Шона Делакорте
Нежен залог (12)

Дванадесета глава

Сняг покриваше с ослепителна белота планините около езерото Тахо. Клоните на боровете бяха натежали и приведени към земята.

Сякаш бе картина от коледна картичка! В стаята гореше камината, а до вратата бяха изправени два чифта ски.

Скот допълни чашата на Катрин с коктейл от сайдер и порядъчно количество бренди. Седяха и се грееха пред огъня, уморени и премръзнали след дългото спускане. — Сигурна ли си, че не искаш да отидем някъде и да вечеряме? — Той се наведе и я целуна.

— Едва дочакал следобеда на тридесет и първи декември, а вече се притесняваш за новогодишната вечеря. Предпочитам да прекарам вечерта в усамотение с теб, далеч от тълпите и шума — засмяно му заобяснява Катрин.

— Аз също. Колко време ли бихме могли да останем само двамата, имам предвид, преди да се появи някой от семейството ти?

— Вдругиден ще дойдат чичо Чарли и леля Роуз, а в края на седмицата ще пристигне цялото семейство, включително и децата.

— О! Трябва да изчезнем преди това, за да не ни задушат роднините ти с любезностите си.

— Не звучи много ласкаво от твоя страна, но е удивително точно — засмя се Катрин.

— Толкова те обичам! — прегърна я Скот. Ти си смисълът на моя живот. Без теб…

— И аз не съм предполагала, че е възможно да обичам някого толкова много! — Кет отвърна пламенно на целувката му.

— Вече говорихме за това! — Той приближи лицето й до своето и се загледа в очите й. — Не мога да чакам повече. Ще го направим сега. В този миг!

— Сега?!

— Да! — Скот я хвана за ръка и я повлече към вратата.

 

 

— Вие, Катрин Феърчайлд, съгласна ли сте да встъпите в брак с този мъж…

Скот държеше ръката й, докато траеше сватбената церемония.

Църквата беше съвсем близо до имението на семейство Феърчайлд и куполите й се отразяваха във водите на красивото езеро.

Наистина нееднократно бяха обсъждали сватбата си.

И двамата бяха единодушни, че не е необходимо да се вдига много шум, още повече, както подчертаваше Катрин, за нея това бе втори брак и голямо сватбено тържество просто би било не на място. Освен това не би желала да се появява на страниците на вестниците, също както и той.

Бяха решили да се оженят на четиринадесети февруари, на празника на Свети Валентин или Денят на влюбените, както го знаеха всички.

Къщата, която Скот бе започнал да строи щеше да бъде готова дотогава. Бе разположена в Мил Вали — долината, в която и двамата се бяха влюбили от пръв поглед. Проектът бе разработен от Джордж Уелингтън.

— Вие, Скот Джъстин Блейк, съгласен ли сте да встъпите в брак с тази жена…

Макар и двамата да не искаха шум и тържества, никой не си бе представял, че ще се оженят толкова неочаквано, в навечерието на Нова година, облечени в екипите си за ски.

Но Скот не можеше да чака повече.

След като преодоля изненадата си, Катрин се съгласи с него. И сега двамата стояха пред свещеника и полагаха брачна клетва.

 

 

Катрин лежеше в прегръдките на Скот, опиянена от топлината му. Той бавно галеше с ръка тялото й.

— Е, това е първата ни брачна нощ — усмихна се той предизвикателно. — Кажете ми, госпожо Блейк, готова ли сте да ме посрещнете в прегръдките си?

— Да, но само ако се държите любезно и внимателно, господине.

— Не съм сигурен. — Той я прегърна и я положи върху себе си. — Понякога ме възбуждаш така, че губя контрол! — прошепна в ухото й. Ръката му милваше бедрата й.

Тя усещаше възбудата му и се притискаше силно в него.

— Сега остава само да опитам шанса си — промърмори тихо той.

Устните им се сляха, съединиха се в едно и телата им, разгорещени от желание и страст. Любиха се, отдавайки един на друг цялата си любов и нежност.

 

 

Ароматът на току-що сварено кафе разбуди Катрин.

Тя отвори очи.

Скот го нямаше в леглото.

Тъкмо се канеше да стане, когато той се появи с поднос, върху който бе подредил закуската.

— Добро утро, Сънливке! Вече си мислех, че ще прекараш остатъка от живота си в леглото.

— Знам и по-приятен начин да прекарам живота си — усмихна се тя.

— Обичам ви, госпожо Блейк! — Скот сложи подноса върху нощната масичка.

— И аз ви обичам, господин Блейк… — Катрин се протегна и го погали.

— Днес е прекрасен ден! Слънцето грее, а снегът блести. Въздухът е чист. Първият ден на новата година. — Той се наведе и я целуна. — Първият ден от нашия щастлив съвместен живот!