Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (56)

VIII

Джордж залепваше статията в албумчето с изрезки, което му беше спомен от последния учебен срок. Залепи я върху една празна страница между рисунката на патешката аорта от часа по биология и съчинението върху историята на Конституцията. Трябваше тъпкано да си го върне на тоя Манкузо; а Манкузо наистина си разбираше от работата. Джордж се зачуди дали името му фигурира върху листа, който ченгетата бяха открили в шкафа. Ако бе така, нямаше да е зле да иде на гости у чичо си, който живееше на крайбрежието. Но дори тогава те пак щяха да разполагат с неговото име. А пък пари да замине където и да било той нямаше. Най-добре известно време да си стои вкъщи. Идеше ли в центъра, Манкузо можеше да го мерне отнякъде.

Майката на Джордж, която чистеше с прахосмукачката другия край на хола, наблюдаваше обнадеждена как синът й се занимава с училищните си албуми. Може би отново го обхващаше ищаха да се учи? Тя и баща му явно не успяваха да му въздействат. А какво можеше да постигне на днешно време едно момче без гимназиално образование? Какъв можеше да стане?

Тя изключи прахосмукачката и отиде да провери кой звъни на вратата. Джордж разглеждаше фотографиите и се чудеше какво ли е правил оня продавач в „Нощна веселба“. Абсурдно беше той да е полицейски агент. Но във всеки случай Джордж не му бе казал откъде идват снимките. Имаше нещо странно в цялата тая работа.

— Полиция ли? — чу той майка му да пита на вратата. — Вие май сте сбъркали адреса.

Джордж се упъти към кухнята, преди още да се досети, че оттам вече няма накъде да иде. Апартаментите в този блок имаха само по един изход.