, и в техникума съм отличник. Защо ми е да крада?!

— Отличник и в техникума, а? А това какво е, отличнико? — и Геврека тикна лъскавото копче право в лицето на Тимоха.

— Откъде да знам какво е! — извика Тимоха, поглеждайки копчето с едно око.

— Не знаеш! А не носят ли ей такива неща във вашия техникум, а после ги губят на мястото на престъплението?

— Какво говориш, Геврек? Ние изобщо нямаме униформа. Ходим си като хората, с цивилно сако и панталон.

— Като хората, казваш! Долен крадец! А защо ти гори шапката?

Погледнах Тимоха и видях, че от шапката му излиза дим на кълба и ха̀ да пламне.

— Ами от притеснение — каза Тимоха. — Това е пара, разбираш ли? Парата излиза от вълнение. А ние се обличаме като хората, Геврек, нямаме такива копчета. Пък и сам помисли — за какво са ми твоите гълъби? Как ще ги пускам да летят? Та Монката го познава всичко живо!

— Ти отдавна си хвърлил око на Моня!

— Бегача ми не е по-лош от твоя Моня.

— Бегача ли не е по-лош от Моня?! Свят ще му се завие от Моня на твоя Бегач-мърляч!

— Бегача ли е мърляч?! — Тимоха внезапно пребледня. — Твоят Моня е чувал с трици.

Геврека стана моравочервен.

— Кой е чувал? — извика той. — Дръж се, отличнико! Ще те науча аз тебе!

Геврека се наежи, заел удобна за целта поза, когато между него и Тимоха се вклини някакъв непознат.

— Я по-спокойно! Разкарайте се! Сега ще извикам милиция! Другарю милиционер! Другарю милиционер!

Геврека отскочи и Тимоха се дръпна встрани. Първият блед, вторият зачервен, те стояха на разстояние един от друг и дишаха тежко. Непознатият тихичко се засмя и продължи пътя си.

Ние дори не погледнахме след него. И напразно не погледнахме, защото непознатият никога не би извикал милиция. Този непознат беше Похитителя.