Линкълн Чайлд
Утопияленд (69)

16:32

Джон Доу вървеше по коридора, надалеч от дима, водата, объркването и неописуемия ужас, който цареше в бронираната кола. Походката му беше нестабилна, но здраво стискаше дистанционното. Воят на сирените се усилваше, но той не го чуваше — и двете му тъпанчета бяха спукани при експлозията. Предницата на костюма му беше покрита с кръв, но повечето не беше негова, затова не й обръщаше внимание.

Един пазач тичаше към него по коридора, лицето му изразяваше ужас и загриженост. Говореше нещо. Джон Доу вдигна пистолета и го застреля. Очите му кървяха и бяха обгорени от барута, но все още можеше да види полукръга от слънчева светлина в края на коридора. Оставаше още малко.

Друг пазач се появи в коридора, Джон Доу отново стреля и продължи. Мина покрай опустелия охранителен пункт — още няколко стъпки и вече беше навън, на асфалта. Високата задна стена на Утопия се издигаше зад него. Сянката на купола падаше върху паркинга, но дори така светлината беше твърде силна за ранените му очи. Той се заклатушка напред, чувствайки как кръвта тече от ушите му. Някои от служителите, които бяха притичали от най-близките атракции при звука от експлозиите, спряха и се вторачиха в него. Той продължи напред, без да ги поглежда. Една-две коли се движеха по асфалта като неясни силуети, но той се интересуваше само от ескортиращата кола, за да го отведе от това място, от смъртоносната паника, която той щеше да причини в парка. Какъв беше онзи стих от Бхагавадгита? Аз ще бъда смърт, унищожител на светове. Или поне така му се струваше — умът му не беше толкова ясен, колкото му се искаше.

Да, с парите беше свършено, но имаше дисковете и това беше повече от достатъчна компенсация. Пред себе си вече виждаше голямата крива линия, където свършваше сянката на купола. Стисна дистанционното по-силно. Когато стигна до границата, се обърна. Оттук имаше цялата видимост, която му трябваше.

Още малко.

Свил обгорените си длани, Андрю Уорн с мъка се изкатери по капака на бронираната кола и със залитане продължи по коридора. Не знаеше какво ще стане — знаеше само, че трябва да направи всичко възможно, за да спре Джон Доу.

Портативният холографски проектор, който с Пекъм бяха използвали, за да спрат колата, лежеше настрани в коридора, повален от експлозиите. Все още проектираше неговата холограма — с разкрачени крака и скръстени ръце, но върху тавана. Отпред лежеше застрелян пазач, зад него — още един. Зад себе си чу объркани гласове и шум от тичащи крака. Продължи покрай охранителния пункт, покрай ревящите вентилатори на пречиствателната система и излезе на служебния паркинг.

За миг спря да се огледа, търсейки Джон Доу. И за свой ужас го видя точно отпред, може би на стотина метра — дългият му силует беше разделен на две от сянката на ръба на купола. Как беше успял да се придвижи толкова бързо?

Видя как окървавената ръка бавно и решително се вдига.

— Не! — извика Уорн и затича с последни сили.

Но още докато тичаше, видя как дистанционното се насочва към небето, съзря празната стъклена усмивка на лицето на Джон Доу и разбра, че е твърде късно.

Изведнъж главата на Джон Доу се превърна в облак от кръв и мозък.

Тялото падна назад, дистанционното изтрака върху асфалта. Едва тогава Уорн чу шума от изстрела. Той отекна над паркинга на фона на алармите, мятайки се като топка напред-назад между стените на каньона.

Андрю изтича до дистанционното и го смачка с крак. После се обърна и погледът му обходи бетонното пространство. Високо горе, в основата на покрива, очертана върху купола, една фигура с карирано кепе и рипсено яке се облягаше на пушка с дълго дуло. Тя леко му махна и рязко седна, а пушката изчезна от поглед.

Уорн също седна върху асфалта, горещ дори под сянката на купола. На няколко метра от него лежеше неподвижното тяло на Джон Доу.

Огледа се, отпусна ръце върху коленете си и примигна. Недалеч един седан последен модел с проблясваща лампа на покрива бързо се отдалечаваше към шосето. Уорн не му обърна внимание. Погледът му беше прикован върху една по-далечна точка — тънката червена линия на хоризонта, откъм която приближаваше колона полицейски коли, обвита в тънък облак прах. Когато се заслуша по-внимателно, долови пулсиращ звук, сякаш гигантски криле пляскаха във въздуха. Кавалерията пристигаше.