Айзък Азимов
Острието на Фондацията (87)

86

Всеки от трите кораба по същество беше в покой спрямо останалите два. Обикаляха съвсем бавно около Гея, подобно на далечен спътник на планетата, състоящ се от три части. Придружаваха я в безкрайното й пътешествие около нейното слънце.

Тривайз седеше и наблюдаваше екрана, уморен от предположения каква ли би могла да бъде ролята му, за какво беше докаран тук от хиляди парсека разстояние.

Звукът в ума му не го стресна. Той дори като че ли го беше очаквал.

— Чуваш ли ме, Голан Тривайз? — попита гласът. — Ако ме чуваш, не си прави труда да отговаряш. Достатъчно е само да го помислиш.

Тривайз се огледа. Пелорат, явно стреснат, се взираше в различни посоки, сякаш се опитваше да открие източника. Блис седеше безмълвна с ръце, отпуснати в скута й. Съветникът дори за миг не се усъмни, че и тя е наясно за звука.

Той пренебрегна заповедта да използва мисли и заговори с подчертано отчетлива дикция.

— Не разбирам за какво е всичко това и няма да направя нищо, което искате от мен.

— Ще разбереш — отговори гласът.