Уилям Бъроуз
Голият обяд (11)

Сесия на международната конференция по технологическа психиатрия

Доктор Шафър, наричан „Магическите пръсти“ или Лоботомия Вундеркинд, става и обръща към конферентите ледения син залп на своя поглед:

— Джентълмени, човешката нервна система може да бъде редуцирана до компактен и съкратен гръбначен стълб. Мозъкът, главен, гръбначен и малък, трябва да последва аденоидите, мъдреците и апандисита… Давам ви моята Основна книга: „Завършеният суперамерикански обезгрижен човек“…

Оркестърът свири туш: двама носачи негри внасят човека гол и го хвърлят на подиума със зверска подигравателна бруталност… Човекът се гърчи… Плътта му се превръща в гъсто прозрачно желе, което се изпарява като зелена мъгла и разкрива чудовищна черна стоножка. Непозната воня изпълва стаята, разкъсва дробовете, сграбчва стомасите…

Шафер кърши ръце и ридае:

— Кларънс! Как можа да ми погодиш това? Неблагодарници!! Всички са неблагодарници!!

Конферентите се стъписват и мърморят, изумени:

— Страхувам се, че Шафър е отишъл прекалено далеч…

— Аз предупреждавах…

— Блестящ интелект е Шафър… но…

— Какво ли не прави човек за слава…

— Джентълмени, тази невъобразима и безспорно незаконна рожба на перверзния мозък на доктор Шафър не трябва да види бял свят… Нашият дълг към човечеството е ясен…

— Меен, па то си видя бял свят — казва един от носачите Негри.

— Трябва да смачкаме това не-американско същество — казва тлъст южняшки доктор с жабешко лице, който пие царевично уиски от глинена кана. Той пристъпва пиянски напред, после спира, уплашен от значителните размери и заплашителния вид на стоножката…

— Донесете бензин — измучава той. — Трябва да изгорим това копеле кат’ мръсен негър!

— Аз не се мешам — казва спокоен млад доктор хипар, друсан с ЛСД 25… — Що, един умен ОП можеше…

Затъмнение.

— Влиза съдията!

ОП: Господа съдебни заседатели, тези „учени господа“ твърдят, че невинното човешко същество, което те безотговорно са убили, изведнъж се е превърнало в огромна черна стоножка и било „техен дълг към човечеството“ да унищожат това чудовище преди да може, по някакъв начин, с който разполага, да продължи вида си…

— Ще преглътнем ли тези гадости? Ще приемем ли тези лепкави лъжи като мазни безименни гъзове? Къде е тази приказна стоножка?

— „Ние я унищожихме“, казват те самодоволно… А аз искам да ви напомня, Господа и Хермафродити Съдебни Заседатели, че този Звяр — той сочи към доктор Шафър — е бил, при няколко предишни случаи, обвиняван в едно ужасно престъпление — мозъчно изнасилване… На обикновен английски — той удря по преградката на ложата и гласът му се издига до вик — на обикновен английски, господа, насилствена лоботомия…

Съдебните заседатели зяпват… един умира от инфаркт… Трима падат на земята и се гърчат в скверни оргазми… ОП драматично сочи:

— Това е той… Той и никой друг докара цели области от нашата хубава земя до състояние, граничещо с идиотия… Това е човекът, който напълни огромни складове с безпомощни създания, наредени в редици и чакащи да им се задоволи и най-простата нужда, защото те не могат нищо… „Търтеите“ ги нарича той с циничната надменност на чистото образовано зло… Господа, казвам ви, че безотговорното убийство на Кларънс Куи не трябва да остане неотмъстено; това мръсно престъпление крещи като ранен педераст за справедливост!

Стоножката възбудена се щура насам-натам.

— Меен, това копеле е гладно — изкрещява един от носачите.

— Аз изчезвам оттук.

Вълна електрически ужас залива конферентите… Те щурмуват изходите със зъби и нокти…