Боян Бойчев
Надежда

Когато откъснеш от дървото

Едно листенце надежда

И като ваденка на стъклото

Залепиш го, да се процежда

 

Слънцето сутрин през нея

И светът като водопад

Да се разплисне по кея

Пристанищен на твоя свят,

 

За да могат вълните пак

Да отнесат в хартиена лодка

Тайните на сребристия мрак,

На нощната лунна разходка,

 

Когато се ражда музика,

Чувства звънтят по стъклото,

Листенце надежда е нужно

Да подариш от дървото.

 

март 2001 г.