Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Naked Lunch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 11гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Сам юнак на коня(2012 г.)
Форматиране и корекция
NomaD(2012 г.)

Издание:

Автор: Уилям Бъроуз

Заглавие: Голият обяд

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Език, от който е преведено: Английски

Издание: първо

Издател: Издателство „Парадокс“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Главен редактор: Ясен Атанасов

Редактор: Димитър Ташев

Художник: Цвятко Остоич; Николай Кулев

Коректор: Люба Никифорова

ISBN: 954-553-010-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2404

История

  1. —Добавяне

Lazarus go Home

Мачкайки с пръсти избеляла телеграфна лента до граничната бариера, сред бездушната пустош, разранена от зейнали ями, Лий осъзна, че младата дрога, която стоеше в стаята му от десет часа сутринта, се бе върнал от двумесечен курорт в Корсика, където се бе занимавал с подводно гмуркане и бе спрял наркотиците.

Дошъл да ми се фука с новото си тяло — реши Лий и потрепера от сутрешната абстиненция. Знаеше, че вижда — о, о, да, благодаря ти, Мигел — как преди три месеца седи в Метропол и клюма над един стар жълт еклер, който два часа по-късно щеше да отрови една котка, и реши, че усилието да разпознае виждането на Мигел в десет часа беше достатъчно и без непоносимите мъки по поправянето на грешката („какво, аз да не съм Армията на спасението?“), която също така щеше да включва нова картина на Мигел сред многоупотребявани места, като някакъв огромен неудобен предмет-звяр, най-отгоре в куфара.

— Изглеждаш превъзходно — каза Лий и избърса по-видимите следи от отвращение с наквасена, обикновена салфетка, и видя как дрогата сиво се процежда на лицето на Мигел, изучаваше моделите на дрипавост, като че ли човекът и дрехите с години се бяха движили по задните улички на времето, без да срещнат космическа станция, където да се поспретнат…

Освен това по времето, когато ще съм в състояние да поправя грешката… Лазаре, ходи си вкъщи… Плати на Човека и си ходи вкъщи… За какво ми е да гледам старото ти, взето на заем месо?

— Страхотно е да те видя здрав… Направи си една услуга — Мигел плуваше из стаята и с ръка пробождаше риби…

— Когато си там, долу, не мислиш за хероин.

— Така си много по-добре — каза Лий, като замечтано галеше един белег от игла на задната страна на ръката на Мигел, следваше извивките и чувстваше фибрите на гладката пурпурна плът с бавни, усукани движения…

Мигел се почеса по ръката… Погледна през прозореца… Тялото му леко помръдна, съживяващият трепет на възбуждащите се канали на дрога… Лий стои и чака.

— Една помпа не е върнала никого досега.

— Знам какво правя.

— Винаги знаят.

Мигел взе пилата за нокти.

Лий затвори очи:

— Толкова е уморително.

— Мерси, беше страхотно — панталоните на Мигел се смъкнаха до глезените. Той стоеше в безформено палто от плът, която от кафява стана зелена и после безцветна на утринната светлина и запльока по пода.

Очите на Лий се мърдаха сред субстанцията на лицето му… остър, хладен, сив поглед…

— Изчисти го — каза той. — Достатъчно е мръсно тук.

— О, разбира се — Мигел се засуети с лопатката.

Лий прибра пакета с хероина.

Лий живееше перманентно друсан, с, разбира се, известни… ъъъ… необходими паузи, в които подклаждаше огньовете, горящи в жълто-розово-кафявата му желатинова субстанция и пазещи зареяната му плът. В началото плътта му бе просто мека, толкова мека, че прашинките, въздушните течения и съприкосновението с шлифера на минувач му причиняваха рани, дълбоки до кокал, докато удар във врата или стол изглежда не му се отразяваше на здравето. Раните в меката му, деликатна плът никога не заздравяваха… Дълги бели филизи плесен се увиваха около голите му кости. Мухлясали ухания на атрофирали тестиси обгръщаха тялото му в мътна сива мъгла…

По време на първата остра инфекция кипналият термометър изстреля живачен куршум в мозъка на сестрата и тя падна мъртва с раздиращ вик. Докторът хвърли един поглед и затръшна стоманените капаци на оцеляването. Той заповяда горящото легло и неговият обитател незабавно да бъдат изгонени от района на болницата.

— Предполагам, сам може да си произвежда пеницилин! — изръмжа докторът.

Но инфекцията изгори плесента… Сега Лий живееше в променящи се степени на прозрачност… Макар и не точно невидим, той най-малкото бе трудно видим. Присъствието му бе незабележимо… Хората го мислеха за проекция или го отминаваха като отражение, сянка: „Игра на светлината или неонова реклама.“

Сега Лий усети първите сеизмични трусове на Стария Верен Студен Огън. Той заблъска духа на Мигел към антрето с любезен и твърд филиз.

— Господи! — каза Мигел. — Трябва да вървя! — той се втурна навън.

От розови хистаминови огньове запръска тлеещата сърцевина на Лий и покри суровата му периферия. (Стаята беше огнеупорна, железните стени бяха покрити с лунни кратери.) Той взе голяма доза и фалшифицира режима си.

Реши да посети един колега, Кофтарана Джо, който се бе продрусал по време на атака на Банг-ютот в Хонолулу.

(Забележка: Банг-ютот, буквално, „опитваш се да станеш и стенеш…“. Смърт, настъпваща по време на кошмар… Това състояние се наблюдава при хора от мъжки пол, обитаващи ЮИ част на Азия… В Манила всяка година от Банг-ютот умират около дванадесет души.

Мъж, който оцелял, казва, че „едно човече“ стояло на гърдите му и го душало.

Жертви, които знаят, че ще умрат, се страхуват да не би пенисът им да влезе в тях и да ги убие. Понякога те стискат пениса си, изпаднали в истерия, и крещят за помощ, да не би пенисът им да се измъкне и да се забие в тялото. Ерекции, каквито обикновено стават насън, се считат за особено опасни и способни да доведат до фатална атака… Един човек изобретил уред, който предотвратявал нощните ерекции. Но умрял от Банг-ютот.

И при най-внимателна аутопсия на жертвите от Банг-ютот не може да се открие биологична причина за смъртта. Често има следи от задушаване (причинено от какво?), понякога леки кръвоизливи в панкреаса и белите дробове — недостатъчни да причинят смърт и с неизвестен произход. На автора му хрумна, че причината за смъртта може би е погрешно насочена сексуална енергия, която причинява ерекция на белите дробове и съответно задушаване… (Виж статията от Нилс Ларсен, МЛЗ., Хората със смъртоносния сън в „Сатърдей Ивнинг Поуст“, 3 декември, 1955. А също и статията от Ърл Стенли Гарднър в „Тру Мегазин“;)

Кофтарана живееше в постоянен страх от ерекция и затова непрекъснато качваше дозите. (Забележка: Добре известен, досаден факт е, прословут с тъпотата си и безброй пъти предъвкван факт, че ако някой започне да друса поради някакво увреждане, той ще бъде изправен по време на периодите на оскъдица и лишения (нещо като прекалено много забавления, нали разбираш!) пред безобразно скалъпена, геометрически нарастваща, набъбваща сметка.

Електрод, прикачен за единия тестис, засвети за момент и Кофтарана се събуди сред миризмата на изгоряла плът и се протегна за пълната спринцовка. Той се сви в утробна поза и пъхна иглата в гръбнака си. Измъкна иглата с въздишка на удоволствие и осъзна, че Лий беше в стаята. Дълга струя се заизвива от дясното око на Лий и изписа на стената със сияйни, разтичащи се букви:

— Моряка е в Града и изкупува ВРЕМЕТО.

Чакам пред една аптека, която ще бъде отворена в девет часа. Две арабчета търкалят кофи за боклук до една висока, тежка, дървена порта във варосана стена. Прахта пред портата е напръскана с урина. Едно от момчетата, приведено напред, търкаля тежката кофа, панталоните му са се впили в стегнатия, млад гъз. Той ме поглежда със спокойните, безстрастни очи на животно. Събуждам се стреснат, като че ли момчето е истинско и аз съм изпуснал срещата си с него този следобед;

— Очакваме допълнително уравняване — казва Инспекторът в интервю на Вашия репортер. — В противен случай — Инспекторът вдига крак в типично арийски жест — ще се получат спазми, нали? Но може би ще успеем да доставим подходящо помещение за декомпресия.

Инспекторът си разкопчава дюкяна и започва да търси пичи въшки, като от време на време слага мехлем от малка глинено гърненце. Очевидно интервюто е приключило.

— Няма ли да си тръгваш? — възкликва той. — Да, както е казал един съдия на друг съдия: „Отсъждай справедливо, а ако не можеш справедливо, отсъждай произволно.“ Огорчението не може да спазва обичайните мръсотии — той подава дясната си ръка, покрита с жълтия, вонящ лошо, мехлем.

Нашият-Ваш-Техен репортер се втурва напред и сграбчва изцапаната ръка със своите две.

— За мен бе удоволствие, инспекторе, невъобразимо удоволствие — казва той, докато сваля ръкавиците си, смачква ги на топка и ги хвърля в кошчето за боклук. „Разходи“ — усмихва се той.