Шона Делакорте
Нежен залог (13)

Епилог

Беше топла лятна сутрин — първи юли. Скот влезе с поднос закуска в спалнята и го постави пред Катрин.

— Желая ти много щастие по повод на шестте месеца брачен живот! — целуна я той нежно.

— Мамо… Мамо! — Джени влетя в стаята. Скот я хвана точно, преди да разлее кафето и да преобърне подноса. — Виж какво направи Скипи на куклата ми!

Малкото кученце се втурна в стаята и се опита да се качи на леглото.

— Не! — Скот се наведе и го вдигна, като го почеса зад ушите.

— Можеш ли да ми я поправиш, татко? — Джени му подаде куклата.

— Да видим какво й има… — Скот я взе от детето. Ръката на куклата бе извадена. Той внимателно я намести и й я върна. — Знаеш, че не бива да оставяш играчките си на пода. Защо не отидете със Скипи да поиграете на двора?

— Хайде, Скипи! — Джени тръгна, следвана по петите от кученцето.

— Погледни я, Скот. Не е ли прекрасна? Най-сетне може да се чувства щастлива — има заден двор с люлка и кученце, за което да се грижи. Това надминава мечтите ми. Вече цял месец не е сънувала кошмари. Сякаш са чакали да изсъхне мастилото от документите за осиновяване, за да изчезнат.

— Вече се бях отчаял. Не знаех, че осиновяването е толкова дълъг процес. Започнахме на първи ноември, а приключихме на първи февруари. — Той приседна на леглото до Катрин и я прегърна. — Смятах, че осиновяването става бързо, за разлика от другите усложнени съдебни процедури.

— А този бебчо… — Той погали с ръка корема й.

— О, Скот! Та лекарят едва вчера потвърди, че съм бременна. Не знаем дали ще е момче. Може да бъде момиченце.

— Трябва да бъде момче! В противен случай няма да е честно! Един мъж, заобиколен от три жени.

— Не си справедлив! — Катрин се опитваше да изглежда сериозна. — Скипи е мъжко кученце.

— Що за име е това „Скипи“? Когато порасне, другите кучета ще му се смеят.

— Нали знаеш, това е единственото име, което хареса Джени.

— Наистина Скипи е мъжко куче — продължи мисълта си Скот, — но не е същото, мила. Не е същото…