Уилям Бъроуз
Голият обяд (8)

Игралната зала на Хасан

Позлата и червен плюш. Бар рококо, облицован с розови раковини. Въздухът е напоен със сладко зло вещество като разлагащ се мед. Мъже и жени във вечерно облекло посръбват ликьор с алабастрови сламки. Близкоизточен Мъгуъмп седи гол пред бара върху едно столче, покрито с розова коприна. Той ближе топъл мед от кристален бокал с дългия си черен език. Гениталиите му са съвършено оформени — обрязан кур с лъскав черен пубис. Устните му са тънки и синьо-лилави, като устните на пенис, очите — празни и спокойни като на насекомо. Мъгуъмпът няма черен дроб и се храни изключително със сладко. Мъгуъмп бутва един строен рус младеж на канапето и изкусно го съблича.

— Изправи се и се завърти — заповядва му той чрез телепатична пиктография. Връзва ръцете на момчето отзад с червена копринена панделка. — Тази вечер ще го направим докрай.

— Не, не — крещи момчето.

— Да! Да!

Курове еякулират в безмълвно „да“. Мъгуъмп вдига копринена завеса и закрива бесилка от тиково дърво на фона на екран от червен кремък. Бесилката е на платформа от ацтекска мозайка.

С провлачено „ОООООООООООООХ“ момчето пада на колене, като сере и пикае от ужас. Усеща топлите лайна между бедрата си. Вълна от гореща кръв издува устните и гърлото. Тялото му се свива в утробна поза и гореща сперма избликва в лицето му. Мъгуъмпът потапя пръсти в алабастров съд, пълен с гореща парфюмирана вода, и замислено измива гъза и кура на момчето, като го подсушава с мек син пешкир. Топъл вятър разрошва космите по тялото и косата му. Мъгуъмпът слага ръка под гръдния кош на момчето и го вдига на крака. Като го държи за лактите, го избутва нагоре по стълбите под примката. Стои пред момчето и държи примката с две ръце.

Момчето поглежда Мъгуъмпа в очите, очи, празни като обсидианови огледала, вирчета черна кръв, величави дупки в стената на тоалетна, заграждаща Последната ерекция.

Стар боклукчия, с лице красиво и жълто като китайска слонова кост, изсвирва Сигнала на очуканата си медна тръба, събужда Испанския сводник, който има ерекция. Една курва се клатушка сред мръсотия, лайна и котило мъртви котета, носи вързоп с абортирани зародиши, спукани капути, кървави тампони, лайно, увито в ярък цветен комикс.

Обширно тихо пристанище с дългоцветна вода. На задимения хоризонт гори изоставен газов кладенец. Воня на нефт и канализация. Болни акули плуват сред черната вода и се оригват на сяра заради гниещите си черни дробове, и не обръщат внимание на кървав, натрошен Икар. Мистър Америка гол, пламнал от любов към кокалите си, крещи:

— Гъзът ми може да съперничи на Лувъра! Аз пърдя амброзия и сера лайна от чисто злато! Курът ми изхвърля диаманти на утринната светлина! — той се хвърля от слепия фар, целува и се празни в лицето на черното огледало, плъзга се косо надолу сред тайнствени кондоми и мозайка от хиляди вестници, през подводен град от червени тухли, за да се установи в черната тиня, заобиколен от консервни кутии и бирени бутилки, гангстери в бетон, размазани пистолети, плоски и безсмислени, за да избегнат щателната инспекция на похотливи балистични експерти. Той чака бавния стриптийз на ерозията с вкаменени слабини.

Мъгуъмпът нахлузва примката на главата на момчето и галещо я затяга зад лявото му ухо. Пенисът му е спаднал, ташаците — стегнати. Той гледа право напред и диша дълбоко. Мъгуъмпът се върти около момчето, бърка му в задника и го гали по гениталиите с йероглифни подигравателни жестове. Той минава зад него и си вкарва кура в гъза на момчето. Стои така и прави въртеливи движения.

Гостите се умиряват, ръчкат се и се кискат.

Внезапно Мъгуъмпът бута момчето напред в празното пространство. Той балансира момчето, като го хваща за хълбоците, протяга се със стилизираните си, йероглифни ръце и му чупи врата. Тялото му потреперва. Пенисът му се вдига на вълни, като повдига и таза му и моментално еякулира.

Зад очите му експлодират зелени искри. Сладък зъбобол преминава през врата и се спуска по гръбнака към слабините и гърчи тялото в еуфорични спазми. Цялото му тяло се изцежда през кура. Последният спазъм изстрелва струя сперма през червения екран, като падаща звезда.

Момчето пада с меко, чревно всмукване през лабиринт от безистени с игрални автомати и порнокина.

Остро лайно изскача от гъза му. Пръдни разтърсват стройното му тяло. Отвъд голямата река избухва заря на зелени гроздове. Той чува тихото път-път на моторница в тропическия здрач… Под тихите крила на комар анофелес.

Мъгуъмпът връща момчето на кура си. Момчето се гърчи, пронизано като риба. Мъгуъмпът се хвърля на гърба му, тялото му се точи на вълни. По брадата на момчето потича кръв, от устата — полуотворена, сладка и намусена в смъртта. Мъгуъмпът пада с едно заситено „плоп“.

 

 

Кубчета със сини стени под прозорци. Мръсно розово перде покрива вратата. Червени буболечки пълзят по стените и се скупчват в ъглите. Голо момче стои в средата на стаята, подрънква на китара и разглежда фигура на пода. Друго момче, излегнато на леглото, пуши кейф и издухва дима над надървения си кур. Играят на леглото с карти таро, за да видят кой кого ще ебе. Лъжат. Бият се. Търкалят се по пода, като ръмжат и плюят като млади животни. Загубилият сяда на пода, забил брада в колената си, и ближе счупен зъб. Победителят се сгушва в леглото и се преструва, че спи. Щом другият се приближи, го рита. Али го хваща за глезена, стиска го под мишница и заключва ръката си около прасеца. Момчето отчаяно се опитва да ритне Али в лицето. И другият глезен е заклещен. Али го катурва назад. Курът на момчето ляга на стомаха му и се мята в свободни пулсации. Али сключва ръце зад главата му. Плюе на кура си. Другият дълбоко въздъхва, когато Али си го вкарва. Остра мухлясала миризма на пронизан ректум. Врязва се като клин и кара другия кур да избликне. (Авторът е забелязал, че арабските курове са широки и клинообразни.)

На чудовищна ваза от прозрачен алабастър сатир и гол грък преследват танцьор. Сатирът хваща момчето отпред и го обръща. Движат се като риби. От устата на момчето излиза сребърен оток мехурчета. Бяла сперма еякулира в зелената вода и мързеливо плува около сплетените тела.

Негър нежно поставя в хамак изискано китайче. Вдига краката на момчето зад главата му и прехвърля единия си крак от другата страна на хамака. Вкарва кура си в малкия стегнат задник. Нежно люлее хамака напред-назад. Момчето крещи — зловещ писък на непоносимо удоволствие.

Танцьор от остров Ява, седнал в инкрустиран въртящ се стол от тиково дърво, поставен в ниша сред варовикови хълбоци, нанизва американски младеж — червенокос, блестящи зелени очи — на кура си с ритуални движения. Момчето стои набито на кол с лице към танцьора, който се извива, по стола капе течно вещество.

— Аааааааа! — крещи момчето и спермата му изхвърча над слабите бронзови гърди на танцьора. В ъгъла на устата му има малко. Момчето го избърсва с пръст и се смее. — Това наричам аз смучене!

Две арабки със зверски лица са смъкнали шортите на русо френско момченце. Шибат го с червени гумени курове. Момчето ръмжи, хапе, рита и избухва в ридания, когато курът му се надига и еякулира.

Лицето на Хасан се издува от нахлулата кръв. Устните му посиняват. Той сваля костюма си от банкноти и го захвърля в отворен стенен гардероб, който безшумно се затваря.

— Тук е Дворецът на Свободата, хора! — крещи той с престорения си тексаски акцент. Без да сваля шапката си и каубойските си ботуши, той танцува Джигита на Втечнителите, като завършва с гротесков кан-кан под звуците на „Тя запали много сърца“.

— Нека! И да няма забранени дупки!

Двойки с изкуствени крила, закачени с барокови каиши, се сношават във въздуха и пищят като свраки.

Трапецисти с едно сигурно движение си помагат взаимно да еякулират във въздуха.

Еквилибристи умело си духат, балансирани на опасни пръти и столове, килнати над бездната. От мъгливи дълбини топлият вятър донася миризмата на реки и джунгла.

Стотици момчета скачат през покрива, като треперят и се ритат накрая на въжетата. Момчетата висят на различна височина, някои близо до тавана, други на няколко сантиметра от пода. Изискани балийци и малайци, мексикански индианци със свирепи невинни лица и яркочервени венци. Негри (зъби, пръсти, нокти на краката, пубис — позлатени), японски младежи, гладки и бели като порцелан, венециански момци с тицианови коси, американци с руси или черни къдрици, падащи на челото (гостите нежно ги отмятат назад), намръщени руси поляци с животински кафяви очи, арабски и испански уличници, австрийчета, розови и деликатни, с нежни руси пубиси, подигравателни германски младежи със светнали очи крещят:

— Хайл Хитлер! — под тях се отваря трапът. Солуби, лайна и хленчене.

Господин Богат-и-Вулгарен дъвче хаванската си пура, вулгарно и мръснишки, изтегнат на плаж във Флорида, заобиколен от усмихващи се глупаво катамити.

— Този гражданин си имал латах, който си внесъл от Индокитай. Мисли си да обеси латаха, да го филмира и да го изпрати вместо коледна картичка на приятелите си. И така, наглася две въжета — едното разтегателно, другото истинска работа. Но този латах се събужда с гъза нагоре, облича костюма на Дядо Коледа и прави трампа. Идва утрото. Гражданинът си слага едното въже, а латахът, нали е латах, другото. Когато трапът се отваря, гражданинът увисва наистина, а латахът на гуменото въже. И така, латахите имитират всеки спазъм и гърч, изпразнил се три пъти.

— Умна глава. Отварял си е очите на четири. Наех го на работа в една от плантациите ми като надзирател.

Ацтекски жреци свалят синята роба от перушина от Голия момък. Те го поставят върху варовиков олтар, покриват главата му с кристален череп и закрепват двете полусфери с кристални винтове. Водопад пада върху черепа и чупи врата на момчето. Той еякулира дъга на фона на изгряващото слънце.

Острият протеинов дъх на семе изпълва въздуха. Гостите пускат ръце по тръпнещите тела на момчета, смучат им хуйовете, висят на гърбовете им като вампири.

Голи телохранители внасят железни бели дробове, пълни с парализирани младежи.

Слепи момчета изпълзяват от огромни торти, безнадеждни шизофреници изскачат от гумена путка, момчета с ужасяващи кожни болести се издигат от черно езеро (тлъсти риби гризат на повърхността жълти лайна.)

Мъж с бяла връзка и риза, гол от кръста надолу, като се изключат черните жартиери, говори на Кралицата пчела с елегантни модулации. (Кралиците пчели са стари жени, които се заобикалят с педерасти и образуват „рой“. Зловеща мексиканска практика.)

— Но къде е скулптурата? — той говори само с едната част на лицето си, другата е изкривена от Мъченията на Милионите огледала. Той диво мастурбира. Кралицата пчела продължава разговора, не забелязва нищо.

Кушетки, столове, целият под започва да вибрира, гостите се превръщат в размазани сиви призраци, крещят в обладана от курове агония.

Две момчета си праскат чекии под един железопътен мост.

Минаващият влак разтърсва телата им, кара ги да еякулират и свирката му изчезва в далечината. Квакат жаби. Момчетата мият спермата от мършавите кафяви кореми.

Купето на влак: две абстинентни дроги на път за Лаксингтън, разкъсват панталоните си, изпаднали в похотливи конвулсии. Единият насапунисва кура си и като тирбушон го вкарва в гъза на другия.

— Гооооооооооосподи! — и двамата се празнят като едновременно се изправят. Отделят се един от друг и си вдигат панталоните.

— Старият доктор в Маршал пишел рецепти за тинктура.

— Хемороидите на стара майка пищят за Черното лайно, възпалени и кървящи… Док, представи си, че това беше твоята майка, нанизана от местни пиявици, гърчи се така гадно… Спри го тоя таз, мамо, отвращаваш ме вече.

— Да се отбием и да се пробваме за кодеин.

Влакът си пробива път в задимената, обляна в неонови светлини юнска нощ.

Образи на мъже и жени, на момчета и момичета, животни, риби, птици, оплождащият ритъм на вселената се носи през стаята, огромен син поток живот. Трептящо, беззвучно шумолене на дълбока гора — внезапна тишина сред градовете, когато дрогата е добре. Миг на спокойствие и чудо. Дори пътуващият за работа включва задръстените си с холестерин линии за общуване.

Хасан крещи:

— Това е твоя работа, Ей Джей! Ти ми прееба купона!

Ей Джей го поглежда, лицето му е безизразно като варовик:

— Еби се в гъза, втечнен жълт!

Нахлува орда обезумели от похот американки. Капещи путки от ферми и ранчо, фабрики, бардаци, провинциални клубове, богати квартали и бордеи, от мотели, яхти и барове събличат костюми за езда, ски клинове, вечерни рокли, дънки, пеньоари, престилки, шорти, бански костюми и кимона. Те крещят, лаят и вият, нахвърлят се върху гостите като хрътки, болни от бяс. Дерат с нокти обесените момчета и пищят:

— Педераст! Копеле! Еби ме! Еби ме! Еби ме! — гостите бягат и крещят, крият се под обесените, преобръщат железни бели дробове.

Ей Джей: Извикай Швайцерите ми, мамка му! Спасете ме от тези лисици!

Мистър Хислоп, секретар на Ей Джей, вдига глава от хумористичната си книга:

— Швайцерите вече се втечниха.

(Втечняването включва делене на клетките на белтъците и редуциране до течност, която се абсорбира в нечие друго протоплазмено същество. Хасан, прословут втечнител, вероятно е плодоползвателят в този случай.)

Ей Джей — Кръшкачи! Хуйове! Закъде е човек без Швайцерите си? Опрени сме до стената, джентълмени. На карта са поставени собствените ни курове. Ела да окажем отпор на абордажа, мистър Хислоп, и раздай на мъжете оръжия.

Ей Джей измъква пиратска сабя и започва да реже главите на американските Момичета. Похотливо пее:

Петнайсет души в ковчега на мъртвеца

Йо Хо Хо и бутилка ром.

Дяволът и пиенето свършиха останалото

Йо Хо Хо и бутилка ром.

Мистър Хислоп, отегчен и примирен:

— О, Господи. Пак го прихванаха — той унило вее Веселия Роджър. Ей Джей, заобиколен, се бие с многократно превъзхождащ го числено противник, той отмята назад глава и надува рог. На мига хиляди разгонени ескимоси нахълтват с писъци и грухтене, лицата им са налети с кръв, очите — горещи и червени, устните — лилави, нахвърлят се върху американките.

(Ескимосите имат сезон за чукане, когато племената се срещат през краткото лято, за да се отдадат на оргии. Лицата им се подуват, а устните им стават лилави.)

Домашен Хуй с пура, две стъпки дълга, подава глава през стената:

— Да не би да имате тук зоологическа градина?

Хасан му извива ръцете:

— Развалини! Мръсни боклуци! Заклевам се в Аллах, че не съм виждал нищо, толкова гадно.

Той се извръща към Ей Джей, който седи на един моряшки сандък, с папагал на рамото, превръзка през едното око, и пие ром от канче. Оглежда хоризонта с огромен месингов далекоглед.

Хасан: Евтина фактуалистка кучка! Върви си, повече никога не помрачавай моя хол!