Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (30)

II

Без да вижда нищо, Джоунс разхождаше по тезгяха една гъба. За пръв път от толкова време насам Лана Лий бе отишла на пазар, но преди да тръгне, шумно и предупредително заключи касата. След като понамокри бара, Джоунс запрати гъбата обратно в кофата, седна в едно сепаре и направи опит да разгледа последния „Лайф“, който Дарлин му беше дала. Запали цигара, но от облака дим списанието съвсем престана да се вижда. Най-доброто осветление за четене в „Нощна веселба“ беше малката лампа на касата, така че Джоунс отиде до бара и я запали. И тъкмо бе започнал да разглежда снимките от коктейла на „Сийграм“, когато Лана Лий влезе в заведението.

— Знаех си, че не трябва да те оставя тук сам — рече тя, докато вадеше от чантата си кутийка тебешири и я слагаше в шкафчето под бара. — Какво правиш с касата ми, дяволите да те вземат? Я почвай пода!

— Него вече го свърших. Специалист по подовете ше ставам. Нали миението и брисането ни е в кръвта на нас, брикетите, та ми иде отръки. Все едно че кльопам или дишам. Бас държа, че бутнеш ли в ръцете на едногодишно негърче метлата, ще си съдере задника от метене! Уау!

Джоунс пак се вторачи в рекламата, а Лана Лий заключи шкафчето. После се загледа в калните бразди по пода, които те караха да си мислиш, че Джоунс не е мел, а по-скоро е орал, защото ивиците чист под се редуваха с купчинки кал. Лана не знаеше, но точно в това се състоеше коварният саботаж на Джоунс. А за в бъдеще той имаше далеч по-големи планове.

— Ей, ти! Я само погледни пода!

Джоунс колебливо погледна иззад слънчевите очила и успя да види самото нищо.

— Уау! Много ти е готин пода! Айааа! В „Нощна веселба“ всичко е първа класа!

— А тоя боклук виждаш ли го?

— За двайсе долара седмично нищо не е. Ше почне да изчезва, когато доларите станат педесе-шейсе.

— Щом ти плащам, искам да вършиш работа! — ядоса се Лана.

— Виж кво, ти пробвала ли си да живееш с надница като мойта? Брикетите да не си купуват яденето и дрехите по цени като за тях? Какви си ги мислиш, а? Седи си тя тука и си играе с молива! Уау! Знаеш ли как си купуват цигарите при нас? По два цента едната, щото не могат да си купят цял пакет! Да не им е лесно, а? Да имаш да вземаш! И да не мислиш, че те будалкам? Ама ми писна вече — или се скиториш по улиците, или едва-едва я креташ с такава надница!

— А кой те прибра от улицата и ти даде работа, когато ченгетата аха, и да те пъхнат в пандиза заради скиторенето? Помисли си и по тоя въпрос някой път, когато тъпееш зад скапаните си цайси.

— Тъпея, а? Дрън-дрън! Да тъпееш, май не значи да чистиш тоя шибан бардак. Чистя и бриша лайната на кьоркютук пияните ти клиенти! Ама аз ги съжалявам тия хорица; влизат тука и си викат, ей сега ще се позабавляваме! Не знаят, че ако не пукнат от смертелна капчица в пиячката, то положително в леда ги чака трипер, ей! А като говориш за пари, май може и малко повече да пуснеш, щом приятелчето от приюта престана да се навърта. Като кръцна благотворенията, що не ми буташ малко от паричките за УНИЦЕФ-та?

Лана не отвърна нищо. Тя прикачи касовата бележка от кутията с тебешири към счетоводния тефтер, за да я включи в списъка на всичко, което се надяваше да бъде приспаднато по описа, съпътстващ данъчната декларация за общия доход. Беше купила на старо и един географски глобус. И неговата касова бележка попадна в чекмеджето. Сега й трябваше само една книга. Следващия път като се видеше с Джордж, щеше да му каже да й донесе. Сигурно му се намираше някоя от времето, преди да го изритат от гимназията.

На Лана все пак й бе отнело известно време, за да насъбере тази защитна маскировка. Докато нощем идваха цивилните, от тревоги и работа не й оставаше минутка, за да се заеме с проекта на Джордж. Налице бе и главният проблем — Дарлин, най-несигурният момент в цялостната й защита срещу цивилната полиция. Но ето че те си отидоха точно така ненадейно, както и дойдоха. Лана беше усетила всеки един от тях още с влизането му и тъй като предвидливо разкара Дарлин от бара и я прати да тренира с птицата, беше ясно, че полицаите няма с какво да се захванат. Освен това се погрижи никой да не им обръща внимание. Да, много трябва да си препатил, за да можеш веднага да разпознаеш едно ченге. Но ако можеш да го направиш, ще си спестиш доста неприятности.

Само две неща трябваше да бъдат уредени. Едното беше книгата. Щом я искаше с книга, Джордж можеше и сам да й я достави. Лана не възнамеряваше да купува книга, та било то и на старо. А другото бе отново да върне Дарлин на бара, тъй като полицаите вече си бяха обрали крушите. На такива като нея бе по-изгодно да плащаш на процент, отколкото да им броиш заплата. А като видя какво правят Дарлин и птицата на сцената, тя реши, че засега „Нощна веселба“ спокойно можеше да мине и без циркаджилъци.

— Къде е Дарлин? — обърна се Лана към Джоунс. — Искам да й съобщя нещо за нея и за птицата.

— Обади се и каза, че ще се весне следобед по някое време да порепетира — заяви Джоунс на рекламата, която старателно изучаваше. — Първо щяла да занесе пилето на ветеринар, щото вика, че му капела перушината.

— Нима?

Лана започна да обмисля композицията с глобуса, тебешира и книгата. Щом щяха да падат парички, значи трябваше да се пипа изтънко и с финес. Представи си няколко варианта, които обединяваха изящното и циничното. Не биваше да е съвсем разголена. Важното бе хлапетата да я харесат.

— Ето ни и нас! — провикна се Дарлин откъм вратата. Грейнала от щастие, тя връхлетя в бара по панталони и късичко двуредно сако, понесла кафез, заметнат с парцал.

— Само не се кани да оставаш — обади се Лана. — Имам новини за тебе и твоя приятел.

Дарлин курдиса кафеза върху бара, отметна парцала и отдолу цъфна едно огромно, розово, болно от кожна туберкулоза какаду, което имаше вид на кола, минала през ръцете на не един и двама собственици. Гребенът му клюмна и то кресна ужасяващо: „Ооо!“

— Хайде, махай го, Дарлин. И от тази вечер — пак на бара.

— О, Лана! — простена Дарлин. — Ама защо така?! Репетициите добре вървяха! Почакай само да си доизгладим номера. Страхотен удар ще бъде!

— Честно казано, Дарлин, шубе ме е от тебе и от тая птица!

— Гледай, Лана! — Дарлин съблече сакото и отдолу се показаха халки, закачени за блузката и панталоните й с безопасни. — Виждаш ли ги тия? Точно те ще изшлайфат номера. Тренирахме и у дома. Това е новият момент! Папагалът чуква с клюна си халките и дрехите ми сами падат. А тия сега са само за репетицията. Когато си ушия новото костюмче, халките ще са на телени копчета, така че щракне ли ги с клюна, те ще се разтварят. Казвам ти, Лана, това ще е страхотна сензация!

— Слушай, Дарлин! Къде-къде по-добре си беше, когато това чудо само подхвръкваше около тебе или каквото и да правеше там…

— Но сега истински ще участва! И ще направи…

— Да, ще направи циците ти на решето! Само нещо такова ми трябва и да долети някоя линейка, та всичките клиенти да избягат и да ми отиде капиталовложението. Или да му скимне на тоя звяр да хвръкне из публиката и да избоде на някого очите! А, не! Честно казано, никакво доверие ви нямам, ни на тебе, ни на него. Безопасността преди всичко!

— Ооох, Лана! — Дарлин беше съкрушена. — Дай ни възможност де! Тъкмо взе да се получава!

— Не! Хайде, чупка! И го разкарай от бара, преди да се е изсрал там! — Лана покри клетката с парцала. — Стига с тия еди-какви си обяснения, ами си кацни на бара тихо и кротко.

— Пък аз си викам, че само ако обясня на еди-кого си еди-какво си, то еди-кой си ще си глътне езика и ще офейка като едното нищо.

Джоунс вдигна глава от рекламата и реши да се обади:

— Не може да се чете от „казвам ти, дъще, сещай се, снахо“ и това си е! Бреей… Та кое е това „еди-какво си“ и кой е тоя „еди-кой си“?

— Слизай от бара, пандизчия неден, и се хващай за парцала!

— Птичето летеше ли, летеше из „Нощна веселба“, тренираше ли, тренираше… — ухили се Джоунс иззад облачето си. — Мама му стара, що не го оставиш да си пробва късмета! Няма и с него да се гавриш като с негър я!

— Така си е! — най-чистосърдечно се съгласи Дарлин.

— Щом икономисахме благотворенията за сирачетата и не бутнахме нищо от тях на чистача, значи можем да пуснем нещичко на едно сирото момиче, дето едва-едва крета на процент. Ами да я! — Джоунс бе гледал как папагалът пърха по сцената, докато Дарлин прави отчаяни опити да танцува. По-смахнато представление не беше виждал, следователно комбинацията Дарлин плюс птица си беше явен саботаж. — Може би тук-таме трябва да се пипне, тук-таме да бутне малко джиджи-биджи, иначе грешка няма. Айааа!

— Чу ли? — обърна се Дарлин към Лана. — А Джоунс разбира. От черните само ритъм искай!

— Уау!

— Не че държа да плаша някои хора с разни историйки…

— О, я млъквай! — кресна Лана.

Джоунс покри и двете с дим и рече:

— Та викам ти, Дарлин и това пиле са много така… необичайни. Уау! Да знаеш колко нови клиенти ще ти докарат! Че кой друг бар пуска боен орел на сцената?

— Ама вие, мухльовци такива, какво искате да кажете? Че някой ще го интересува тая птица?!

— И таз добра! Иска ли питане? Белите вечно къткат разни папагали и канарчета! Ти чакай само веднъж да се научат ква птица им предлага „Нощна веселба“! Отпреде пиколо ще ти трябва. Тузарите ше идват тука, от мене да го знаеш! Уау! — Джоунс издуха застрашителен облак, който аха, и да избухне. — Дарлин и пилето само трябва да пипнат някои местенца. Абе, мама му стара! Това момиче прави първи крачки в шоубизнеса. Трябва да й се даде възможност!

— Ами така си е я! — подкрепи го Дарлин. — Нали това са първите ми стъпки в шоубизнеса! Трябва да ми се даде възможност!

— Мълчи, слабоумнице! Значи си мислиш, че можеш да накараш тая птица да те съблече?!

— Да, госпожо! — ентусиазира се Дарлин. — И направо изневиделица ми хрумна! Седя си вкъщи, гледам го как си играе на халките и си викам: „Бе Дарлин, що не си туриш по дрехите някоя и друга?“

— Затваряй си плювалника! — кресна Лана. — Добре, да видим какво може да направи.

— Е те това е приказка! Уау! И който не щеш, и той ше дойде да ги гледа!