Джордж Смит
Заведете ме при вашия предводител

Ще ги победим, както Лий победи Вашингтон.

Значи, седя си в бара, нали, пия си бирата и изведнъж идва някакъв смешник в някакви смахнати дрехи и ми вика:

— Заведете ме при вашия предводител!

Аз го поглеждам едно такова раздразнено и даже не се усмихвам.

— Стига бе, мъжки, тоя е най-старият виц на света. Не можа ли да измислиш нещо ново?

— Но аз трябва да го видя! Как го наричате вие? Вашия… президент?

— Слушай, приятел, аз съм най-обикновен работяга, който си пие бирата след работа. Даже да не си напълно побъркан, как мислиш, че мога да те заведа при президента?

— Но вие трябва… трябва да… Аз съм… — вика и само си търка плешивата глава с ръка. — Чували ли сте теорията за паралелните вселени? За това как хиляди времеви потоци съществуват успоредно един на друг и всеки свят е подобен на останалите?

— Не — викам му аз и си пия бирата. — Не съм чувал нищо подобно. Звучи съвсем смахнато.

— Според тази теория, съществени исторически събития във всеки поток са насочвали развитието му в малко по-различна посока.

— Ти занасяш ли ме, бе?

— Слушайте — вика той и ме хваща за ръката. — Трябва да ми повярвате. Аз съм учен и идвам от един от онези паралелни светове. Идвам от друго измерение. Моята държава заема същия този континент. И вие ли го наричате Северна Америка или има друго име в този свят?

Аз само затварям очи и се мръщя раздразнено.

— Естествено, че се нарича Северна Америка, как иначе да се казва? Нали то си е северната Америка.

— Да, да, разбира се, нашите светове са много подобни. Нищо чудно впрочем, те са точно един до друг. Историята ни също би трябвало да е доста подобна, вместо например континентът да е под испанско владение, или да е заселен от викинги, или…

Аз продължавам да си пия бирата. Тоя явно е пълна откачалка. Обаче той пак ми дърпа ръкава.

— Виждате ли, аз съм учен. Колегите ми и аз работехме върху проблема за паралелните вселени на близки времеви потоци. Открихме, че различни комбинации от честоти на вибриране могат да прехвърлят човек от един времеви поток в друг. Тъкмо се канехме да проверим теорията си експериментално, когато ни нападнаха руснаците. Нападението беше катастрофално… — и докато говори, все си трие главата. — В моя свят Америка беше унищожена! Заличена от лицето на земята. Вие също ли си имате проблеми с руснаците?

— Естествено, че си имаме проблеми с руснаците, сякаш не знаеш. Я кажи бе, да не би ти да си руснак!?

— Не, не! — вика дребосъкът и пребледнява. — Уверявам ви, аз съм американски учен и съм дошъл да предупредя вашия свят. Моята страна беше унищожена напълно от техните йонно-захранвани ракети. Аз успях да вляза във вълновоотражателна машина и да се прехвърля тук, в най-близкия съседен времеви поток. Трябва да предупредя вашите водачи! Едно толкова катастрофално събитие вероятно ще се простре през няколко потока. Страната ви е в смъртна опасност!

— Руснаците щели да ни затрият? Я не ме разсмивай — викам му аз.

— Но те го направиха… способни са! Не разбирате ли? Затова дойдох във Вашингтон… този град нали се казва Вашингтон? Трябва да видя президента! Трябва да го предупредя!

Значи, почва сериозно да ми писва от тоя тип. Точно тогава виждам, че в бара влиза един полицай, когото познавам и, без да поглеждам повече откачалката, отивам да прошушна нещо на полицая. Той само поглежда оня навлек и кима.

— Няма проблем, ще го взема и ще го заведа да го прегледа доктор.

Аз си излизам от бара в горещата, влажна вашингтонска вечер и все си мисля за думите на оня чалнатия. За момент се замислям, обаче после само свивам рамене. Те, руснаците, няма да ни създават проблеми. На техния цар не му стиска да се сражава заради онзи хладилник, Аляска. Пък и техните дирижабли не биха могли да долетят толкова далече, че да ни бомбардират. Поне аз не мисля, че могат. А след това виждам капитолския купол в далечината с разветия на върха му флаг и се усмихвам доволен. Никакви руснаци няма да ни закачат, не и докато американското знаме се вее. Не и докато Джеферсън Дейвис VI е наследствен президент на Конфедералните Американски Щати.