Валерий Медведев
Баранкин, бъди човек! (7) (36 събития из живота на Юра Баранкин)

Седмо събитие
Единствена в света инструкция

Погледнах още веднъж прозореца на нашето жилище, небето, врабчетата, вратичката, през която всеки момент можеше да влезе Мишка Яковлев, и казах с истински развълнуван глас:

— Костя! Знаеш ли какво твърди мама?

— Какво? — попита Костя.

— Мама твърди, че ако истински пожелаеш нещо, дори чипият нос може да се превърне в орлов! — казах аз.

— В орлов ли? — попита Костя Малинин и без да разбира защо му говоря такива работи, се вторачи в стената на къщата ни, където бе написано с тебешир:

БАРАНКИН ФАНТАЗЬОР НЕЩАСТЕН!!!

— В орлов! — потвърдих аз. — Но само ако пожелаеш истински.

Малинин махна поглед от стената и се взря недоверчиво в носа ми.

Моят профил бе пълна противоположност на орловия. Аз бях чипонос. Според мама аз съм толкова чипонос, че през дупчиците на моя силно вирнат нос може да се види за какво мисля.

— Защо ходиш с такъв нос, щом можеш да го превърнеш в орлов? — попита Костя Малинин.

— Не става дума за нос, глупчо!

— А за какво? — все още не разбираше Костя.

— За това, че ако пожелаеш истински, можеш значи да се превърнеш от човек например във врабче…

— А за какво ни е да се превръщаме например във врабчета? — попита Костя и ме изгледа, като че съм ненормален.

— Как за какво? Ще се превърнем във врабчета, та поне една неделя да прекараме човешки!

— А какво разбираш под човешки? — попита смаяният Малинин.

— Човешки, значи истински — обясних му аз. — Ще си устроим истински празничен ден, ще си починем, както се следва, от математиката, от Мишка Яковлев… от всичко на света ще си починем. Разбира се, ако не ти е омръзнало да бъдеш човек, може и да не се преобразяваш — седи си и чакай Мишка…

— Как да не ми е омръзнало? Много дори ми е омръзнало да бъда човек! — каза Костя. — Дори повече от тебе може да ми е омръзнало!…

— Ето! Това вече е по приятелски!

И с още по-голямо увлечение взех да описвам на Костя Малинин оня безгрижен и весел живот, който според мене ни очаква, ако успеем някак да се превърнем във врабчета.

— Чудесно! — каза Костя.

— Разбира се! — казах аз.

— Чакай! — сети се Костя. — А как ще се превръщаме? По каква система?

— Че ти не си ли чел в приказките: „Бухна се в земята и се превърна Иванушка в орел бързокрил… Бухна се още веднъж, и се превърна…“.

— Слушай, Юрка — каза ми Костя Малинин, — а непременно ли трябва да се бухнеш в земята?…

— Може и без удряне — казах аз, — може и с помощта на силното желание и вълшебните думи…

— А откъде да ги вземем вълшебните думи? От старите приказки ли?

— Защо пък от приказките? Аз сам съм измислил. Ето… — подадох на Костя тетрадката, оная тетрадка, която никой в света освен мене не бе виждал.

— „Как да се превърнеш от човек във врабче по системата на Баранкин. Инструкция“ — прочете Костя със свистящ шепот надписа върху корицата на тетрадката и обърна първата страница…