Майкъл Еберхарт
Обектът на престъплението (19)

Глава осемнайсета

Когато започна изборът на съдебни заседатели за делото на щата Калифорния срещу Чад Къртис, Шърман Лоуънстайн просто разцъфтя. Беше със сив костюм, червена риза и чорапи, с червеникави италиански обувки. Беше намалил косата си, а от джобчето на сакото му се показваше червена кърпичка. Липсваше му единствено телевизионният грим.

През седмиците преди процеса Лоуънстайн бе направил всичко възможно, за да го превърне в събитие за медиите. Беше любимец на пресата и телевизионните екипи, защото олицетворяваше масовата представа за един прокурор — висок, къдрокос и енергичен борец за обществен порядък. Не се спираше пред нищо, както сам се изразяваше, ако трябва да прибере „лошите момчета“ зад решетките и да защити почтените граждани, които всеки момент можеха да се окажат залети от тинята.

Много често публиката в телевизионните предавания го посрещаше с овации, наред с водещия.

Делото „Къртис“ се бе оказало последната рекламна кампания на областния прокурор. Лоуънстайн представяше Чад като закоравял, но умен убиец, отървал се от тялото на жертвата си, защото е знаел, че това ще затрудни неимоверно следствието. Разбира се, подобно коварно деяние нямаше да попречи на Лоуънстайн да даде на вероломния престъпник каквото заслужава. Щеше да му е нужен огромен талант, за да разобличи хитрия убиец, но за щастие на спазващите закона граждани, той го притежаваше в излишък. Когато започна делото срещу Чад Къртис, всеки, който имаше у дома си телевизор, вече знаеше, че Лоуънстайн е звездата на това шоу.

Първата хватка на прокурора беше да проточи подбора на съдебните заседатели колкото се може повече. Пожела да бъдат викани един по един. Шон знаеше защо го прави — колкото повече време минаваше, толкова повече се затвърждаваше убеждението, че Робин Пенроуз е мъртва. Възрази още щом чу какво иска прокурорът, но се оказа излишно, защото съдията Маклин реагира моментално. Не само не уважи желанието на Лоуънстайн, но реши да привиква по осемнайсет души наведнъж. За да ускори процедурата още повече, забрани на двете страни да задават каквито и да било въпроси на отделните кандидати за съдебни заседатели и сам се зае с подбора. За яд на прокурора, до обяд на четвъртия ден бяха избрани и положиха клетва седем жени и пет мъже, сред които двама чернокожи, трима испаноговорящи, един водопроводчик, пенсионирана учителка, треньор на втородивизионен отбор, мениджър на фирма, две разведени жени и състезателка по вдигане на тежести.

Маклин влезе в съда закопчавайки тогата си. Беше с любимите си стари кожени ботуши. В стаята зад него остана димна завеса. Седна на мястото си и огледа залата. Публиката бе нараснала неимоверно. Всички места бяха заети. Журналистите, които знаеха кога започва истинското действие, се бяха спуснали като лешояди. Повечето заеха местата си след клетвата на съдебните заседатели и поставиха пред себе си официални на вид табелки, с имената на вестниците си, за да пропъждат непосветените. В един и половина покрай стените и в проходите между седалките стояха наблъскани двеста и четирийсет души, а залата побираше само осемдесет. Още петстотин се тълпяха пред вратата и приставите едва ги удържаха.

— Въпреки че нарушаваме всички правила за противопожарна безопасност — започна Маклин, — ако не се смущава работата на съда, ще оставя публиката да присъства на встъпленията на обвинението и защитата.

Знам, че това доставя удоволствие на тълпите. — Той се усмихна за миг, после усмивката му се стопи. — Но искам да ви предупредя, че при най-малкия шум, говоря сериозно, ще накарам приставите да опразнят залата. А сега — той погледна Лоуънстайн, — готово ли е обвинението с встъплението си?

— Да, ваша светлост, благодаря — отвърна прокурорът.

Лоуънстайн се изправи бавно. Знаеше не по-зле от всеки актьор как да си служи с драматичните паузи. Подреди няколко неща на масата пред себе си, наведе се към ухото на един служител и му прошепна нещо.

После бутна със скърцане стола си назад и тържествено се изправи.

Докато изминаваше десетте крачки от масата на обвинението до преградата на съдебните заседатели, на лицето му се изписа цялата тежест на задачата, с която се бе нагърбил — да вкара зад решетките поредния враг на обществото. Веждите му бяха мрачно сключени, устните му се движеха като на жена, която си слага червило.

— Ваша светлост — заговори Лоуънстайн и кимна на Маклин, — дами и господа съдебни заседатели, встъпителното ми слово ще бъде кратко. — Говореше тихо, така че присъстващите да напрягат слух, за да го чуят.

— Не бих искал то да звучи неприятно, но за съжаление в този случай няма нищо приятно. Напротив, изправени сме пред злокобно деяние.

Злокобно! — Прокурорът замълча, сякаш за него бе твърде тежко да продължи. — Защо злокобно? — попита той и се приближи до Чад. Насочи пръст към него, на сантиметри от лицето му и изведнъж започна да крещи. — Защото този човек най-брутално е убил една красива, мила, невинна млада жена, на име Робин Пенроуз!

Чад Къртис се сепна при крясъка в лицето му. Шон протегна ръка под масата и го потупа по коляното.

Лоуънстайн бързо се върна при съдебните заседатели.

— Дами и господа, както ще чуете в хода на делото, обвинението не е в състояние да представи преки доказателства за смъртта на младата жена, тъй като този… човек — той пак насочи пръст към Чад, — Чад Лий Къртис, се е постарал това да стане невъзможно. Но не позволявайте новият му костюм и видът му на истински американец да ви заблудят. Зад благовидната фасада се спотайва чудовище, лишено от всякакви човешки чувства. Това чудовище е убило младата жена и е скрило трупа й така, че никой да не е в състояние да го открие.

Никой! Кой знае къде лежи погребано това момиче сега? Къде? В някоя боклукчийска кофа? В гората, където дивите животни разкъсват невинната плът? Или може би я е хвърлил в морето? Кой може да каже до какви мерзости е стигнало чудовището, за да прикрие следите от ужасното си престъпление?

Шон слушаше и записваше педантично. Предишната сутрин бе присъствал на погребението на Скот и работата сега му помагаше да не мисли за това.

През следващия един час Лоуънстайн изложи в резюме доказателствата, които възнамеряваше да представи на съда. Въпреки обещанието си да бъде кратък, встъплението му се оказа необичайно дълго, а това също бе част от стратегията му. Искаше още от самото начало да подготви съдебните заседатели за върволицата свидетели, които трябваше да изслушат. Показанията им нямаше да текат като пълноводна река, а да изграждат тезата на обвинението капка по капка и прокурорът искаше всички да са наясно с това. Накрая той отново застана пред съдебните заседатели и опря ръце на парапета.

— На моменти може би ще изпитате отегчение, но, позволете ми да ви уверя, всички показания, които ще изслушате, са необходими и съществени. Защото, за да се докаже, че момичето е мъртво, бяха нужни седмици и месеци.

Дами и господа — продължи Лоуънстайн, — този човек не само е убил Робин Пенроуз, но и най-хладнокръвно е скрил трупа й, защото е смятал, че така няма да бъде осъден. Както ще се убедите в хода на делото, сметките му ще излязат криви. След като се запознаете с всички факти, неизбежно ще стигнете до единственото разумно заключение — че Робин Пенроуз е мъртва и че този човек — той посочи Чад през рамо, без да се обръща — е нейният убиец.

Лоуънстайн замълча, обърна се театрално към съдията и леко се поклони, както правят в британските съдилища.

— Благодаря, ваша светлост. Приключих.

— Благодаря, мистър Лоуънстайн — Маклин знаеше как се държи Лоуънстайн в съда. Повдигна вежди при разигралата се сцена и добави:

— Не е нужно да ми се кланяте. Все още не съм коронясан.

Журналистите се изкискаха и съдията ги изгледа саркастично усмихнат.

— Мистър Барет — каза той след това, — смятате ли да произнесете встъпително слово?

Обикновено Шон избягваше встъпленията. Във встъпителното си слово адвокатът трябва да запознае съдебните заседатели с клиента си и с доказателствата, които смята да представи. В това дело обаче не се знаеше какво може да стане във всеки следващ момент. Не бе изключено да открият трупа на Робин, след като цели седмици се е опитвал да доказва, че е жива и здрава. Ако трупът се окажеше обезобразен, къде биха отишли опитите му да представи Чад като неспособен да извърши насилие? Не беше изключено и Робин Пенроуз да се появи отнякъде и всичко да приключи. Но Шон реши да рискува, дори и впоследствие да се окажеше, че твърденията му се неверни. Както бе предупредил Лоуънстайн, обвинението щеше да защитава тезата си в продължение на месеци. Щяха да бъдат призовани десетки свидетели, които да потвърдят, че не са виждали Робин Пенроуз. Съдебните заседатели щяха да слушат само техните гласове ден след ден, седмица след седмица.

Едва ли някой би могъл да устои на подобна психологическа атака.

Вероятно щяха да са твърдо убедени, че Робин е мъртва още преди защитата да получи възможност да защити своята теза.

Трябваше да започне с встъпителна реч, за да могат съдебните заседатели да имат предвид аргументите му, докато Лоуънстайн се опитва да ги удави в приказките на свидетелите си.

Шон стана и отправи поглед към Маклин, после към прокурора, чиито неспокойни очи продължаваха да обработват залата, след това и към публиката. Тогава забеляза Кари. Беше седнала на задните редове, почти в ъгъла. Носеше кайсиев на цвят костюм, косата й бе прибрана.

Когато излезе тази сутрин, тя все още спеше.

Обърна се към съдебните заседатели и съвсем бавно се приближи до тях.

В съда обикновено действаше бавно — сякаш се намира на слънчев плаж и се наслаждава на приятния ветрец.

Съдебните заседатели бяха като побрани от социолог, за целите на някакво представително изследване. Сред тях забеляза двама твърдоглави мъже, занимавали се по трийсет-четирийсет години с тежък труд — те знаеха какво представлява света. Не би могъл да ги убеди само с красноречието и порядъчните си дрехи. Трябваше да ги гледа в очите, да им даде възможност да схванат мислите му и това щеше да е първата му задача. Смяташе, че ако спечели тези двамата, ще спечели и всички останали. Именно тук се проваляха повечето млади адвокати, току-що завършили образованието си — обръщаха се към съдебните заседатели, сякаш са техни дипломирани колеги, а не най-обикновени хора, които разбират единствено законите на здравия разум.

Шон мушна лявата ръка в джоба си и направи жест с дясната. Нищо драматично — просто, за да привлече вниманието, да подчертае думите си.

— Ваша светлост, господин прокурор, дами и господа, току-що чухте, че обвинението няма да е в състояние да представи никакви преки доказателства за смъртта на Робин Пенроуз. Че ще ви убеди чрез косвени доказателства. Обвинителят, мистър Лоуънстайн, каза още, че косвените доказателства са също толкова убедителни, колкото и преките и че трябва да гледате на тях именно така. Че можете да направите своето заключението единствено въз основа на косвени доказателства.

Но той греши — Шон вдигна ръце с длани напред, за да призове към търпение, — когато твърди, че косвените доказателства имат същата сила, каквато имат преките. — Направи още една крачка към заседателите. — Мистър Лоуънстайн ще се опита да ви затрупа с лавина от косвени доказателства, за да ви убеди в правотата на тезата си. Не се оставяйте да ви заблуди. Косвените доказателства, по самата си същност, подлежат на съмнение. Те просто не са преки доказателства, каквото и да ви говори обвинението. Ако областната прокуратура разполагаше и с най-малкото пряко доказателство, повярвайте ми, не би си правила труда да ви занимава косвените. Защо? Защото косвените доказателства, независимо колко много на брой са те, подлежат на повече от една интерпретация.

Задайте си само един въпрос. Защо обвинението е принудено да прибегне до косвени доказателства? — Шон замълча за миг. — Ако се замислите, ще стигнете до очевидния отговор. Защото Робин Пенроуз не е мъртва.

Затова, дами и господа, прокуратурата не може да представи нито едно пряко доказателство за смъртта й… просто няма смърт. — Шон се отдалечи и се обърна към съдията. — А сега, бих искал да спомена още една заблуда, в която искаше да ви въвлече мистър Лоуънстайн… изчезналото момиче, самата Робин Пенроуз. — Той замълча за миг и огледа лицата на съдебните заседатели. — Той характеризира Робин като красиво, мило и невинно младо момиче. Че е красива и млада, няма съмнение. Робин Пенроуз е много, много красива. Що се отнася до твърдението, че изчезналата е мила и невинна… хм… — той наклони глава на една страна, изпълнен със съмнение — това не е съвсем точно.

Моля ви, позволете ми да подчертая този факт. — Той се приближи няколко крачки. — Личността на Робин Пенроуз е от основна важност за делото.

Не, няма да се опитвам да ви убеждавам, че Робин Пенроуз е била лош човек. Не съм тук, за да унищожа репутацията на едно младо момиче.

Просто ще покажа, че тя с нищо не се е отличавала от много други стремящи се към успеха млади актриси в Южна Калифорния, които в условията на остра конкуренция прибягват до не особено добродетелни средства. Тя не е нито мила, нито невинна. Както повечето други, Робин Пенроуз също е вършила това, което се е искало от нея, за да успее.

Шон се надяваше, че така ще спечели точка пред тези съдебни заседатели, които бяха гледали достатъчно холивудски филми, за да си представят съвсем картинно нещата, за които намекваше.

— Не — продължи той, — не съм съгласен с твърдението на прокурора, че Робин Пенроуз е мило и невинно момиче и, уверявам ви, когато наближи краят на това дело, вие ще мислите същото.

Шон отиде до масата си, за да им даде възможност да отдъхнат.

— А сега искам да повдигна един болезнен за мен въпрос. Мистър Лоуънстайн току-що се изправи пред вас и нарече клиентът ми чудовище.

Каза, без да разполага с никакво доказателство, че Чад Къртис е скрил трупа на евентуалната жертва, за да принуди обвинението да борави с косвени доказателства. Да оставим настрана факта, че иска от вас да повярвате, че моят клиент е достатъчно добре запознат с юридическите капани на едно дело, в което няма труп. Че е убил Робин Пенроуз в пристъп на ярост и след това е проявил достатъчно присъствие на духа и нужната правна култура, за да скрие тялото. Да оставим това, дами и господа. Засега. — Шон вдигна вежди при мисълта за този абсурд, след това се ядоса. — Но ще ви кажа кое няма да оставя! Призовавам мистър Лоуънстайн, тук и сега — той пристъпи заплашително към прокурора и го посочи с пръст, — вас, сър, да докажете твърденията си! Не само, че не сте в състояние да докажете смъртта на Робин Пенроуз, но дори не разполагате със свястно обяснение за мотива на моя клиент! — Шон извика, все още застанал пред Лоуънстайн. — Казахте на съдебните заседатели какво смятате да направите. Сега аз ще им кажа какво няма да направите! Вие, сър, няма да призовете нито един свидетел, който да потвърди, че е виждал Робин Пенроуз мъртва. Няма да призовете нито един свидетел, който да потвърди, че я е убил Чад Къртис. Или поне, че е искал да я убие. Защо? Защото, господин прокурор, Робин Пенроуз не е мъртва!

Шон отново закрачи към заседателите и остави Лоуънстайн да се поти в костюма си за хиляда и петстотин долара.

— А сега обърнете внимание на стратегията на обвинението. Прокурорът ви предупреди, че ще изслушате десетки близки и приятели на Робин, които ще ви кажат, че не са влизали във връзка с нея след като е била видяна с моя клиент. Освен това той обеща да призове служители от различни ведомства, които ще кажат същото. Защо ще направи това? За да се опита да ви убеди, че след като всичките тези хора не са виждали Робин след изчезването й, тя трябва да е мъртва. Това е абсурд! — Шон махна с ръка. — Аз разговарях с десетина души, които ми казаха, че са виждали и разговаряли с Робин Пенроуз след така нареченото нейно изчезване. Става дума за почтени свидетели, на които може да се вярва, и те ще потвърдят, че Робин е жива и че се крие поради свои лични причини. Може би всичко й е омръзнало. Може би е искала да започне нов живот някъде другаде. Четем за подобни неща в пресата всеки ден. Млад мъж изчезва от дома си и десет години по-късно се появява в някое малко градче в Тексас. А са го смятали за умрял.

Шон изгледа няколко от съдебните заседатели в очите.

— В състояние ли сте да изпратите едно момче — той посочи Чад — в затвора за цял живот, само защото областната прокуратура иска на всяка цена да спечели това дело?

Шон се приближи до масата и погледна бележките си. После отново се върна при съдебните заседатели. По погледите им разбра, че за момента са на негова страна.

— Зная, че всички вие искате да възтържествува справедливостта, така че ви моля за едно. Моля ви, да запазите непредубедеността си през цялото време, докато трае делото. В продължение на месец-два вие няма да слушате нищо друго, освен свидетелите на обвинението. Просто би било невъзможно да не започнете да си създавате мнение, преди защитата да получи възможност да изложи аргументите си, особено след като прокурорът е толкова опитен, колкото мистър Лоуънстайн.

Призовавам ви да не се оставяте да ви заблуди. Не правете прибързани заключения. Призовавам ви в името на справедливостта. И ако запазите непредубедеността си до самия край, убеден съм, че ще признаете Чад Къртис за невинен.