Валерий Медведев
Баранкин, бъди човек! (20) (36 събития из живота на Юра Баранкин)

Двадесето събитие
„Спящата красавица“

Направихме с Костя още един прощален кръг над тавана и вече щяхме да полетим за нектар, когато Костя Малинин неочаквано забеляза на стената на къщата малка жълта пеперудка. Тя бе кацнала под ламаринения улей, вкопчила крачка в стената, свила крилца като прочетена книга.

— Истинска! — каза Костя Малинин. — Не е като нас с тебе! Здравей, пеперудке! — извика той и й махна с краче. — Това е жълта ливадна пеперудка.

— Какво от това! — казах аз. — Хайде по-скоро да летим за нектар!

— Чакай! Трябва да се запознаем с нея.

— Ами! Нямаме си друга работа! Ех ти, женкар!

— Здравей, пеперудке! — каза Костя Малинин, като се залови за стената до ливадната пеперуда.

— Костя-полумесеца — женкар! Костя-полумесеца — женкар! — взех да дразня аз Малинин, летейки над главата му.

— Привет на ливадната пеперуда — каза Костя и вдигна двете крачета нагоре в знак на поздрав.

— Позор на женкарите! — извиках аз.

Костя още веднъж поздрави пеперудата, но тя продължаваше да седи мълчаливо и неподвижно, без да обръща на Малинин никакво внимание.

— Уф, колко се надува — казах аз. — Така ти се пада!

— Съвсем не се надува — каза Костя, като разглеждаше внимателно ливадната пеперудка. — Спи. Разбира се, че спи!

— Спяща красавица! Ясно. Събудете се, спяща красавице! Самият Костя-полумесеца от семейството на папилионидите иска да се запознае с вас!

Кацнах до спящата пеперуда и я побутнах с краче.

— Безполезно! — каза Костя. — Сега и топ не може да я събуди. Заспала е за цяла зима!

— Защо за цяла зима?

— Защото при пеперудите това е закон на природата.

— Какви ги съчиняваш, Малинин, какъв е пък тоя закон на природата?

— Честна дума! Всички пеперуди през есента умират или пък заспиват чак до пролетта. Имат си дори разписание кой кога да заспи.

— Почакай, ами ние с тебе?

— Какво ние?

— Ние също сме пеперуди, значи и ние ще заспим по разписание, а?

— Изобщо, щом сме пеперуди, значи също навярно трябва да заспим… някога.

Това откритие просто ме изуми.

— Тогава защо се превърнахме в пеперуди? Щом всяка минута може да заспим, и то за цяла зима! Ние се превърнахме само за един ден, пък ако изведнъж заспим — ще проспим и зимната ваканция! Ех, Малинин, Малинин!

— Какво крещиш? — каза Костя. — Сега нали не ти се спи?

— Още не.

— Е, тогава да литнем за нектар, а после ще видим.

— Какво значи „после ще видим“? А ако заспя, докато летя, и се събудя чак през пролетта, превърна се на човек и тогава какво ще правя на изпитите? По всички предмети ще ми лепнат двойки заради тебе.

— Представи си — каза Костя, — в къщи не можеш го накара да заспи, а тука, видите ли, страх го е да не заспи, докато лети. Не бой се, няма да заспиш. Аз отговарям!

— Няма ли да заспя?

— Разбира се, че няма. Кои пеперуди заспиват есен? Обикновените. А ние с тебе сме необикновени пеперуди.

— Ние пък какви сме?

— Ние сме човекообразни пеперуди! — закрещя ми Костя.

— Та какво от това? — закрещях на свой ред аз.

— Това, че за човекообразните пеперуди този закон на природата може би не важи!

— Може да не важи, а може и да важи!

Исках да смъмря Малинин още малко за неговото лекомислие и особено за това, че скри от мене тоя ужасен закон на природата, но в същия миг над нас прелетя врабче и веднага се върна обратно. Неизвестно защо при вида на врабчето Малинин престана да ми крещи, сви се и тръгна да се крие под покрива.

Врабчето се залови за стената близо до мене и взе да ме мери с едно око. Лицето на врабчето ми се стори познато. Като се обърна настрани, видях, че то няма опашка. Сега го познах: това беше същото куцо врабче, с което се сбихме на двора заради овеса.

— Здравей, чик-чирик! — извиках аз на стария си познат. — Нали не ми се сърдиш?

— Баранкин, скривай се веднага! — чух зад гърба си гласа на Костя. — Той ще те клъвне!

— Мене ли да клъвне? Баранкин пред врабчета никога… — Не успях да се доизкажа, защото Малинин изскочи изпод покрива, хвана ме и ме отмъкна под ламаринения улей.

В същата секунда безопашатото врабче се намери на моето място. Като откри, че съм изчезнал, то повъртя глава на всички страни, приближи се до спящата пеперуда, огледа я внимателно, клъвна я, моментално я глътна и отлетя — като че нищо не е било. Погледнах изпод покрива след отлетялото врабче и впих очи в Малинин.

— Забравих да те предупредя, Баранкин — каза Костя виновно, — че истинските врабчета много обичат да ядат пеперуди, така че гледай да не им се мяркаш пред очите…

Много ми се искаше да кажа на Костя всичко, което мислех в тоя момент и за него, и за живота на пеперудите, но скръстих мълчаливо крачка на гърдите си и се сдържах. В края на краищата аз не съм Малинин, който се разхленчи, когато се умори да бъде врабче. Аз съм Баранкин! Щом веднъж съм се превърнал в пеперуда, ще понасям мълчаливо като истински мъж всички трудности и всякакви нечовешки мъчения. Още повече в момента нямах и сила да се карам с Малинин, защото много ми се ядеше.