Скот Сиглър
Земно ядро (10)

9.

12 август

 

Конъл чакаше на телефона от двайсет минути. Не че имаше какво да прави в 4 сутринта. На другия край на линията бе 11 предобед — в знойния пек на Южна Африка. Конъл нямаше нищо против да почака. Трябваше да се добере до този човек — до единствения човек, който можеше да доведе работата докрай — та дори да се наложеше да лети до Кейптаун. Ако нещата стигнеха дотам — добре; но Конъл имаше чувството, че ще се справи, без да става от бюрото си.

Телефонът изпука и някой вдигна слушалката.

— Мак Хендрикс на телефона.

— Мак, Конъл Къркланд се обажда.

— Легендарният Главорез. Слушал съм много за теб. На какво дължа тази чест.

— Искам да дойдеш да работиш за мен, Мак.

— И ме накара да си оставя сондите заради това? Малко съм зает тук, господин Къркланд.

— Трябваш ми на следващия самолет за Детройт.

Мак се изсмя.

— Виж, не знам как работите в Щатите, но аз не си тръгвам просто така от работодателите. Сега, ако нямаш нищо против…

— Ще копаем на пет километра под земята, Мак — прекъсна го Конъл.

Последва кратко мълчание.

— Пет километра ли каза?

— Точно така. Искам да се заемеш ти, защото си най-добрият. Ако до утре не дойдеш в Детройт обаче, ще се задоволя с номер две. Знам, че на Клаус Хонегер много му се иска да счупи рекорда ти.

— Чакай малко! — ядосано каза Мак. — Хонегер не може да изкопае пет километра даже и да му разчистите три предварително. Готов съм да те изслушам, но карай по-бавно! Дори не ми даде възможност да го обмисля.

— Няма и да ти дам — отговори Конъл. — Малко бързам. Ще изпратя инженер в мината още утре — или теб, или Хонегер.

— И какво ще търсите, по дяволите?

— Това не мога да ти кажа.

— Значи искаш от мен да напусна работа и да тръгна за Детройт, без да знам никакви подробности или дали просто не се шегуваш с мен?

— Нашият самолет ще те вземе. Просто ела тук. Виж за какво става дума, а после можеш и да се откажеш. Ако не ти хареса, ще те върнем обратно. Или искаш да ми кажеш, че не си струва да си пуснеш няколко дни болнични, за да разбереш, че не се шегувам?

Още едно кратко мълчание.

— Пет километра, така ли?

— Поне.

— Не Мога да повярвам, че се съгласявам, но ще дойда утре, нахално арогантно копеле такова — въздъхна Мак.

Конъл се усмихна.

— Самолетът вече те чака в Кейптаун. Бъди там след два часа.

 

 

В 17:33 Кейла Майърс най-накрая разби защитата на компютърната система на „Земно ядро“ и получи достъп до вътрешните страници на компанията. Защитата би спряла повечето натрапници, дори най-добрите хакери на света. Кейла обаче бе бивша любимка в Агенцията за национална сигурност и бе по-добра и от най-добрите.

Мисията на АНС бе да защитава комуникациите в САЩ, както и да подслушва чуждестранните комуникации. Правителството на САЩ бе обучавало Кейла безброй часове в „безопасност на комуникациите“. Част от работата й бе да се уверява, че комуникациите в САЩ не се подслушват от чуждестранни разузнавания. Другата мисия на АНС бе точно обратната и се наричаше „сигнално разузнаване“.

Сигналното разузнаване включваше засичането на съобщения от чуждестранни правителства и използването на тази информация за целите на националната сигурност. Кейла бе обучена да подслушва телефонни обаждания, радиосигнали, микровълнови и лазерни предавания и особено компютърни съобщения. Освен че я бе обучила да убива и да води разпити, АНС я бе превърнала в експерт по комуникациите, виртуоз в шпионажа на данни и забележителен хакер.

В сравнение с компютърните защити на Кремъл „Земно ядро“ не се противи дълго. Въпреки това Конъл не бе жалил средства за сигурността на компанията. „Земно ядро“ дори не фигурираше в някои правителствени бази данни. Ако човек не се сдобиеше с телефонен номер от някой от компанията, такъв не можеше да се намери никъде — в никаква директория или база данни. Дори централата на корпорацията не бе означена в Ренесанс Сентър в Детройт. С изключение на пощальоните и мениджърите на сградата никой дори не подозираше за съществуването на „Земно ядро“.

Кейла се отпусна на стола си и започна да разглежда най-поверителните файлове на „Земно ядро“. Те не я интересуваха. Искаше информация единствено за новия проект на Конъл. Не откри обаче нищо за платина, Сони Макгинес и дори Хърбърт Даркър. Сякаш новият проект официално не съществуваше.

„Параноично копеле — помисли си тя. — Хич не ме изненадваш, Конъл. Не се доверяваш на никого, нали?“

Конъл се нуждаеше от информацията от Хърбърт Даркър, в случай че се наложеше да изнудва Сони Макгинес. Откритие за милиарди. Щом Конъл толкова много искаше това място, други компании биха платили за тази информация. Южноафриканците например приемаха едва ли не за лична обида това, че платина се открива и в други държави. Ако залежите бяха толкова големи, колкото казваше Даркър, това би се отразило на предлагането на платина в световен мащаб, а следователно и на цената й. За такава информация компаниите биха платили.

Интуитивно тя промени тактиката и влезе в раздела за пътните разходи на счетоводния отдел. Счетоводните файлове на всяка компания често бяха добър източник на информация, стига да знаеш какво да търсиш. Информация, която малко компании си правеха труда да защитават. В края на краищата кой го е грижа дали конкуренцията ще разгледа какви са командировките и пътните разходи?

Кейла извика всички разходи за придобивки, оторизирани от Конъл През последните две седмици.

Бинго.

Над десет милиона долара за модерно миньорско оборудване й подсказаха, че е на прав път, но това не бе истинското откритие. Това, което я накара да се усмихне, бяха 356 312,35 долара, платени авансово на товарната компания „Садърн Еър“ във Финикс.

Тя излезе от системата на „Земно ядро“ и заличи следите от присъствието си, а после бързо проникна в системата на „Садърн Еър“. Защитата бе съвсем стандартна и Кейла лесно я преодоля. Извика клиентската сметка на „Земно ядро“. Пет товарни хеликоптера щяха да закарат миньорското оборудване на „Земно ядро“ от различни места на юг до изолирано място в щата Юта. Кейла си отбеляза координатите на доставката: 38°15′ северна ширина, 114°37′ западна дължина.

Мястото се намираше в северната част на планината Уа-Уа.