Линкълн Чайлд
Утопияленд (12)

11:15

Андрю Уорн гледаше ту Сара, ту Фред Барксдейл.

Сара посочи към масата.

— Моля те, седни, Андрю — каза тя, сложи чашата чай точно пред него и сама се настани. После взе пачката документи и му ги подаде. — Преди да продължим, подпиши това.

Уорн взе листата и бързо ги прегледа. После вдигна поглед.

— Това е декларация за секретност.

Сара кимна.

— Не разбирам, вече подписах такава още по време на разработката.

— Заради Чък Емъри и шефовете. Искат да са сигурни, че онова, което ще обсъдим днес, няма да излезе оттук.

Тя не каза нищо повече, просто го погледна. След миг Уорн сведе очи и подписа. Проклета бюрокрация, помисли си той, писарушките в Ню Йорк изкуфяват с всяка изминала година. И все пак имаше основание. Разширяването на Метанет щеше да му даде достъп до новата секретна технология на Утопия.

Сара взе обратно листата.

— Благодаря. — Тя ги подреди до чашата си. — Съжалявам, че не можахме по-рано да ти съобщим подробности, но съвсем наскоро се сблъскахме с проблемите и се опитваме да открием някаква закономерност.

Уорн я погледна:

— Проблеми?

Сара се обърна към Барксдейл.

— Фред, ще му разкажеш ли?

— Разбира се — отвърна Барксдейл. Той сложи лакти на облегалките на стола си и сплете пръсти, вперил поглед в Уорн под изрядно сресаната си руса коса. — През последните две седмици забелязахме, че с част от техниката на Утопия стават странни неща. Бъгове в универсалната система за превод в Обслужване, например. Компютърът, който контролира диагностиката на Станция Омега — свободното падане в Калисто — съобщава за грешки и не ни позволява да включим атракцията. Но най-големи проблеми имаме с роботите. Робот чистач на ниво В се опитал да избърше с мокър парцал електрически панел и бил дезактивиран в последния момент. Робот куриер започна да пуска пощата в кошчетата за боклук, вместо в кутиите за входяща поща. Някои от огнедишащите дракони не се задействат по график. Едва не изгориха една японска туристическа група.

— Продължават ли тези проблеми? — попита Андрю.

— Точно това е най-лошото. Като изключим Станция Омега, изчезнаха. А дори тя се оправи преди час и даде зелен сигнал на инженерите. Никой не знае защо. Направихме пробни тестове, поискахме инженерна оценка, дори използвахме осцилоскопи. Нищо й няма.

— Призрачни аномалии — обади се Сара. — Всичко е наред, а след миг нещо става. После пак се оправят.

Уорн отново се обърна към нея. На дъното на стомаха му внезапно се беше образувала буца лед.

— Има ли промени в електрическото напрежение? — попита той.

Барксдейл поклати глава.

— Всяка линия в Утопия е натоварена под максимума. Електрическата мрежа никога не променя напрежението.

Уорн кимна.

— Да, бях забравил. Ядреният реактор. — Когато никой не се засмя, той зададе нов въпрос: — Бета-тестът показа ли грешки?

— Не — отговори Барксдейл. — Всичко вървеше нормално.

— Бъгове?

— След толкова време работа? И на толкова много места? А как изчезват?

— Опитвахте ли се да изолирате някой от проблемите?

— С няколко от самоуправляващите се роботи, но не знаехме откъде да започнем.

В стаята настъпи мълчание. Ставаше все по-студено.

— Често подобни проблеми означават, че има външна намеса — каза Уорн, внимателно подбирайки думите.

Барксдейл отново поклати глава.

— Напълно изключено. Всички производствени сървъри са изолирани. Нямат външни връзки. Единственият външен портал е информационната мрежа за посетители, а тя е на друго място и е пълна със защити.

Сара Боутрайт отпи от чая си.

— За всеки случай миналия месец Фред повика техници от СКП. Казаха, че това е най-сигурната система, която са виждали някога.

Уорн кимна разсеяно. Беше работил със Службата за компютърно проникване миналата година, когато сървърът в Карнеги-Мелън беше отказал да работи. Служителите й бяха лицензирани хакери, наемани от корпорациите, за да проникват в компютърните им системи и да търсят слабите места. Бяха най-добри в тази област.

Той облиза устни. Трябваше да зададе следващия въпрос.

— Така, значи в рая има проблеми. Съжалявам да го чуя. Но какво общо има това с — как го нарече секретарката ти по телефона — бъдещото развитие на Метанет?

Барксдейл и Сара размениха погледи.

— Доктор Уорн, не знам как точно да го кажа — започна Барксдейл, — надявах се, че вие ще стигнете до същото заключение като нас. Изглежда проблемите са свързани с Метанет.

Макар да допускаше подобен отговор, Уорн беше смаян. Почувства, че устата му пресъхва.

— Не мислите ли, че заключението е прибързано?

— Тя е единственото общо между всички проблеми. Елиминирахме всичко останало. Няма друг отговор.

— Няма друг отговор? — Уорн осъзна, че гласът му прозвуча по-бързо и по-високо, отколкото би искал.

Барксдейл кимна.

— Метанет е мрежа, която би трябвало да се самообучава. Може би с времето тя е създала свой собствен правилник за такива случаи. Нали знаете: „В стремеж към по-добро ние често разрушаваме доброто“.

— Не, не знам. Системата е получила нервен тик и вие обвинявате създателя й.

— Не е само нервен тик — каза Барксдейл. Фините черти на лицето му застинаха в странен израз, като на лекар, който съобщава предпазливо лошите новини на пациента си. — Има още нещо. Случи се на обиколката Нотинг Хил по-миналия петък.

Уорн беше видял кратка статия за инцидента във вестника.

— Било е техническа авария. Лоша поддръжка или нещо подобно.

— Всичките ни височинни атракции са изработени от швейцарската фирма „Тейтинджър-Рошфор“, ролс-ройсът на увеселителните влакчета.

— Както и да е, било е злополука. Каква е връзката?

— На тази атракция работят два робота. През деня, докато атракцията работи, те се грижат за смазките. След като паркът затвори, правят проверка за безопасност на цялото трасе. Програмирани са да търсят износване на метала, точки на голямо напрежение, да се уверят, че електронните предпазители, които контролират движението на вагоните нагоре и надолу, са в изправност. По неизвестна причина преди седем нощи те са развинтили дузина предпазители, вместо да ги затегнат, и са обърнали поляритета. На следващия ден по време на работа пет от предпазителите изгоряха, като два от тях бяха на критично място. Без предпазители, които да го задържат по трасето, един вагон дерайлира при последното спускане. Резервните обезопасяващи механизми в шасито успяха да го задържат в трасето, но той рязко измина цялото разстояние от двадесет метра.

— Прегледах видеозаписите от инцидента — каза Сара. — Все едно гледах как куче души плъх. Момчето на предната седалка не успя да се задържи и падна от вагона. По чудо оцеля, но със счупени крака и спукани ребра. Месеци наред ще бъде в инвалидна количка. Останалите пътници бяха зле ранени. Бащата си счупи ключицата. Не е нужно да казвам, че оттогава адвокатите ни са непрекъснато заети.

Уорн осъзна, че е затаил дъх, и бавно издиша.

— Сигурни ли сте?

Сара и Барксдейл кимнаха едновременно.

— Но това е невъзможно! Проверихте ли програмирането на роботите?

— Това беше първото нещо, което направихме, след като затворихме атракцията. Накарахме екип, оглавяван от Тери Бонифацио, да провери всички връзки от командната памет до организационните процедури. Метанет беше препрограмирала роботите да развият предпазителите.

— И двата?

— Всеки е развил точно по шест предпазителя.

Уорн почувства как някаква абсурдна паника сковава крайниците му. Отърси се от нея и продължи:

— Чакайте, Метанет е невронна мрежа, която управлява дейността на роботите в парка и оптимизира командите си. Това е всичко, което прави. Тя е пасивно обучаваща се система. Не би могла да… — Уорн млъкна. — Обмислихте ли възможността за вътрешна намеса?

Барксдейл кимна и приглади вратовръзката си.

— Всички от екипа на Информационни технологии минават обширен психологически тест, а миналото им се проучва детайлно. Компенсациите и облагите, които предлагаме, са най-високи в тази област, служителите ни са задоволени възможно най-…

— Чакайте, чакайте — прекъсна го Уорн. — Това е много хубаво, но всички тези проблеми очевидно са вътрешна работа. Какво друго обяснение може да има?

Той видя, че Сара и Барксдейл се спогледаха. Предполагаше какво си мислят: той се защитава, нападателен е, опитва се да прехвърли вината върху каквото и да е друго, освен върху собственото си творение.

Барксдейл се прокашля.

— Имаме много строги правила за усъвършенстване на програмния код и нищо не се обновява, без да мине през цялата управленска верига и лично през мен. Но, доктор Уорн, важното е, че това не е работа на някой корпоративен шпионин или недоволен служител. Диагностични проблеми с пощенските роботи? Не върви. Пък и е твърде встрани от основната дейност. Въпреки това провеждаме интервюта и правим проверки на достъпа за всеки случай.

Сара отпи от чая си и остави чашата.

— Всъщност, Андрю, искаме да изключим Метанет.

За миг Уорн беше прекалено смаян, за да отговори. Да изключат Метанет, господи! Помисли си за роботите от „Преследване в Нотинг Хил“, за развинтените предпазители. Беше ли наистина възможно той да е косвено виновен за подобно ужасно нещо?

После поклати глава. Не беше възможно, не.

Отново погледна към Сара и Барксдейл. По очите им разбираше, че този разговор е просто формален. Решението вече беше взето.

— Сара — каза той с най-смирения си тон, — знам, че си под голямо напрежение — заради случилото се, но мисля, че това е прибързано решение. Дайте ми няколко дена да проуча проблема. Дайте ми подробности. Сигурен съм, че ще открия причината.

— Всъщност аз утре сутрин заминавам за Сан Франциско, Андрю — каза тя. — Фред ще ти осигури всичко необходимо.

Уорн видя как двамата отново си размениха погледи и осъзна — Сара и Барксдейл бяха двойка.

Внезапно към шока, смайването и унижението, които го бяха обзели, рязко се прибави бясна ревност. Разбира се, не можеше да обвинява Сара — да си падне по някого като Барксдейл беше напълно естествено. Той беше очарователен по онзи британски начин, който винаги се беше струвал на Уорн малко изкуствен — хубавец, галантен и очевидно талантлив професионалист. И все пак му дойде твърде много. Чувстваше се като волво, сменено с дванадесетцилиндров ягуар.

Поклати глава при мисълта за тази горчива ирония. През цялото време се беше притеснявал, че отново ще види Сара — чудеше се как ще се държи, как ще действа, какво ще каже Джорджия. Изобщо не беше мислил за срещата, освен че би могла да поразмърда замръзналата му кариера… Облегна се на стола, чувствайки се много по-стар от мига, когато влезе в стаята.

— Вие закупихте технологията — каза той и гласът му прозвуча твърдо заради изпълващия го гняв, — вие я използвате, както решите. Защо ме повикахте чак тук, за да ми кажете лошите новини?

— Искаме да ръководите деинсталирането — каза Барксдейл.

— Не мислите ли, че това е доста безчувствено? Не само искате да направите лоботомия на работата ми, но и аз да държа скалпела?

Барксдейл се замисли.

— Това не е обичайна операция.

— Със сигурност имате достатъчно програмистчета, които да ви вършат черната работа. Нямате нужда от мен…

— Доктор Уорн, мислите ли, че идеята беше моя? — Барксдейл се усмихваше, но под мелодичното му английско произношение се долавяше слабо раздразнение.

— … или просто ви трябва жертвено агне.

Барксдейл го изгледа изненадано, а Сара скочи на крака.

— Мисля, че ти казахме всичко необходимо — рязко каза тя. — Да приключваме. Фред, ще се видим на срещата за състоянието на парка. Андрю, моля те, остани.

— Добре. — Барксдейл се усмихна леко на Сара, кимна малко уморено на Уорн и излезе.

Сара изчака, докато вратата се затвори, после се обърна към Андрю.

— Радвам се да видя, че не си изгубил способността да отблъскваш публиката.

— Как очакваш да реагирам, след като чуя, че най-голямото ми постижение ще бъде изхвърлено на боклука? Да бъда доволен?

— Не бива да го приемаш по този начин. Изключването на Метанет е временно, пробно.

— Стига, спомни си, че си имах работа с шефовете ти след смъртта на Найтингейл. Видя резултата. Изключите ли веднъж Метанет, повече няма да я включите.

Сара посегна към чашата си.

— Разбирам как се чувстваш, Андрю, но…

— Това е нещо друго. Значи сега съм Андрю?

— Мисля, че така е по-добре. — Тя отдръпна ръката си и го погледна в очите. — Не мислиш ли?

Никой не можеше да излезе срещу Сара. Гневът внезапно изчезна и Уорн се почувства победен. Облегна се на масата и скръсти ръце, после погледна към нея.

— Току-що се сетих, че утре е двайсет и първи юни.

— Е, и?

— Една година от деня, в който ме напусна.

— Не съм те напуснала, Дрю, просто приех работата в Утопия.

— Какво ти пречеше да останеш още малко? Да се опитаме да оправим нещата? Знам, че и двамата бяхме заети и нямахме достатъчно време един за друг. Знам и че не ти беше леко с Джорджия. Но защо не й даде шанс? Не даде и на нас.

— Направих каквото можах. Да не би очакваше да се откажа от работата си?

— Не очаквах, че ще си стегнеш багажа и ще заминеш за Невада.

— Такава възможност се дава веднъж в живота! Би ли предпочел да бях останала и да те намразя, задето съм я пропуснала?

При последните думи тя се беше навела към него. Сега млъкна и умишлено се отдръпна, взе чашата си и отпи.

— Да не се връщаме към миналото — поде с по-спокоен глас. — Безсмислено е, няма да ни доведе до никъде. — Остави чашата с нетрепваща ръка. — Беше ми трудно да взема решение да те повикам, но нямах избор. Никой друг не познава топологията на Метанет като теб. Все пак ти я създаде. И… просто не искаме повече проблеми.

Уорн не отговори. Не виждаше какво друго може да каже.

— Бих искала да ти припомня условията на договора. Не можеш ли да приемеш това като възможност? Мрежата е работила цели шест месеца в активна среда, която не би могъл да пресъздадеш в лабораторията ой.

„В момента нямам лаборатория.“ Уорн просто сви рамене:

— Разбира се. От това ще излезе чудесен епитаф.

Когато мълчанието натежа, Сара го погледна, после се обърна към масата, събра документите и взе чашата си.

— Тереза ще се върне всеки момент — каза тя. — Предлагам двамата да не губите време. Господин Барксдейл ще очаква програмата ви за действие до края на деня.

И тя излезе от залата, оставяйки вратата отворена.