Линкълн Чайлд
Утопияленд (39)

15:30

— Какво точно представлява този Концентратор? — попита Уорн.

Вървяха по широк коридор на ниво Б покрай офисите за управление на казината.

— Това е рутиращият център на Утопия — отвърна Ралф Пекъм. — Къде сте се занимавали с роботика? В Карнеги-Мелън?

— Да.

— Там програмистите имаха ли рутиращ център?

— Разбира се.

— Е, мисли за Концентратора като за рутиращ център. Само че няколко пъти по-мощен.

Мъжът кихна и зарови лице в лакътя на работния си костюм. Мъж е преувеличено да се каже — помисли си Уорн. С червения си рошав перчем и множество лунички Пекъм приличаше повече на ученик, който отива в час по математика, отколкото на най-добрия видеотехник на Утопия. Като го гледаше, се чувстваше ужасно стар.

Мислите му се върнаха към ВИП зоната и изражението върху лицето на Алоко, когато го беше погледнал. Беше близко до презрение. Току-що ти казахме, че онези хора се опитват да те убият, беше казал той, а ти искаш да излезеш навън и да ги подгониш?

По напрежението в гръдния си кош и ускореното сърцебиене Уорн разбираше, че това е последното нещо, което му се иска да направи. Но знаеше, че не би могъл да остане във ВИП зоната, да яде шоколадов кекс и да гледа серии от „Страх от дишане“. Не би могъл и да се разхожда нервно из Медицинския център, очаквайки Джорджия да се събуди и да се случи следващата поредица от нещастия. Сцената в Уотърдарк непрестанно се въртеше из главата му — внезапното раздрусване, викове на агония, пронизващи мрака отгоре, и най-вече изразът в очите на Джорджия.

Гневът му към хората, причинили цялото това страдание, нарастваше. Ако можеше да открие нещо, да научи нещо, което би помогнало да се спаси паркът на Сара, щеше да го направи. Не беше много, но беше всичко, което зависеше от него.

— Какво очакваме да намерим вътре? — попита Пул.

— Превключватели за мрежата — отвърна Пекъм. Бяха стигнали до разклонение и той ги поведе по един по-тесен служебен коридор. — Конектори Т-1 и Т-3. Електрически табла. Много, много, много проводници. По принцип това е едно голямо и тясно помещение около долната част на трасето на „Машината за писъци“. Кутия около кутията. Никой не ходи там, освен техниците. Беше ми трудно да намеря човек, който има карта за достъп. — Той размаха пластмасовия правоъгълник, който висеше около врата му. — Освен това ми казаха, че било тъмно. Надявам се, че някой от вас има фенерче.

Очите на Пул огледаха Пекъм, после Уорн и накрая Тери.

— По дяволите! — промърмори той, после попита: — И какво по-точно търсим?

— Рутер — отвърна Тери. — Сива кутия, дълга тридесетина сантиметра и висока около десет. Незаконно свързана някъде. — Тя размаха купчина листове. — Донесла съм скицата на мрежата, така че горе-долу знам къде трябва да се намира. Щом влезем вътре, ще го открием.

— Там има поне сто рутера — обади се Пекъм. — Защо смяташ, че точно този е незаконно свързан?

— Направих вътрешна инспекция на мрежата ви — отговори Уорн. — Идентификацията му не пасва на останалите.

Сега беше ред на Пекъм да го погледне неразбиращо.

— Всяка част от мрежовия хардуер има идентификационна характеристика, която обявява при определена команда. Открих една, който не отговаря на стандартната конфигурация. Според схемите на Тери това е рутер в Концентратора.

— Ммм — изсумтя Пекъм с професионален скептицизъм.

Уорн го погледна и напрежението му се замени с несигурност. Може би водеше всички за зелен хайвер. Онова, което в лабораторията на Тери му се беше сторило гениално, сега изглеждаше глупаво. Сигурно щяха да се ровят цял час и да открият само някой зле функциониращ панел. Трябваше да се върнат в лабораторията и да се опитат да проследят и обезвредят препрограмираните роботи.

Коридорът завърши с малка врата, на която имаше червена табела с надпис: „Внимание! Високо напрежение! Само за упълномощени лица“.

— Ето го — каза Пекъм, изхлузи връвта през главата си и посегна да сложи пропуска в скенера.

Пул бързо сграбчи китката му.

— Не сме направили план.

— План ли? — изсумтя Пекъм. — Това е просто стая, пълна с кабели.

— Не ме интересува, дори да е благотворителен обяд на женското дружество. Да не планираш значи да се провалиш. — Пул посочи към заключената врата. — Слушайте квалифицирания специалист. Трябва да приемем, че има инфилтрация. Щом влезем, ще огледаме навсякъде. Ако е безопасно, ще потърсите този… рутер.

— По дяволите! — каза Пекъм. — Ако знаех, че ще си играя на „Ветерана Джо“, щях да си облека камуфлажните дрехи.

Пул го огледа от глава до пети.

— Може би щеше да е по-добре — каза той презрително.

Пекъм пъхна картата в четящото устройство.

Чу се изщракване и вратата се открехна. Пул им направи знак да изчакат и погледна назад. После, притиснат до рамката на вратата, я побутна с пръст. Уорн забеляза, че тя е извънредно дебела и звукоизолирана отвътре.

Бърз като змия, Пул провря глава в процепа. За миг остана неподвижен, после се промъкна и направи знак да го последват.

Вътре беше мрачно. Кабели и жици с различна дебелина, цвят и предназначение пълзяха по стените от двете страни на тесния коридор. Уорн имаше чувството, че се намира между стените на някаква къща на ужасите. Погледна нагоре, присвивайки очи в мрака, и се опита да различи тавана. Навсякъде примигваха малки лампички. На около шест метра надолу по коридора алуминиева стълба водеше до метална пътека, която обикаляше по външната стена. Вериги и превключватели бръмчаха и прищракваха в тъмнината като механични насекоми, а над всичко това се носеше нисък вибриращ звук.

Докато оглеждаше отрупаните с електроника стени, убеждението на Уорн, че са дошли напразно, рязко се засили. Това беше безплодно усилие, никога нямаше да намерят рутера в тази…

Ниският вибриращ звук внезапно се засили, премина в яростен вой и изпълни Концентратора с оглушително пищене, напомнящо вой на вещици. Сякаш самите стени се разлюляха.

— Ама че работа! — надвика Пул шума. — Какво е това?

— „Машината за писъци“ — извика в отговор Пекъм. Извади салфетка от джоба, издуха си носа и я прибра обратно. — Трасето й слиза под нивото на парка, от другата страна на това. — Той посочи с палец към близката стена. — Този център е като картонена кутия около най-ниската точка на атракцията. Затова всички тези жици са тук. За какво друго биха могли да използват това място?

Уорн примигна и извърна глава от шума. Стори му се, че долавя писъци от удоволствие.

Групата неподвижно изчака, докато шумът затихна и най-накрая спря. След ужасяващия рев тишината изглеждаше още по-оглушителна.

Уорн погледна Тери. Очите й бяха разширени и блуждаещи, устните — свити. Бялата й престилка сякаш искреше в полумрака.

— Ти май спомена, че имаш клаустрофобия?

Тя кимна.

— Подземия. Тунели. Дори не се качвам на подобни атракции.

— Тогава как издържаш тук?

— Тъмно е. Някой трябва да те държи за ръката.

Всички тръгнаха в колона по коридора.

Помещението представляваше четири дълги тесни коридора, които се пресичаха под прав ъгъл. При първия завой Пул спря и предпазливо надникна зад ъгъла.

В настъпилата тишина Пекъм кихна силно.

Пул бързо се върна обратно, погледна гневно техника и сложи неодобрително пръст на устните си.

Уорн усети, че се задъхва. Напомни си, че помещението е празно. Най-много да намерят някоя излишна метална кутия, пълна с командни табла и увиснали кабели — щяха да имат късмет, ако намереха дори това. И все пак напрежението сред групата нарастваше бързо и беше почти осезаемо. За част от него беше виновен Пул с обичайната си предпазливост и абсурдната си поза на военен. Друга част се дължеше на тишината — в мрака тя приличаше на невидимо присъствие, което враждебно ги наблюдава. А и внезапният рев на влакчето беше опънал нервите му до крайност. Каквато и да беше причината, групата, която последва Пул зад ъгъла в дебрите на електрониката, се движеше почти безшумно.

Разминаха се с робот чистач, който бавно се движеше покрай външната стена. Миниатюрната му вакуумна четка бавно се движеше по безбройните куплунга. Докато се промъкваше край него, Уорн си каза, че по-късно с Тери трябва да проверят програмата му.

На половината път по втората страна на квадрата далечното бръмчене се повтори — ново влакче се спускаше отгоре. Този път Уорн не изчака. Отдръпна се от вътрешната стена, притисна дясното ухо в рамото си и закри лявото с длан. Видя, че и Тери прави същото. Бръмченето премина в рев, стените се разтресоха и всичко отново се успокои. Групата продължи напред.

За по-малко от минута стигнаха следващия ъгъл. Пул отново се огледа._ Защо го прави_, помисли си Уорн — светлината беше толкова слаба, че нищо не се виждаше на повече от пет-шест метра разстояние. Той последва Пул зад ъгъла по третата страна на квадрата, треперейки. Беше доста студено. Само още един ъгъл, още един коридор и щяха да се върнат на изходната позиция. Може би тогава това безсмислено разузнаване щеше да приключи и щяха да се захванат да търсят рутера. Разбира се, ако…

Унесен в мислите си, Уорн се блъсна в гърба на Пул, който внезапно беше спрял. Бавно протегна дясната си ръка с дланта напред. Уорн чуваше тежкото дишане на Ралф Пекъм зад гърба си. Напрегна се да различи нещо сред непрогледния мрак.

Отпред сякаш имаше някакъв силует, неясен и разкривен, точно на границата на видимостта. Предпазливостта на Пул беше заразителна и Уорн почувства, че нервите му се опъват. Сега беше сигурен — това беше човек, клекнал над пода и надвесен над нещо.

Пул безшумно пристъпи напред, вдигнал предупредително ръка. Уорн го последва. Силуетът се очерта по-ясно — беше слаб мъж в син работен комбинезон, седнал на ниско столче и облегнат на някаква количка. На ушите му имаше слушалки и главата му беше полуизвърната в другата посока. Сякаш пишеше, взрян в малкия екран отпред.

Леката вибрация на ново влакче разтърси помещението.

Много бавно Пул направи знак на Уорн да се отдръпне назад. Бученето на влака се засили, стърженето на колелата по метала ясно се чуваше през звукоизолиращите стени.

Мъжът в края на коридора вдигна очи.

Пул моментално замръзна. Уорн видя, че мъжът оглежда мрачния коридор, съзря проблясъка на очите му, когато погледна точно към тях. След това отново започна да пише — отначало по-бавно, после по-бързо.

Пул пристъпи напред.

Мъжът в работния комбинезон все още гледаше към тях. Продължаваше да пише. После съвсем небрежно посегна към куфарчето с инструменти и бръкна в него. Ревът на минаващото влакче изпълни тясното пространство с почти физическо присъствие.

Пул направи нова крачка напред.

Внезапно с ужасяваща скорост мъжът скочи на крака, изпускайки клавиатурата на земята. Пул викаше нещо, но Уорн не можеше да го чуе заради шума. Мъжът се огледа за миг, сякаш търсеше нещо. После бръкна в джоба си и…

Пул се завъртя и грубо бутна Уорн на пода. Докато падаше, Андрю видя как внезапна искра освети неясните очертания на коридора. Пул веднага се спусна към мъжа на зигзаг. Онзи насочи някакъв предмет и искрата отново просветна. Нещо профуча над ухо на Уорн и когато шумът от влакчето намаля, той чу ехото от стрелба. Инстинктивно се дръпна назад и опря рамене в острите ръбове на електрическите табла. Обърна се към Тери и притисна главата й надолу, за да я предпази.

Пул и мъжът в комбинезона бяха вплетени в отчаяна борба. Когато Уорн отново погледна, Пул вдигна юмрук с високо вдигнат лакът и удари два пъти мъжа в лицето. Той залитна, разтърсвайки глава. После внезапно се спусна напред и вдигна ръката с оръжието си. Пул рязко удари китката му с ръба на дланта си и пистолетът шумно изтрополи по пода. Мъжът отстъпи и зае стойка от някакво бойно изкуство, бързо се завъртя и ритна Пул в стомаха. Пул залитна назад, мъжът го последва и го ритна жестоко в главата. Пул се сви на земята, мъжът отскочи и бързо изчезна зад ъгъла.

Уорн продължаваше да гледа, плътно притиснал азиатката до гърдите си; не можеше да говори, ушите му звъняха. Схватката беше толкова кратка и неочаквана — беше продължила по-малко от десет секунди, но бе брутална и ужасяваща. Това беше професионален сблъсък, всеки от двамата действаше възможно най-бързо, за да обезвреди другия. Въпреки вида си на военен Пул изглеждаше кротък и дори малко смешен, но за по-малко от минута мнението на Уорн се беше променило напълно.

Пул беше изчезнал зад ъгъла след мъжа. Сега той се появи и ги повика с жест. Куфарчето с инструменти на непознатия ярко проблясваше, сякаш беше запалено отвътре. Струя дим се носеше над него.

Уорн бавно пусна Тери и се изправи; мускулите на краката му трепереха. Хвана я за ръка и заедно предпазливо тръгнаха по коридора, следвани от Пекъм.

Пул беше мушнал падналия пистолет в колана си.

— Спрете тук — каза той, когато стигнаха до ъгъла. После повика Пекъм отпред.

— Накъде води тази врата? — попита задъхано.

Надничайки зад ъгъла, Уорн видя малка врата на вътрешната стена на Концентратора. Вратата беше отворена навътре и препречваше гледката към коридора нататък. Вместо със скенер за карти, тя се заключваше със старомодно метално резе.

— Към релсите на „Машината за писъци“ — каза Пекъм. — Около нея е построен Концентраторът.

— Има ли начин да се излезе оттам?

— Не, освен ако не тръгнеш по релсите на влакчето. Но наклонът е много стръмен. Инспекторите по безопасността се връзват с въжета, когато минават по релсите.

Пул се поколеба. Острият дим от куфарчето се носеше към тях и щипеше очите на Уорн. После Пул посегна към най-близкия рафт с апаратура и с мърморене изтръгна перилото му.

— Искам да залостите вратата след мен — каза той, подавайки парчето метал на Пекъм. — Не я отваряйте, докато аз не извикам да го направите. Ако не се върна до пет минути, потърсете помощ. Заедно. Не се разделяйте. — Той извади пистолета от колана си, зареди го и решително закрачи в тунела.

Уорн автоматично го последва, после спря, когато кракът му ритна нещо тежко. Погледна надолу. Беше голям сак, почти невидим под ниския рафт. Сигурно беше на мъжа с комбинезона. От отворения цип се подаваше дуло на голяма пушка.

Долови зад себе си движение и се обърна. Беше Пекъм. И той беше видял сака. Двамата мълчаливо се вторачиха в оръжието.

— По-добре да го взема — колебливо рече Уорн.

Пекъм го погледна.

— Не, по-добре аз да го взема.

— Аз пръв го видях.

— Аз съм служител на Утопия.

— Но аз съм онзи, когото се опитват да убият…

— Ей!

Двамата мъже се обърнаха. Беше Пул.

— Не пипайте нищо. Просто залостете вратата зад мен.

Той отиде до отворената врата с вдигнат пистолет, после кимна, промъкна се предпазливо навън и изчезна.