Боян Бойчев
Самотен оазис

Детската градина е пуста.

Празно гледат прозорците,

Кривите лица на катерушките

Отдавна са забравили да говорят.

 

Детската градина е самотна,

Пораснаха отдавна децата ѝ,

Гонят бизнеса или безработни

Разпиляха се по мечтания Запад,

 

Където за няколко долара

Нелегално изпълняват капризите

На децата на „белите хора“.

А дните на конвейер се движат…

 

Но днес в градината е весело,

Прескочи намусения катинар,

Моите деца се гонят по алеите,

Сред избуяли храсти и трева.

 

Семейната неделна разходка.

Учудена се събужда пързалката,

Гонят, гонят немирната топка,

Моите приказни палавници.

 

Забравили за миг за проблемите,

Неплатените сметки, умората,

Деца сме отново големите,

Безгрижно живеем отново.

 

Неделята никога не достига,

Децата ми търгуват минутите,

Стъмва се. Трябва да се прибираме.

Детската градина е пуста.

 

Компютрите скъсяват разстояния.

Ще пиша на всички познати.

Най-голямото разстояние е

От детската градина до Запад.

 

април 2002 г.