Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (59)

XI

Дарлин изряза снимката си от вестника и я постави върху кухненската маса. Каква премиера само! Е, поне си беше докарала от нея и малко популярност.

Тя взе роклята на Харлет О’Хара от канапето и я окачи в дрешника, а какадуто я наблюдаваше и от време на време програчваше. Джоунс се бе намесил, и то не как да е; още щом разбра, че оня е ченге, го заведе при шкафчето под бара. Сега тя и Джоунс вече не работеха. „Нощна веселба“ не функционираше. Лана Лий не се тиражираше. Ех, тая Лана! Да позира за порноснимки! Главата си залагаше за тия пари…

Дарлин погледна към „златната“ обеца, която какадуто си бе донесло вкъщи. Лана беше права от самото начало. Тая тлъста откачалка наистина беше като целувката на Смъртта. Как грубо се държеше с бедната си майчица! Клетата женица!

Дарлин седна да обмисли какви са възможностите да си намери работа. А какадуто запляска с криле и продължи да грачи, докато тя не забучи в клюна му новата придобивка и любима играчка — обецата. Телефонът иззвъня, тя вдигна и един мъж каза:

— Вижте, докарахте си популярност, и то не малко. Та аз държа един бар тука на Бърбън и…