Фредрик Браун
Кръв

Знаете ги що за стока са репите.

Врон и Дрийна, последните двама оцелели вампири в света, използваха своята машина на времето, за да избягат в бъдещето и да се спасят от пълно унищожение. Двамата бяха сплели ръце и взаимно се утешаваха, измъчвани от страх и глад.

През двадесет и втория век човечеството ги беше разкрило. Хората бяха разбрали, че легендите за вампири, тайно живеещи сред тях, не са само легенди, а факт. Беше последвало масово изтребление, от което се бяха спасили само тези двамата. Те вече бяха почнали работа по машината на времето и бяха успели да я завършат точно навреме, за да се спасят чрез бягство. Надяваха се да попаднат достатъчно далеч в бъдещето, където дори думата вампир ще е вече забравена и те ще могат да живеят необезпокоявани и да създадат нови поколения вампири.

— Гладна съм, Врон. Много съм гладна.

— Аз също, Дрийна, миличка. Скоро пак ще спрем.

Бяха спирали вече четири пъти и всеки път едва се бяха разминавали със смъртта. Видът им все още не беше забравен. Последната спирка — преди около половин милион години — им разкри един кучешки свят. Буквално. Човешката цивилизация беше изчезнала и кучетата бяха еволюирали в новата разумна раса на планетата. Но дори и там вампирите бяха разкрити. Бяха успели да се нахранят веднъж с кръвта на една свежа млада женска, но веднага след това ги бяха погнали обратно към машината на времето и отчаяното им бягство.

— Благодаря, че пак спря — въздъхна Дрийна.

— Не ми благодари. Нямах избор. Това е краят. Изчерпахме си горивото и няма как да презаредим. Досега всички радиоактивни елементи са се превърнали в олово. Или трябва да намерим начин да живеем тук… или…

Те излязоха да огледат.

— Виж! — Дрийна развълнувано посочи една фигура, която ги приближаваше. — Ново създание. Нещо друго е заменило кучетата. И ние със сигурност сме забравени.

Приближаващото създание се оказа телепат.

„Чух мислите ви“, прозвуча гласът му направо в главите им. „Чудите се дали знаем какво е «вампир». Отговорът е, не, не знаем.“

Дрийна сграбчи ръката на Врон в абсолютен екстаз.

— Свобода! — произнесе тя хищно. — И храна!

„Освен това се чудите“, продължи безмълвният глас, „какъв е моят произход и от какво съм еволюирал. В наши дни всички живи форми на планетата са от растителен произход.“ При това той леко им се поклони. „Аз лично принадлежа към доминантната раса на планета, която някога ви е била известна като ряпа.“