Шона Делакорте
Нежен залог (5)

Пета глава

Скот и Катрин се върнаха в Центъра едновременно с Боб и Били.

— Били го пуснаха под гаранция и е под твое попечителство — обърна се Боб към Катрин. — Съдът е насочил дата за делото следващата седмица. Разговарях с районния съдия. Той смята, че с бележката като доказателство и свидетелите на първия инцидент, ще можем да го отървем, но задължителното условие ще бъде да започне работа или да се върне в училище. — Боб се обърна към Били. — Разбра ли? Катрин носи отговорност за всичко, което правиш. Така че, дръж се прилично!

— Да, разбрах — мрачно отговори Били.

— Имаме работа за теб — съобщи Кет и посочи Скот. Били незабавно наостри уши. — Скот ти предлага да започнеш при него.

— Какво! С какво ще се занимавам?

— Ще се занимаваш с почтен труд — изгледа го остро Скот. — Започвам работата по един проект в Сан Рафаел. Търговски център. Имам разработена специална образователна програма, в която бих желал да се включиш.

Били добре разбираше, че моментът изисква да замълчи.

— Още нещо — обърна се Кет към Боб. — Става дума за Джени. Имам ли право да я задържа в Центъра? Тя не е на сигурно място, докато Уанда и Том са на свобода. Съдът постанови детето да остане в Центъра, но не бих ли могла да я взема у дома?

— Разбира се — потупа я бащински Боб по рамото.

Кет въздъхна.

— Мамо, кога да мина да те взема?

— Скот, ако искаш остави колата си на Лин, а аз ще те откарам до града — побърза да се намеси Катрин.

Скот се уговори с Били и двамата с Катрин се отправиха по Оукланд Бей Бридж към Сан Франциско.

— В офиса ли отиваш?

— Имам по-добра идея. Да отидем до яхтклуба. Но преди това да се отбием да се преоблечем в спортни дрехи. Каня те на яхтата си!

— Яхта?! Нима можеш да си позволиш в работен ден да се отдаваш на подобни удоволствия?

— Веднъж мога, доктор Феърчайлд. Имате ли нещо против? — Внезапно Скот стана сериозен. Погали лицето й и рече: — Нима не можеш да си позволиш малко почивка? Прекара една ужасна сутрин!

— Няма проблем, господин Блейк. Никакъв проблем! — Кет го погледна за миг весело и отново насочи вниманието си към пътя.

Катрин остави колата си в гаража и поведе Скот към къщата. Той я последва през трапезарията, хола, нагоре по стълбите до втория етаж, докато не се озоваха в кабинета й.

— Чувствай се като у дома си. Ще се забавя съвсем малко.

Скот се огледа. Кабинетът бе просторен и обзаведен много рационално и с вкус. Имаше няколко къта, където Кет се отдаваше на различни занимания. В единия ъгъл се виждаха много детски играчки, отсреща бе инсталирана аудио и видео апаратура, а в дъното бе иззидана камина с удобно люлеещо се кресло пред нея. Навсякъде по пода бяха нахвърляни възглавници. Той надникна в коридора. Една врата беше отворена и се виждаше луксозна баня, обзаведена със скъпи и изискани аксесоари, без да са пестени пари.

— Огледай се наоколо, ако искаш — долетя гласът на Катрин от третия етаж.

— Благодаря, точно това правех. — Скот слезе и се разходи из трапезарията и хола. В сравнение с кабинета те бяха строго и изискано обзаведени. Обстановката веднага напомняше на случайния посетител за многобройни вечери и приеми, давани за избраници от висшето общество. В трапезарията забеляза изящни сервизи от кристал, сребро и фин китайски порцелан.

Кухнята бе по-уютна. Малка кръгла маса за закуска в единия ъгъл и удобни столове. Зад кухнята и гаража се виждаха помещенията за прислугата, които изглеждаха необитаеми. Стори му се странно, че Кет не държи прислуга.

Качи се отново в кабинета й. След пет минути тя се появи.

Кет го погледна и забеляза, че цветът на очите му се промени от сребристосиво до антацитено, докато пробягаха по тялото й. Тя леко потрепна, сякаш от някакво предчувствие. Почувства се гола и уязвима.

Изглеждаше прекрасно! Скот се помъчи да се успокои. Тя му въздействаше по странен начин и предизвикваше опасни мисли. Бе облечена в светлосиня фланелка и кремави шорти. Голите й ръце и чудесните крака имаха превъзходен тен. Нямаше съмнение: Катрин Феърчайлд бе най-красивата жена, която бе срещал. Косата й бе отметната назад и се спускаше около нежния овал на лицето. На устните си бе сложила светло червило.

— Готова съм. Можем да тръгваме — усмихна му се тя.

По пътя Скот се стараеше да поддържа неангажиращ разговор. С удоволствие научи, че Кет е доста разностранна личност и има завидни познания в някои области.

Те спряха и бързо влязоха в къщата на Скот. Той отиде да си сложи спортен екип. На свой ред, сега и Катрин се разходи и разгледа обстановката, в която живееше той.

Беше уютно и обзаведено в същия стил като къщата на майка му. Лин й беше разказала за предпочитанията му към откритите пространства и природата, както и за изключителния му интерес към проблемите на екологията и околната среда.

Тя излезе на верандата, надвиснала над водата.

Слънчевите лъчи погалиха лицето й и тя се усмихна. Беше прекрасен ден, само за плаване!

Скот я наблюдава мълчаливо няколко минути, докато стоеше облегната на парапета. Мъчеше се да определи чувствата и мислите, които го вълнуваха. Познаваше стотици жени, но нито една не приличаше на Катрин Феърчайлд.

Преди години за малко не се ожени за Керъл. Бяха определили деня на сватбата и бяха подали нужните документи. Точно тогава баща му получи инфаркт и почина. Животът му за един ден се превърна в ад от задължения, отговорности и ангажименти. Наложи се да поеме управлението на компанията, защото заради клиентите им, не би допуснал да се прекъсне дейността й. Освен това се тревожеше за майка си. Дължеше й внимание и грижи в този толкова тежък за нея период. Керъл нито разбра, нито пожела да му влезе в положението. Не искаше да дели Скот с никого.

Обръщайки се назад, сега той си даваше сметка, че техният брак нямаше да бъде сполучлив. Тя беше упорита в желанието си да се движи в определени социални кръгове, да посещава луксозни снобски ресторанти, да гледа премиери и нашумели представления, без значение дали бяха интересни или не. Доставяше й удоволствие да подхвърля при разговор имена на знаменитости, сякаш тези хора й бяха приятели. С две думи — тя си беше чиста снобка и нищо повече.

Последната капка, която преля чашата на търпението му, бе свързана с откриването на една изложба, на което Керъл държеше да присъства. Пресата бе сметнала това за блестящото събитие на деня и възнамеряваше да го отрази по подобаващ начин. Същата вечер Скот бе обещал да помогне на майка си да подреди вещите и документите на баща му. За Скот и Лин това бе нещо лично и много интимно. Керъл направи ужасна сцена, заявявайки, че ако той не тръгне веднага с нея, няма да я види повече. Така и стана.

Но и сега, след толкова време, не можеше да проумее как е бил влюбен в нея толкова време. За броени дни бе преживял две мъчителни загуби — смъртта на баща си и развалянето на годежа им. Времето, прекарано с Керъл, остана в спомените му като кошмар. Оттогава ненавиждаше „светския“ начин на живот на богатите. По-неустойчив човек би се поддал на униние и би провалил живота си, но за щастие Скот притежаваше силен характер и амбиции и това му помогна да преодолее мъката и разочарованието.

Продължаваше да преценява Катрин. Тя бе неповторима… Тя беше… Отпъди неспокойните си мисли. Не биваше да си губи ума по нея, въпреки че едва ли щеше да устои на обаянието й.

— Готов съм.

Думите му прекъснаха унеса й. Тя се обърна и се огледа наоколо, сякаш не знаеше къде бе попаднала. Пое дълбоко дъх. Бе впечатлена от фигурата му. Носеше къси панталони за тенис и фланелка без ръкави. Широките му рамене, гърдите и стройните силни крака бяха загорели от слънцето.

— Прекрасна стая! — Тя затвори вратата на верандата. Внезапен прилив на смущение я накара да сведе поглед. С всяка фибра на тялото си усещаше неговата близост и силата, която излъчваше. Той повдигна брадичката й и се вгледа в очите й. Тя почувства страх и опиянение едновременно. Неговата сила я завладя и обърка. Дишането й се учести.

— Изглежда трудно се справяш с чувствата си. — Гласът му прозвуча далечен, нежен и грижовен. Не сваляше очи от нейните. — Каква е причината?

Не знаеше какво да му отговори, не знаеше и дали има желание да го направи. Опитваше се да проникне в душата й, да прозре страховете и тайните й, които грижливо бе заравяла дълбоко в себе в продължение на години. Рядко й се случваше да загуби контрол над себе си или да остане безмълвна, но Скот Блейк бе успял да смути вътрешния й мир и да развълнува сърцето й. Не можеше да му противостои. Скот Блейк бе просто непредсказуем и тъкмо това я привличаше.

— Аз… — Тя се отдръпна от него и постепенно възвърна самообладанието си. — Аз просто не разбирам за какво говориш — отправи му една заслепяваща, добре заучена усмивка.

 

 

Денят бе необичайно горещ. Сан Франциско се топеше под жаркото слънце, когато лодката се плъзна по водата и мина под Голдън Гейт, за да излезе в открито море.

У Катрин Феърчайлд имаше нещо повече, освен красотата, което го възбуждаше. Беше интелигентна, възпитана, с чувство за хумор… Все неща, които разбиваха на пух и прах представите му за богатите и отегчени дами. Бе очарован от нейната искреност, от пълното й отдаване на благородните начинания, които бе подела. Забеляза, че в личните си контакти проявяваше смущение и никога не капризничеше, нито се държеше високомерно. Доста странно за образа, който си бе създала за пред света.

Кет събу обувките си, протегна крака и се облегна на лакът. Гърдите й бяха опънали фланелката и Скот не пропусна да оцени прекрасната им форма.

— Какъв чудесен ден! — Ентусиазмът в гласа й го изтръгна от мислите му. Вятърът се промъкваше през косата й и си играеше с къдриците й. Тя затвори очи и отпусна глава. Лицето й поруменя от слънцето. Дрезгавите крясъци на чайките се сливаха със свистенето на вятъра. Чувстваше се радостна и… много, много щастлива в този миг.

— Разменям цент, за да узная за какво мислиш.

Тя отвори очи и закри с длан очите си от слънцето.

— Просто си мислех колко ми е приятно. Дължа го на теб. Идеята ти беше превъзходна.

— Радвам се, че се забавляваш.

 

 

Върнаха се в яхтклуба след пет часа. И на двамата не им се прибираше, но Кет му напомни, че трябва да отиде до Центъра и да вземе Джени. Детето не биваше да нощува там. Отправиха се към колата й, оставена на паркинга пред клуба.

— Мога да се прибера у дома и сам. По-добре ти тръгвай веднага, за да не попаднеш във вечерното задръстване. — Скот протегна ръка през прозореца на колата и я погали. — Благодаря ти, че прие да направим тази морска разходка заедно. За мен днес бе един изключителен ден.

— И аз ти благодаря за поканата. Беше чудесно! — Отново почувства вълнение при допира на ръката му. Пулсът й учести ударите си и тя въздъхна.

За миг очите им сякаш застинаха, потънали едни в други, изпълнени с желание и копнеш по нещо, което още не бяха изпитали. Той хвана с ръце лицето й и се наведе. Устните им се докоснаха. Скот удължи целувката със страст, която я зашемети.

Катрин Феърчайлд сякаш потъваше в шеметен водовъртеж. Бе предчувствала този миг — ако така би могла да нарече изпепеляващото я желание да се притисне до него. Но не би могла да се заблуждава с предчувствията си, защото съзнаваше, че ако той не бе направил първата стъпка, щеше да я направи тя.

Целувката бе опияняваща. Тя сякаш се потапяше в топлината на чувствата му. Протегна ръка и го помилва. Сърцето й биеше лудо. Желаеше Скот Блейк. Желаеше и тялото, и любовта му.

Устните й бяха меки, ухайни и приканващи. Бе се съпротивлявал на желанието си, но не можа да устои. Още от първата им среща копнееше да я целуне. И всеки път, щом я видеше, желанието му го изгаряше.

Почувства силата на чувствата й, когато тя отвърна на целувката му. Искаше му се да я притисне в прегръдките си и да я отнесе със себе си. Но така, застанал на паркинга, наведен към нея през прозореца на колата, бе невъзможно и неблагоразумно. Плъзна език между устните й.

Тя също допря език до неговия. Не искаше да си тръгва, поне не в този миг. Бавно и с нежелание се освободи от прегръдката му и прошепна:

— Аз… Аз трябва да тръгвам — за Джени… — Гласът й бе дрезгав. Видя отблясъка на страстта в антрацитносивите му очи и потръпна. Господи! Мечтата й се сбъдваше.

— Знам. — И неговият глас прозвуча глухо. Усещаше трепета й, докато милваше лицето й. Погледна в очите й и откри толкова чувственост, че се изуми.

— Да вечеряме утре заедно, Кет.

— С удоволствие.

— Добре, ще ти позвъня утре следобед. В Центъра ли ще бъдеш?

— Да.

Скот изпрати с поглед колата й и дълго стоя, унесен като всеки влюбен. Извървя пеша разстоянието от яхтклуба до дома си, а в мислите му неизменно царуваше Катрин Феърчайлд.

 

 

И тя мислеше само за Скот Блейк. Бе я накарал да се разтрепери от вълнение. Би ли се осмелила на сериозна връзка, или трябваше да предпочете кратка сексуална авантюра? И по-неприятното — би ли могла да преодолее горчивината, останала след несполучливия й брак? Бе ли в състояние да отдаде някому сърцето си? Усмихна се иронично. Та тя не бе вече деветнадесетгодишното момиче. Но знаеше, че отговорът е „да“!

Бавно се върна към действителността. Веднага щом вземеше Джени, щеше да отиде до дядо си. Искаше да му каже какво мисли за разследването, което бе направил. Бе раздвоена между гнева и съзнанието, за причината, която го бе накарала да постъпи така. Бе й доказвал неведнъж обичта си. И сега искаше да я предпази. Гневът й се изпари. Та тя трябваше да му е благодарна! Не можеше да му се сърди, независимо от това какво правеше. Така или иначе, възнамеряваше да му разкаже всичко.

 

 

— Кет! — извика Черил в мига, в който пристъпи прага на Центъра. — Сержант Касуел иска да те види.

— Госпожице Феърчайлд! — Сержант Касуел прелисти набързо тефтерчето си. — Попаднахме на следите на Уанда и Том. В Центъра за спешна медицинска помощ извън града се е появил човек, който отговаря на описанието на Том. Лекарят го е превързал и му е казал да дойде утре, за да промие раните и да му смени превръзките.

— Това е чудесна новина! — Лицето на Кет грейна. — Ще ги арестувате ли?

— Ако успеем да ги заловим, със сигурност ще ги арестуваме. Обвинени са в опит за покушение на дете.

— Благодаря ви. Така Джени би била на сигурно място. Аз ще я взема у дома довечера.

— Сега за Били Санчес. Съдът определи наказанието. — Той отново прелисти няколко страници.

— Той вече си намери работа — побърза да го прекъсне Катрин. — Започва работа от утре.

— О?! И къде ще работи? — полюбопитства сержантът.

— Получи работа в „Блейк Канстръкшънс“. В новоизграждащия се търговски център в Сан Рафаел.

— И това ще бъде потвърдено от работодателите?

— Разбира се. Лично Скот Блейк предложи работа на Били. Били ще му се представи утре сутринта в седем часа.

— Това снема някои от грижите ми. Благодаря ви, че ми отделихте време, госпожице Феърчайлд. Ще ви уведомя какво става с Уанда и Том. — И той се отправи навън, където го чакаше полицейската кола.

— Не знаеш ли къде е Били? — прошепна Кет.

— Не. Възможно е Лин да знае. Тя последна разговаря с него, преди той да излезе. — Черил хвърли поглед към часовника. — Излезе за малко. Каза, че имала някаква работа.

Катрин приготви багажа на Джени и го свали на долния етаж.

— Къде е Били? — попита тя Лин, която в този момент влизаше. — Сержант Касуел го търсеше.

— Всичко е наред. Има да свърши някаква работа. Ще нощува и тази нощ тук, в Центъра, докато не приключи всичко — успокои я Лин.

— Толкова пъти съм опитвала да го задържа тук. Как успя?

— Нямам никаква заслуга. Това бе негова идея.

— След като всичко е наред, да взимам Джени и да тръгвам. — Кет влезе в съседната стая и прегърна Джени, която бе гушнала плюшеното мече.

 

 

Катрин спря колата пред входната врата на къщата на стария господин Феърчайлд. Карътърс й отвори.

— Деденце, това е Джени. — Детето се скри зад Кет и надникна боязливо. Кет я хвана леко и я издърпа напред. — Ще кажеш ли добър ден на дядо? — попита я нежно тя и се усмихна успокояващо.

— Здравей, Джени! Радвам се да те видя.

Джени направи още една крачка, обърна се към Кет, която продължаваше да й се усмихва окуражително, и бавно се приближи до инвалидния стол на Стареца. Погали с ръчичка набръчканата му ръка и плахо го погледна.

Катрин се просълзи от радост, когато дядо й взе детето в скута си. Джени го погали по лицето и се засмя.

Възрастният мъж изглеждаше очарован. Натисна бутона и столът се задвижи.

— Ела, Джени. Да отидем до зимната градина и да се полюбуваме на цветята.

— Можеш ли да правиш смешни муцунки?

— Умея да се правя на много сърдит, но не знам от колко време не съм правил смешни муцунки.

— Скот може!

— Така ли? Кой е Скот?

— Мой приятел.

Катрин слушаше разговора. „Стари хитрецо — помисли си тя, — втори път няма да ти разреша да ме правиш на глупачка.“ Последва ги. Лицето й излъчваше щастие.

Джени заспа в кабинета, веднага щом вечеряха.

— Дядо, бих искала да разбера защо си проучвал Скот Блейк? — С изненада забеляза стъписването на дядо си. Достави й удоволствие, че го е разкрила. Водеше с една точка.

— Колко мило дете! Разбирам защо си така привързана към него — пренебрегна въпроса й старецът.

— Не, не минава, стара лисицо! Няма да се измъкнеш като смениш темата — погледна го заплашително Кет. — Как можа да направиш това, дядо? Как ще се почувства Скот, ако научи?

— Е, Кет, може би попрекалих малко, но… — Той се почувства виновен, защото забеляза обидата, изписана на лицето й и млъкна.

— Малко? Така ли наричаш ровенето из живота на хората! Държиш се с мен така, сякаш съм Джени? Как можа да го направиш?! — Кет почти се разплака.

Знаеше, че е прекалил. А и не съществуваше нещо на този свят, което да го притеснява повече от сълзите на Кет.

— Съжалявам, Катрин. Просто не исках отново да бъдеш наранена — протегна ръка към нея той. — Ще ми простиш ли?

— Знаеш, че ти прощавам, но за последен път! — Отсече тя и го целуна.

— Ако това те успокоява, от доклада се вижда, че е чист — надяваше се, че информацията ще я зарадва.

— Като стана дума за доклада, искам да получа всички копия. Ще бъдат на сигурно място. Хайде, дай ми ги! — Не отстъпи тя и почака търпеливо, докато дядо й отиде до бюрото си, извади една папка и й я подаде.

Погледна я. Отгоре с големи букви бе изписано името Скот Блейк. Напъха я в чантата, каза довиждане на дядо си и взе на ръце спящото дете.

 

 

Понечи да остави Джени да спи на канапето в хола, но си помисли дали няма да се събуди през нощта и да се уплаши от непознатата обстановка. Взе я отново на ръце и я сложи да спи в собственото си легло. Извади от чантата си плюшеното мече и го остави до нея. Наведе се и я целуна.

— Лека нощ, скъпа. Дано животът ти да бъде един хубав сън! — Кет угаси светлината и излезе от стаята.

Извади папката и се поколеба. След това я отвори и започна да чете. Като стигна до средата на първата страница, рязко я затвори и я бутна встрани.

Не, нямаше да поставя отношенията им на тази основа. Веднъж вече й бе струвало много време, прекарано с психоаналитици, да не говорим за хилядите долари. Нямаше да позволи да я завладеят отново болката и несигурността.

Нощният въздух бе хладен и свеж. Тя потрепери. Все още бе облечена с джинсите и фланелката. Сипа си чаша вино и отпи. Обмисляше всичко преживяно през деня. Бе започнал като същински кошмар, а бе завършил като най-прекрасния следобед в живота й. Скот притежаваше всичко онова, за което някога бе мечтала, всичко онова, от което се нуждаеше.

Затвори очи. Образът му изпълваше съзнанието й и сърцето й се изпълни с трепет и очакване.