Айзък Азимов
Острието на Фондацията (54)

53

Известно време той гледаше надолу към бюрото си. Ръката му разсеяно потупваше късата, ситно къдрава коса. После вдигна поглед към Тривайз и здраво стисна устни. Изглежда бе решил да мълчи.

Съветникът повдигна вежди и зачака. Най-накрая Квинтесец изрече с глас, сякаш някой го стискаше за гърлото:

— Наистина става късно, почти не блищука.

Дотогава беше говорил на добър галактически, ала сега думите му започнаха да звучат странно, сякаш сейшелският диалект се прокрадваше през класическото му образование.

— Блищука ли, Ес Кю?

— Вече е почти нощ.

Тривайз кимна.

— Много съм невнимателен. А в добавка съм и гладен. Бихте ли се присъединили към нас за вечеря, Ес Кю, разбира се — на наша сметка? Може би тогава ще продължим разговора за Гея.

Квинтесец тежко се изправи. Беше по-висок от двамата мъже от Терминус, но по-възрастен и топчест и нямаше вид на здрав човек. Изглеждаше по-уморен отколкото при пристигането им.

Примига насреща им и рече:

— Съвсем забравих за гостоприемството. Вие сте гости от Външните светове и не се полага да ме забавлявате. Елате у дома в университетското градче — недалеч оттук — и ако искате да разговаряме, аз бих могъл да се отпусна много повече, отколкото където и да е другаде. Съжалявам само за това — той придоби малко смутен вид, — че мога да ви предложа доста ограничено меню. Двамата с жена ми сме вегетарианци и ако вие ядете месо, трябва да ви изкажа своите извинения и съжаление.

— Джей Пи и аз с лекота ще забравим месоядните си натури — усмихна се Тривайз — за една вечер. Надявам се, че разговорът с вас напълно ще компенсира тази липса.

— Мога да ви обещая интересно меню, независимо какъв ще е разговорът — рече Квинтесец, — стига вкусовете ви да не отхвърлят нашите сейшелски подправки. Двамата с жена ми сме направили изключително проучване в тая област.

— С нетърпение ще очаквам всичко екзотично, което подберете, Ес Кю — заяви хладнокръвно Тривайз, макар че Пелорат явно започна леко да нервничи при очертаващата се перспектива.

Квинтесец ги поведе. Тримата излязоха от стаята и тръгнаха по един сякаш безкраен коридор. Сейшелецът току поздравяваше студенти и колеги, но не правеше никакъв опит да представи своите компаньони. Тривайз с притеснение осъзна, че другите любопитно оглеждат пояса му, който се случи да е от сивите. Убитите цветове очевидно не бяха нещо de rigeur^[1] за тукашното облекло.

Накрая минаха през една врата и се озоваха на открито. Наистина се беше стъмнило и позахладняло; в далечината се издигаха дървета, а тревата от двете страни на алеята бе доста избуяла.

Пелорат рязко спря — с гръб към светлината, идеща откъм сградата, от която току-що бяха излезли и погледна право нагоре.

— Прекрасно! — въздъхна той. — Един от нашите най-добри поети има прочут стих за това „високо сейшелско небе, нашарено със светлинки“.

Тривайз му хвърли одобрителен поглед и каза с тих глас:

— Ние сме от Терминус, Ес Кю, и моят приятел не е виждал други небеса. На Терминус съзерцаваме само тънката неясна мъглица на Галактиката и няколко едва забележими звезди. Ако бяхте живели под нашето небе, щяхте да харесвате своето дваж повече.

Квинтесец тържествено изрече:

— Уверявам ви, напълно го оценяваме. Въпросът не е в това, че сме в една неособено претъпкана област на Галактиката, а че звездите са разпределени забележително равномерно. Не мисля, че другаде в Галактиката ще намерите толкова правилно разпределени звезди от първа величина. И все пак те не са прекалено много. Виждал съм небесата на светове, които са във вътрешността на кълбовиден куп, там те наистина са прекалено много и прекалено ярки. Това разваля тъмнината на нощното небе и значително намалява великолепието му.

— Напълно съм съгласен — кимна Тривайз.

— Чудя се — каза Квинтесец — дали сега виждате този почти правилен петоъгълник от еднакво ярки слънца. Наричаме ги Петте сестри. В тази посока, точно над линията на дърветата. Открихте ли го?

— Разбира се — отвърна Тривайз. — Много е привлекателен.

— Да — каза Квинтесец. — Смята се, че той символизира успеха в любовта и няма любовно писмо, което да не завършва с петоъгълник от точки. Всяка от петте звезди означава различен стадий в процеса на правене на любов и има прочути поеми, които се надпреварват да опишат отделните етапи колкото е възможно по-еротично. Като по-млад аз самият се опитвах да стихоплетствам на тая тема и не можех да си представя, че ще настъпи време да съм толкоз безразличен към Петте сестри, макар — предполагам — туй е обща съдба на всички човеци. Виждате ли онази мъждукаща звездичка в центъра на Петте сестри?

— Да.

— Смята се — рече Квинтесец, — че тя олицетворява несподелената любов. Има една легенда, според която някога е била ярка като останалите, но е помрачняла от мъка — и той бързо тръгна напред.