Антъни Бъчър
Адекватна форма

Никак не вярвам на тази теория.

Времеви агент L-3H винаги изглежда съблазнително, във всякаква форма. Затова Бюрото използва услугите й, когато е нужно да се предотврати нечий брак.

Когато се яви да ми докладва този път обаче тя беше видимо разстроена.

— Провалих се, шефе — каза тя. — Той избяга от мен… Първият мъж за двадесет и пет столетия, който постъпва така.

— Хайде сега, не е станало нищо непоправимо — успокоих я аз. За мен тя не беше просто поредният агент. Аз лично бях открил таланта й. — Ще открием какво се е случило и ще подходим към проблема в друг времеви поток.

— Но вината е моя — тялото й придоби измършавял отпуснат вид. Понякога се чудя как хората изобщо са изразявали емоциите си, преди мутацията, която ни позволява да изменяме телата си.

— Стига де — казах аз и увеличих телесния си обем, за да демонстрирам увереност. — Разкажи ми какво се случи. Машината успешно те е транспортирала до Лондон през 1880 година…

— За да предотвратя брака на Едуин Съливан и Анджелина Гилбърт — допълни тя с горчивина. — Само Времето знае защо.

Аз въздъхнах. Винаги си налагах да съм търпелив с нея.

— Защото техният брак би съединил две генетични линии, които три поколения по-късно бих довели до…

Внезапно лицето й се разтегна в обичайната широка усмивки с повдигната лява вежда.

— Никога не съм разбирала ефекта, който изпълнените задачи оказват върху времевия поток. Безсмислено е да опитваш да ми обясняваш пак. Предотвратяването на бракове е достатъчно забавно само̀ по себе си. Този път смятах, че ще се справя особено добре. Едуин имаше чудесна рижава брада, а на мен не ми се беше случвало да попадна на някого с брада през последните пет пътувания. Но нещо ужасно се обърка… А най-лошото е, че се обърка, когато бях вече съвсем гола.

Аз не можех да повярвам и изразих удивлението си.

— Не мисля, че дори ти би могъл да разбереш, шефе. Защото си мъж — половинчатата й усмивка изрази одобрението й към мен като мъж, явно дължащо се на добрите й спомени. — А това е нещо, което мъжете никога не са разбирали. Работата е там, че във всяко столетие, това, което мъжете очакват от голата жена, е същото, което виждат, докато е облечена. Е, винаги се намират жени, които ползват подплънки или се попристягат, но най-популярните дами винаги имат форми, които идеално пасват в дрехите им. Виж само т.нар. мръсни снимки. Във всяко време и на всяко място от момичетата, осигуряващи забавленията, се е очаквало да имат същия силует голи, какъвто им налага най-последната мода. Така е, колкото и да не ти се вярва.

— L! — възкликнах аз. Внезапно тялото й се беше изменило толкова, че човек можеше да я вземе за момче.

— Виждаш ли? Това е видът, който трябваше да си придам, когато ме прати в двадесетте години на двадесети век. И всичко се получи идеално — по онова време мъжете искаха точно това. А когато ме прати в 1957 г…

Наложи се да залегна, когато две гигантски млечни жлези се стрелнаха към мен.

— Честно, изобщо не ми беше хрумнало…

— Или онзи път, когато трябваше да се върна в Германия през шестнадесети век.

— Но така изглеждаш бременна!

— Всички жени изглеждаха така. Кой знае, може наистина да са били. А когато ме прати в Гърция, всичко беше въпрос на талия и ханш… Изобщо, тази стратегия работеше. Аз успешно предотвратявах бракове и подобрявах генетичното развитие на човечеството. Само че с Едуин…

Тя отново беше придобила обичайната си привлекателна форма и аз й отправих насърчаващ поглед.

— Ще пропусна подробностите. Запознах се с Едуин и му се представих в този вид… — отлично помнех ефекта, който видът й беше имал върху мен. — Той започна да ми се обажда, да ме води на театър и прочее и аз знаех, че остава само още една стъпка, за да забрави онази глупава розовобузеста Анджелина.

— Продължавай — насърчих я аз.

— И той, естествено, направи стъпката! Покани ме на вечеря в частен салон на един дискретен ресторант. Интериорът беше в червен плюш и огледала, а пред дивана имаше много удобен параван. Поръча стриди, трюфели и прочее храна, която се счита афродизиак. Брадата му се оказа още по-приятна, отколкото очаквах. Много приятно гъделичкаше… — тя ме погледна изпитателно и аз съжалих, че генетичната ни линия окончателно беше заличила лицевото окосмяване. — Той започна да ме разсъблича, което е цял подвиг през 1880 г. И това тук явно страшно му допадна.

Тя отново беше променила формата си и аз видях, че „това тук“ наистина беше по-точно казано от „тези тук“. Бяха големи както през 1957 г., но не две отделни, а смачкани в една обща маса.

— После ми свали полата и… — за първи път виждах L-3Н готова да се разплаче. — И… избяга. Направо изхвърча от ресторанта. Ако не бях настроила машината да ме върне тук, щеше да се наложи да платя сметката. И сигурно е избягал направо в ръцете на онази Анжелина и веднага е направил планове да си смеси гените с нейните и аз провалих всичко…

Погледнах новата й форма от кръста надолу. Беше наистина крайно издадена и не съвсем по мой вкус, но пък отговаряше на времевия период. Отново прегледах изображенията в досието на Съливан. Да, формата й беше съвсем адекватна. Затова си позволих да я утеша и да я уверя, че вината не е нейна.

— Скъпа моя L, ти си идеалната жена за 1880 г. Провалът вероятно се дължи на някой пропуск на хронопсихолога, който е проучвал Едуин. Ти все още си един от най-ценните служители на Бюрото, агент L-3Н. А сега, да се позабавляваме. Не, не си променяй формата. Интересно ми е да видя какъв е ефектът от… как са наричали този елемент от роклята през 1880 г.? О да, турнюр^[1].

Бележки

[1] Турнюр — аксесоар от дамското облекло в края на деветнадесети век, който представлява възглавница, повдигаща и издаваща далеч назад и нагоре женския ханш. — Б.пр. ↑