Робърт Хауърд
Отвъд черната река (4)

3. Пълзачите в мрака

Реката лъкатушеше като неясна нишка между абаносовите стени. Веслата, които движеха дългата лодка, сякаш пълзяха в гъстата сянка по източния бряг, потапяха се леко във водата и не вдигаха повече шум от клюна на чапла. Широките рамене на мъжа пред Балтус изглеждаха тъмносини в гъстия мрак. Той знаеше, че даже зорките очи на човека, коленичил на носа, виждат на не повече от няколко фута напред. Конан налучкваше пътя интуитивно, имайки опит от дългите си странствалия по вода.

Никой не говореше. Балтус бе огледал добре спътниците си още във форта, преди да се измъкнат от крепостта и да влязат в кануто на брега. Всички бяха израснали в свят, където действаха сурови закони — мъже, които заради жестоката необходимост се бяха научили как да се оправят в горите. До един аквилонци от западните провинции, те имаха много общи неща помежду си. Бяха облечени еднакво: ботуши от еленова кожа, кожени бричове и кожени ризи, с широки колани, в които стърчаха брадви и къси мечове. Бяха слаби, мускулести и мълчаливи, с белези от битки и със студени очи.

Между тези диви мъже обаче и Конан имаше планина разлика. Те бяха синове на цивилизацията, превърнали се в полуварвари. Той беше чистокръвен варварин. Те се бяха научили на потайност и умения, а той бе роден с тези умения. Той ги превъзхождаше и с гъвкавите си, пестеливи движения. Ако те бяха вълци, той бе тигър.

Балтус им се възхищаваше — на тях и на водача им, и се чувстваше горд, че му позволиха да тръгне с тях. Беше горд и от това, че веслото му не вдигаше повече шум от техните весла. Поне в това отношение им беше равен, макар че горянството, научено по време на лов в Тауран, не можеше да се мери с уменията на мъжете, израснали край дивата граница.

Под форта реката правеше малка извивка. Светлините на крепостта бързо изчезнаха, но кануто продължи пътя си още почти миля, прецизно избягвайки стърчащи и плаващи клони.

После водачът тихо изръмжа и мъжете насочиха лодката към другия бряг. Така обаче излязоха от черните сенки на гъсталака, обвил брега, и се изложиха на показ. Но светлината от звездите беше слаба и Балтус знаеше, че ако някой не ги търси нарочно, и най-зоркото око не би могло да различи сянката на кануто, пресичащо реката.

Завиха покрай увисналите храсти на западния бряг и Балтус сграбчи един корен. Никой не обели и дума. Всички инструкции бяха дадени още във форта. Тихо, като огромна пантера, Конан се плъзна на брега и изчезна в храстите. Също толкова тихо го последваха още девет мъже. На Балтус, хванал корена и с весло между коленете, му се стори невероятно, че десетина души могат да се скрият в гъсто преплетената гора, без да издадат и звук.

Приготви се да чака. Двамата с другия мъж, който остана с него, не размениха и дума. На около миля на северозапад се намираше селото на Зогар Саг, опасано с гъсти гори. Балтус беше наясно със своята задача: той и другарят му трябваше да чакат завръщането на бойната дружина. Ако Конан и хората му не се появяваха до зори, те трябваше бързо да отидат във форта и да докладват, че гората отново е взела жертвите си от расата на нашествениците. Тишината беше непоносима. Нищо не се чуваше от черните гори, невидими зад абаносовите масиви, извисили се над храстите. Тъпаните бяха замлъкнали от часове. Балтус не преставаше да мига, опитвайки се несъзнателно да види нещо през непрогледния мрак. Влажните нощни миризми на реката и усойната гора го потискаха. Някъде наблизо се чу шум, сякаш голяма риба подскочи и цопна във водата. Кануто леко се поразклати и задната ми част започна да се извива навътре към реката. Човекът зад него бе пуснал корена, за който се държеше. Балтус обърна глава, за да го предупреди шепнешком да внимава, и едва различи фигурата му. В мрака тя приличаше на голямо тъмно петно.

Балтус помисли, че мъжът е заспал и се пресегна да го хване за рамото. За негова изненада, от докосването му човекът клюмна и се строполи в кануто. Сърцето на Балтус заби чак в гърлото. Несръчните му пръсти се плъзнаха по гърлото на граничаря — само конвулсивното стискане на зъбите му попречи да изкрещи до Бога: гърлото на другаря му бе прерязано от ухо до ухо.

Ужасен и паникьосан, Балтус Се надигна… и в същия миг една мускулеста ръка се показа от мрака, сключвайки се около гърлото му. Кануто лудо се залюля. Ножът на Балтус се озова в ръката му, макар той да не си спомняше да го е вадил от ботуша си. Заби го жестоко и сляпо. Усети, че острието потъва дълбоко и чу в ухото си зверски вик. На този вик отговориха хиляди ужасяващи викове. Бясна врява се вдигна от всички страни и хиляди ръце го сграбчиха. Връхлетяно от побеснелите тела, кануто се обърна настрани, но преди да падне под него, Балтус усети силен удар по главата си. Нощта избухна в ослепяващ пламък. После отстъпи пред абсолютния мрак.