Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (45)

II

Драги читателю,

„Природата сътворява по някой и друг глупак, но самодоволниците всякога са дело на човека.“

Адисън

Днес като влачех каучуковите подметки на ботушите си за сафари по вехтия калдъръм на Френския квартал, тъй че дебелината им все повече се доближаваше до тази на станиола, правейки опит да изкопча прехраната си от това нехайно и немилостиво общество, аз бидох приветстван от един стар и скъп познайник (поел по пътя на порока). След неколкоминутен разговор, при който с лекота наложих моралното си превъзходство спрямо този дегенерат, внезапно усетих, че отново съм се унесъл в размисли върху кризата на нашата епоха. Моят разум, открай време неподатлив на контрол и необуздан, ми нашепваше план тъй дързък и прекрасен, щото потръпнах само при мисълта за онова, което чувам. „Занемей! — простенах умолително към богоподобния си мозък. — Това е безумие!“ Но все пак изслушах напътствията му. Той ми предлагаше възможността ДА СПАСЯ СВЕТА ЧРЕЗ ИЗВРАТЕНОСТТА. Там, върху износения калдъръм на Френския квартал, аз спечелих за своята кауза подкрепата на този клюмнал човешки цветец, който ми обеща да сбере съратниците си в безпътното самодоволие под знамето на братството.

Първата ни стъпка ще е да изберем някой измежду техните среди на високопоставена длъжност — президент например, ако Фортуна благосклонно ни позавърти. Сетне те ще проникнат и в армията. Цялата им служба като войници ще отива в приобщение един към друг, в преправяне на униформите така, че да стоят като саламени обвивки по телата им, в изобретяването на най-различни нови бойни одеяния, в уреждането на коктейли и т.н., и време за бойни действия никога не ще им остава. Онзи, когото най-накрая ще произведем в звание НАЧАЛНИК-ЩАБ, ще се интересува само от модния си гардероб, който ще му дава възможност да бъде ту началник-щаб, ту абитуриентка, в зависимост от моментното му хрумване. Окуражени от успеха, който сдружените им съмишленици вече ще са постигнали у нас, извратените от целия свят ще обединят усилията си, за да завземат армиите в съответните страни. В някои реакционни държави, в които изкълчените души ще срещнат трудности при завладяване на ръководните постове, ще изпратим на помощ бунтовнически отряди, които да им съдействат при сваляне на правителствата. Когато най-накрая съборим всички съществуващи правителства, не ще има повече войни, а светът ще се удоволства в оргии, провеждани стриктно по протокола и съвсем интернационални по дух, защото тези хора наистина успяват да преодолеят стандартните национални различия. Умовете им преследват една цел, те представляват общност, те мислят като един.

Естествено, нито един от педерастите на власт не ще е дотам практичен, че да знае каквото и да било за разни изобретения от рода на бомбите, и ядрените оръжия ще гният нейде из хранилищата си. От време на време началник-щабът, президентът и т.н., обсипани с пайети и пера, ще уреждат балове и вечеринки за държавните глави, т.е. за извратените от всички останали държави. Неразбирателствата от какъвто и да е характер ще се разрешават в мъжката тоалетна на преобразеното седалище на Организацията на обединените нации. Балетните представления, бродуейските мюзикъли и другите подобни развлечения ще процъфтяват и обикновените хора ще бъдат къде-къде по-щастливи, отколкото докато са слушали зловещите, враждебни и фашистки изявления на бившите си властници.

Почти всички останали са имали възможност да управляват света. Не виждам защо да не се даде зелена улица и на тези хора. Достатъчно време вече са били онеправдани, ей богу! Техният устрем към завземане на властта в известен смисъл ще бъде само частица от световното стремление към неограничени възможности, правосъдие и равенство за всички. (Можете ли например да назовете един добър и деен травестит в Сената? Не! Стига са били без свои представители! Тяхното положение е позор за нацията, позор за целия свят!)

Дегенерацията, вместо да е белег за упадъка на едно общество, както се смяташе досега, ще бъде вече белег на мира, тъй необходим на нашата тревожна земя. За новите проблеми трябва да изнамираме и нови решения.

Аз ще изпълнявам ролята на наставник и водач на това движение, а познанията ми по световна история, икономика, религия и политическа стратегия, които хич не са за пренебрегване, ще бъдат резервоар (какъвто и са), от който тези хора ще почерпят правилата за оперативно действие. Самият Боеций е играл подобна роля в дегенериралия Рим. И както е казал за него Честъртън: „Той изпълни мисията си като водач, философ и приятел на мнозина християни именно защото, макар епохата, в която живя, да бе порочна, си беше изградил цялостен културен светоглед.“

Сега вече наистина ще всея смут у хубостницата Мирна. Планът ми така ще стъписа лишения от въображение либерален и затънал в клаустрофобното блато на клишетата разсъдък, че няма да може да си каже името. Акцията за мавританско достойнство — първото ми гениално настъпление срещу проблемите на нашето време, щеше да прерасне в, бих казал, величествена и решителна победа, стига светоусещането на доста простичките хорица, които бяха част от авангарда, да не бе в основата си буржоазно. Този път обаче ще работя с люде, които отбягват блудкавата философия на „средната ръка“, с люде, склонни да заемат спорна позиция, да следват каузата си, колкото и неприемлива за останалите да е тя, колкото и да застрашава самодоволието на „средната ръка“.

Мирна Минкоф искала секс в политиката, така ли? Добре, ще й дам секс — много секс! Тя без съмнение ще се почувства тъй сразена, че едва ли ще откликне на оригиналния ми проект! Но в крайна сметка ще се пръсне от завист. (Някой трябва да се погрижи за това момиче. Подобно безочие не бива да се оставя без намеса!)

В главата ми се вихри спор между прагматизма и морала. Дали славната крайна цел — мирът, е достойна за величавото средство — дегенерацията? Подобно на два персонажа от средновековно моралите. Моралът и Прагматизмът са извисили снага в мозъка ми, който сега прилича на боксов ринг. Не мога да изчакам изхода на ожесточената им препирня, защото мисля единствено и само за мира. (В случай че някои схватливи филмови продуценти проявят интерес относно закупуване филмовите права на „Дневника“, бих могъл да добавя една бележка относно заснемането на този спор. Звуците, които издава един трион, могат да послужат като чудесен музикален фон, а очната ябълка на главния герой да се насложи върху сцената на спора във възможно най-символичен маниер. Естествено, не е изключено в някоя кръчма, мотел или друго подобно място, където се издирват „хора от бордеите“, да се открие привлекателен нов типаж, който да изпълни ролята на Младия труженик. Филмът може да се заснеме в Испания, Италия или в някоя друга интересна земя, която актьорският състав би желал да разгледа, да речем, Северна Африка.)

Моля за извинение. Онези от вас, които се интересуват от най-новите безрадостна вести из света на хотдога, ще бъдат разочаровани — такива няма. Разсъдъкът ми е всецяло ангажиран от великолепието на този замисъл. Сега трябва да пиша на Мирна Минкоф и да нахвърля някои бележки за лекцията по време на учредителното събрание.

Социална забележка: Нехайната към задълженията си моя родителка отново е излязла, което далеч не е зле. Яростните нападки и тормозните й атаки срещу същността ми въздействат отрицателно върху клапата. Каза ми, че излиза, за да присъства на коронясването на Майската кралица в някаква църква, но тъй като сега не е май, аз съм склонен да се съмнявам в искреността й.

Всеки момент в едно кино в центъра ще пуснат „изтънчената комедия“, в която ще играе любимата ми филмова звезда. Трябва някак си да присъствам на първата прожекция! Представям си на какво ще прилича това най-ново филмово издевателства, гордо развяло вулгарщините си пред лицето на теологията и геометрията, на вкуса и благоприличието. (Не мога да си обясня своя натраплив импулс да ходя на кино; отстрани изглежда почти така, като че филмите са „в кръвта ми“.)

Здравна забележка: Коремът ми прехвърли всякакви граници. Шевовете на престилката заплашително пропукват.

Доскоро

Таб, вам Млад труженик — пацифист