Уилям Бъроуз
Голият обяд (6)

Болницата

Бележки за Спирането. Параноята на началната абстиненция… Всичко изглежда синьо… Мъртва плът, тестена, беззвучна.

Абстинентни кошмари. Кафене с огледала. Празно… Чакам нещо… На страничната врата се появява човек… Слаб, нисък арабин, облечен в кафява джелаба, със сива брада и сиво лице… В ръката ми има кана с вряща киселина… Обзет от конвулсии, аз я хвърлям в лицето му…

Всички приличат на наркомани…

Малка разходка в зимната градина на болницата… В мое отсъствие някой е използвал ножицата ми, нацапана е с нещо червено-кафяво и лепкаво… Нищо чудно тази малка кучка да си подстригва парцала.

Ужасяващо изглеждащи европейци трополят по стълбите, спират сестрата точно когато имам нужда от лекарство, изливат пикня в умивалника, когато се мия, заемат тоалетната с часове — може би търсят пръста от гумена ръкавица, пълен с диаманти, който са си напъхали в гъза…

Всъщност целият клан европейци са се настанили до мен… Старата майка ще я оперират и дъщеря й се намърдва вътре, за да се погрижи дъртата путка да бъде обслужена добре. Странни посетители, вероятно роднини… Един от тях носи очила като онези лупи, дето бижутерите си ги завират в очите, когато разглеждат камъни… Сигурно е западнал бижутер… Човекът, който преебал Диаманта Трокмортън, и бил изхвърлен от занаята… Всички тези бижутери, които стоят около Диаманта, облечени в рединготи, и очакват Човека. Грешка от една хилядна от сантиметъра съсипва напълно камъка и те трябва да внесат тази персона специално от Амстердам, за да свърши работата… Той влиза мъртво пиян, клатушкайки се, и с огромен пневматичен чук разбива диаманта на прах…

Не укорявам тези граждани… Улични продавачи на ганджа от Алепо? Трафиканти на сланк от Буенос Айрес? Нелегални търговци на диаманти от Йоханесбург? Търговци на роби от Сомалия? Най-малкото колаборационисти…

Непрекъснато сънувам дрога: търся маково поле… Нелегални производители на уиски с черни Стетсъни към едно близкоизточно кафене… Един от келнерите е свръзка за югославски опиум…

Купувам пакет хероин от Малайска Лесбийка в бял, пристегнат шлифер… Скривам пакета в Тибетската секция на музей… Тя се опитва да ми го открадне… Търся място, за да се уцеля…

Критичната точка на спирането не е началната фаза на остра абстиненция, а последната крачка без посредничеството на дрога…

Една кошмарна интерлюдия на клетъчна паника, живот, увиснал между два начина на съществуване… В този момент желанието за дрога се концентрира в един последен копнеж и изглежда придобива мощта на мечта: обстоятелствата непрекъснато те срещат с дрога… Срещаш стар колега, подкупен санитар, доктор, който пише рецепти…

 

 

Пазач в униформа от човешка кожа — черно кожено яке с копчета от жълти зъби с кариеси, еластичен пуловер от лъскава медночервена индианска кожа, шорти от юноша-ариец-със-слънчев-тен, сандали от мазолестите стъпала на млад малайски фермер, пепелявокафяв шал, вързан на възел и вкаран под ризата. (Пепелявокафяво е цвят като сиво под кафява кожа. Понякога се среща при хора със смесена негърска и бяла кръв, сместа обаче не се е получила и цветовете се разделят като олио във вода…)

Пазачът е страшно конте и тъй като няма какво да прави, спестява цялата си заплата, за да си купува хубави дрехи, преоблича се три пъти на ден пред едно огромно увеличаващо огледало. Има красиво, гладко латиноамериканско лице, тънки мустачки, малки черни очи, празните, лакоми, немечтаещи очи на насекомо.

Когато стигам границата, Пазачът се втурва навън, на врата му е окачено огледало. Опитва се да си свали огледалото от врата… Това никога не се беше случвало, някой да стигне границата. Опитвайки се да свали огледалото, Пазачът е наранил ларинкса си… Загубил е гласа си. Отваря уста и може да се види как езикът му подскача вътре. Гладкото младежко лице и отворената уста с подскачащ вътре език са невероятно зловещи. Пазачът вдига ръка. Цялото му тяло се гърчи в конвулсивно отрицание. Аз отивам и откачам веригата, която препречва пътя. Тя пада със звън на метал о камък. Аз минавам. Пазачът стои в мъглата и гледа подире ми. После закачва веригата, връща се в къщичката, като подръпва мустачките си.

Тъкмо внасят така наречения обяд… Твърдо сварено яйце, на едно място черупката е обелена и отдолу се показва нещо, каквото никога не съм виждал… Много малко яйце, жълто-кафяво на цвят… Може би снесено от птицечовка. Портокалът съдържа един огромен червей и почти нищо друго… Той наистина се е добрал там най-пръв и е изял най-много… В Египет има червей, който влиза в бъбреците ти и пораства до невероятни размери. В края на краищата бъбрекът става тънка черупка около червея. Неустрашими гастрономи ценят месото на Червея повече от всички деликатеси на света. Казват, че било невъобразимо вкусно… Един коронер от Интерзоната, известен като Ахмед Аутопсията, направи състояние, като организира износа на Червея.

Френското училище е срещу прозореца ми и аз оглеждам момчетата с осем пъти увеличаващ бинокъл… Толкова са близо, че само да протегна ръка и ще ги пипна… Носят шорти… Виждам как кожата на краката им е настръхнала в студената пролетна сутрин… Аз минавам през бинокъла и се прехвърлям през улицата, призрак на утринната слънчева светлина, разкъсван от безтелесна похот.

Казвал ли съм ви за онзи път, когато Марв и аз платихме шейсет цента на две арабчета, за да ги гледаме как се ебат? И аз питам Марв:

— Мислиш ли, че ще го направят?

— Сигурно. Гладни са — казва Марв.

Кара ме да се чувствам като някъв мръсен старчок, но „son cosas de la vida“, както казал Соберба де ла Флор, когато ченгетата го арестували, защото убил пичката си и занесъл тялото до Бара на Мотела О и го ебал…

— Почна да се прави на важна — казва той… — Не мога да понасям така. (Соберба де ла Флор беше мексикански криминален престъпник, извършил няколко доста безсмислени убийства.)

 

 

Клозетът е заключен от три часа… Мисля, че го използват за операционна…

СЕСТРА: Не мога да намеря пулса й, докторе.

Д-Р БЕНУЕЙ: Сигурно си го е навряла в путката.

СЕСТРА: Адреналин, докторе?

Д-Р БЕНУЕЙ: Нощният пазач го издруса всичкия — той се оглежда и вдига от земята една от онези гумени вакуумиращи чашки на пръчка, използват ги за отпушване на тоалетни… Той се приближава до пациента… — Направете разрез, доктор Лимпф — каза той на ужасения си асистент… — Ще направя масаж на сърцето.

Доктор Лимпф вдига рамене и започва разреза. Доктор Бенуей измива гумената чашка, като я плакне в тоалетната чиния…

СЕСТРА: Не трябва ли да се стерилизира, докторе?

Д-Р БЕНУЕЙ: Най-вероятно — да, но няма никакво време — той сяда на чашката като на плетен стол и наблюдава как асистентът му прави разрез… — Вие, младоците, не можете една пъпка да отрежете без електрически вибриращ скалпел с автоматичен дренаж и съшиване… Скоро ще оперираме от разстояние пациенти, които не виждаме… Ще сме едни прости бутонаджии. Майсторството вече пет пари не струва в хирургията… Всички умения и знания… Разказвал ли съм ти как извърших веднъж апендектомия с ръждива отварачка за консерви? А веднъж бях хванат натясно без никакъв инструмент под ръка и отстраних маточен тумор със зъби. Това беше в Горно Ефенди и освен това…

Д-Р ЛИМПФ: Разрезът е готов, докторе.

Доктор Бенуей вкарва гумената чашка в разреза и я движи нагоре-надолу. По лекарите, по сестрата и по стената пръска кръв… Чашката издава ужасяващи засмукващи звуци.

СЕСТРА: Мисля, че тя почина, докторе.

Д-Р БЕНУЕЙ: Какво да се прави, това е ежедневие — той пресича стаята и отива до един шкаф за лекарства…

— Някой мръсен наркоман е разредил кокаина ми с препарат за почистване на тоалетни! Сестра! Прати момчето да напълни това шишенце двойно!

Д-р Бенуей оперира в аудитория, пълна със студенти:

— Да, момчета, едва ли друг път ще ви се отдаде случай да наблюдавате тази операция и затова си има причина… Виждате, че тя няма абсолютно никаква медицинска стойност. Никой не знае каква е била първоначалната й цел и дали изобщо някога е имала цел. Аз лично смятам, че още от началото тя е била едно чисто артистично изпълнение.

— Точно както тореадорът със своите умения и знания се изтръгва от опасността, която сам е предизвикал, така при тази операция хирургът съзнателно застрашава живота на пациента, а след това с невероятна скорост и бързина го измъква от зъбите на смъртта в последния възможен миг… Виждал ли е някой от вас изпълнение на доктор Тетразини? Казвам изпълнение преднамерено, защото неговите операции бяха артистични изпълнения. Той започваше, като хвърляше скалпела от другия край на стаята по пациента и се появяваше като балетист. Скоростта му бе невероятна: „Не им давам време да умрат“ — казваше той. Туморите го докараха до бяс. „Шибани недисциплинирани клетки!“ — ръмжеше той и атакуваше тумора като мускетар.

Млад мъж се спуска в операционния театър, измъкна скалпел и приближава пациента.

Д-Р БЕНУЕЙ: Еспонтанео! Спрете го, преди да разпори пациента ми!

(Еспонтанео е термин от коридата и означава човек от публиката, който скача на арената, измъква скрит плащ и прави няколко набега към бика, преди да го извлачат навън.)

Санитарите се боричкат с еспонтанеото и той най-накрая е отстранен от залата. Анестезиологът се възползва от объркването и изтръгва една златна коронка от устата на пациента…

Минавам покрай стая номер 10, в която бях довчера… Предполагам раждане… Подлоги, пълни с кръв, тампони и безименни женски субстанции, достатъчни да замърсят цял континент… Ако някой ми дойде на свиждане в старата стая, ще си помисли, че съм родил чудовище, факт, който Министерството на външните работи иска да потули…

Музика от „Аз съм американец“… Възрастен господин, облечен в раирани панталони и сако, каквито носят дипломатите, стои на трибуна, покрита с американското знаме. Западнал, стегнат в корсет тенор пее „Знамето, обсипано със звезди“, акомпанира му цял оркестър. Като пее, леко фъфли.

ДИПЛОМАТА: (чете от огромна ролка телеграфна лента, която се натрупва все повече и повече и се увива около краката му):

— Ние категорично отричаме, че който и да е гражданин на Съединените американски щати от мъжки пол…

ТЕНОР: — О, каши! вишдаш ли… — гласът му изневерява и той минава на висок фалцет.

В звукозаписната кабина Организатора забърква сода бикарбонат и се оригва в ръка:

— Тоя гаден тенор е некадърник — мърмори той кисело. — Майк! руруру — викът преминава в оригня. — Спри това педерастко пърдене и му връчи заповедта за уволнение. Изхвърляме го веднага… Пусни онази лесбийка, спортистката със сменения пол… Поне е професионален тенор… Костюм? Откъде да знам? Да не съм оня капут от дизайнерския отдел! Какво? Целият дизайнерски отдел е затворен от съображения за сигурност? Кво, аз да не съм октопод? Добре… Какво ще кажеш за нещо индианско? Покахонтас или Хайауата?… Не, не, не става. На някой поданик може да му дойде умната идея да върнем всичко на индианците… Униформа от Гражданската война, куртка на Севера и панталони на Юга, да покажем, че те отново са заедно? Може да излезе като Бъфало Бил или Незнайния воин, или този поданик няма да се откаже от тая гадост, искам да кажа радост, или като редник, или като Момче от пехотата, или като Незнайния воин… Това е най-доброто… Ще я покрием като паметник, така никой няма да я гледа…

Лесбийката, скрита в papier mâché Arc de Triomphe^[1], изпълва мощните си бели дробове и надава страхотен писък.

— О, кажи, вее ли се още Знамето, Обсипано с звезди…

Arc de Triomphe се разцепва от върха до основата. Дипломатът поставя ръка на челото си.

ДИПЛОМАТА: Че някой гражданин на Съединените щати от мъжки пол е родил в Интерзоната или на което и да е друго място…

— Над земята на СВОБОДНИТЕЕЕЕЕЕЕ…

Устните на дипломата се мърдат, но никой не го чува. Организатора притиска ушите си с длани:

— Майко Божия — крещи той. Ченето му започва да вибрира като драмбой, внезапно излита от устата му… Ядосан, той се опитва да го хване, не успява и прикрива устата си с ръка.

Триумфалната арка пада с раздиращ трясък и се появява лесбийката, застанала на пиедестал, по бандаж от леопардова кожа, под който се очертава фалшив член… Тя стои там, усмихва се глупаво и разтърсва огромните си мускули… Организатора пълзи по пода, търси ченето си и крещи неразбираеми заповеди:

— Фова фръх фук! Фиш фа фвола!

ДИПЛОМАТА (бърше потта от челото си): Същество от какъвто и да е род и вид…

— И домът на храбрите.

Лицето на дипломата е сиво. Той се олюлява, дърпа ролката, опира се на парапета, от очите, носа и устата му потича кръв, умира от мозъчен кръвоизлив.

ДИПЛОМАТА (Едва се чува): Министерството отрича… не-американец… Унищожено е… Искам да кажа никога не е било… Категор… — умира.

В Контролната стая избухват пултове… дълги серпантини електричество тракат и съскат из стаята… Организатора, гол, тялото му черно и обгорено, се олюлява като фигура от Götterdämmerung^[2] и крещи:

— Фръх фук! Фа фола!

Последен взрив превръща Организаторавпепел.

И бомбите избухващи в нощта

Доказаха, че вей се наш’то знаме

Бележки: Инжектирам си еукодол на всеки два часа — има едно място, където мога да мушвам иглата право във вената, то си седи отворено като червена, загнояла уста, подпухнала и неприлична, като извадя иглата, бавно се събират капка кръв и гной.

Еукодолът е химически вариант на кодеина — дихидроксикодеин.

Този стаф действа повече като кока, отколкото като морфин. Когато ядеш кока вена, в главата си усещаш прилив на чисто удоволствие… След десет минути искаш нова доза… Удоволствието от морфина е във вътрешностите… Вслушваш се в себе си след инжекцията… Но кокаин венозно е електричество през мозъка, активизиращ к-връзки на удоволствието. К няма абстиненция. Това е копнеж само на мозъка — копнеж без тяло и без усещания. Призрачна нужда. Копнежът за К трае само няколко часа, докато к-връзките все още са активирани. После забравяш. Еукодолът е като комбинация между дрога и кокаин. Можеш да разчиташ на германците, винаги ще забъркат някоя наистина зла гадост. Хероинът е шест пъти по-силен от морфина. Дихидрооксихероинът би трябвало да е шест пъти по-силен от хероина. Съвсем възможно е да се създаде наркотик, предизвикващ толкова бързо зависимост, че една инжекция да те прави зависим за цял живот.

 

 

Продължение на бележките: Вдигам иглата и несъзнателно се протягам с лявата ръка да взема връзката за стягане. Приемам това за знак, че мога да използвам единствената си що-годе здрава вена. (Движенията по стягането са такива, че обикновено взимаш връвта с ръката, която ще стягаш.) Иглата влиза лесно до ръбчето на едно калцирано място. Леко помръдвам помпата. Изведнъж тя се изпълва от тънка колонка кръв, първоначално остра и плътна като червен конец.

Тялото си знае кои вени можеш да целиш и издава това знание в несъзнателните движения, които правиш, за да подготвиш инжекцията… Понякога иглата сочи като багета. Друг път трябва да почакам за вестта. Но винаги, когато дойде, улучвам кръв.

Червена орхидея разцъфва на дъното на помпата. Той се колебае около една секунда, след това натиска буталото, гледа как течността се втурва във вената, като че ли засмукана от мълчаливата жажда на кръвта. По стените на помпата остана преливащо кърваво покритие, хартиеният пръстен се бе напоил като превръзка. Той се протегна и напълни спринцовката с вода. Докато изпръскваше водата, го удари в стомаха, мек, сладък удар.

Поглеждам мръсните си панталони, не съм ги сменял от месеци… Дните отминават и се нанизват на спринцовката на дълги кървави нишки… Забравям секса и всички силни удоволствия на тялото — сив, обладан от дрога призрак. Испанските момчета ми викат El Hombre Invisible — Невидимия.

 

 

Двадесет деления всяка сутрин. Употребата на дрога премахва тлъстините, но оставя мускулите, повече или по-малко, непокътнати. Наркоманът изглежда се нуждае от по-малко тъкан… Дали е възможно да се отдели молекулата на дрогата, която премахва тлъстините?

Все по-хленчещ в аптеката, като инквизиращите сигнали на отворен телефон… Прекарах целия ден до осем часа вечерта, за да си набавя две кутии еукодол…

Вече нямам вени, нямам и пари.

 

 

Продължавам да друсам. Миналата нощ се събудих, защото някой стискаше ръката ми. Беше другата ми ръка… Четох и заспах, думите придобиваха закодирана значимост… Завладян съм от кодове… Човек прихваща куп болести, които изписват закодирани съобщения…

Целих се пред началника на полицията. Търсих вена в мръсното си голо стъпало… Дрогите нямат срам… Те са безразлични към отврата на другите. Съмнително е дали може да съществува срам при липсата на сексуално либидо… Срамът у наркоманите изчезва заедно с неполовата общителност, която също е зависима от либидото… Наркоманът не приема тялото си за нещо лично, а като инструмент, чрез който абсорбира субстанцията, сред която живее, преценява тъканта си с хладните ръце на търговец на коне.

— Тук е безсмислено да опитваш — мъртви рибешки очи поглеждат съсипана вена.

Използвам нов вид приспивателни хапчета, наречени сонерил… Не ти се доспива… Преминаваш в съня без преход, рязко се спускаш в средата на съня… Прекарал съм години в затворнически лагер, страдах от недохранване…

Президентът е дрога, но не може да я взима директно поради положението си. И така, той се друса чрез мен… От време на време влизаме в контакт и аз го презареждам. Тези контакти изглеждат за случайния наблюдател като хомосексуална любов, но всъщност удоволствието в основата си не е сексуално и кулминацията е разделянето, когато презареждането е осъществено. Еректиралите пениси влизат в контакт — поне ние употребявахме този метод в началото, но чувствителните места, където може да се осъществи контакт, се изчерпват, като вените. Сега понякога ми се налага да плъзна пениса си под левия му клепач. Разбира се, винаги мога да го надрусам чрез осмоза, което отговаря на подкожна инжекция, но това значи да се признаем за победени. О. презареждането ще развали настроението на Президента за седмици наред и може да доведе до атомни развалини. А и Президентът плаща висока цена за Косвения навик. Той е пожертвал самоконтрола и е зависим като неродено дете. Косвеният наркоман страда от безпричинен страх, тих протоплазмен бяс, отвратителна костна агония. Напрежението се покачва, чиста енергия, без емоционално съдържание, най-накрая разкъсва тялото и го подхвърля като човек, влязъл в контакт с кабел за високо напрежение. Ако връзката му за зареждане се изключи, такива неистови електрически конвулсии обхващат Косвения наркоман, че костите му се разпадат и той умира, докато скелетът му се мъчи да се измъкне от непоносимата плът и да хукне право към най-близкото гробище.

Отношенията между КН (Косвения наркоман) и неговата ПВ (Презареждаща връзка) са толкова интензивни, че те могат да понасят взаимното си присъствие само в редки и кратки моменти — имам предвид извън сеансите за презареждане, когато личните взаимоотношения са напълно затъмнени от процеса на презареждане.

 

 

Чета вестник… Нещо за тройно убийство на „Rue de la Merde“^[3], Париж: „Разчистване на сметки“… аз се отдалечавам… „Полицията е идентифицирала извършителя… Пепе Ел Колито… Малкия Задник, нежно умалително.“ Наистина ли пише това?… Опитвам се да фокусирам думите… те се разделят в безсмислена мозайка…