Боян Бойчев
Залез

Оранжевият портокал се катурва

По синята прозрачна покривка,

Отхапвам резенче, струващо

Осемчасова усмивка.

 

Пия кипнало облачно мляко,

Огладнял от делнични думи,

По устните залепва каймакът,

Вятърът пияно ми клюма.

 

Отсрещните блокове пламват

Като факли огнено — ритуални,

Превръщам времето в слама,

За да открия порив начален.

 

За какво розовее тревата,

В очите се крият простори?

Раят е тук, на земята,

Прозорецът когато отвориш.

 

Лятото на 2001 г.