Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Действующие лица и исполнители, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Яню Стоевски, 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2017)
Издание:
Автор: Анатолий Алексин
Заглавие: Смахнатата Евдокия
Преводач: Яню Стоевски
Година на превод: 1978
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1978
Тип: Повест
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: април 1978
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Петър Стефанов
Художник: Красимира Дренска
Коректор: Мина Дончева; Христина Денкова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1842
История
- —Добавяне
Зина, Андрей и Ксения Павловна пиеха чай в Зинината стая.
— Не се съмнявам — каза Зина, — че най-добре е Ксения Павловна да вземе сцена от „Без вина виновни“. Кручинина вече не е млада…
— Зина — прекъсна я Андрей.
— … много красива жена!
— Зиночка! — прекъсна я Ксения Павловна.
— Немлада, красива… И актриса! Всичко напълно съвпада. А главното: вие, Ксения Павловна, цяла сте изтъкана от майчински чувства. За вас и Лера е дете, и Николай Николаевич, и аз. След едно голямо прекъсване, не се съмнявам, че за актрисата е най-лесно да изиграе… просто себе си.
— Мисля, че Зина е права — съгласи се Андрей. — Но по-добре да вземем не монолога, а диалога с Незнамов. В него има повече театър… Как мислите вие, Ксения Павловна?
— Съгласна съм. Но кой ще бъде Незнамов? Да искаме актьори от вашия театър е неудобно. Това ще стигне до Николай Николаевич.
— А нима той е против? — учуди се Андрей.
— Ние искаме да му направим сюрприз. Той ще ви бъде благодарен. Само благодарен! Уверена съм. Но да искаме актьори от театъра, в който той е главен режисьор, да репетират и да излязат да играят заедно с мене… С такова нещо той може да не се съгласи. Някак не е прието.
Защото няма… добро, което да не крие
вреда, щом зле прилагаме го ние.
Зина пак се обърна към Шекспир.
Андрей я погледна с откровено изумление. „Защо така? Пред жената!“ — казваше укорително погледът му.
— И все пак добродетелта в някаква степен винаги си остава добродетел — възрази меко Ксения Павловна. — Ако човек греши, но е движен от благородни намерения, трудно можем да го съдим.
За да не успее Зина да изкаже възраженията си, Андрей бързо попита:
— Така че кой все пак ще ви бъде партньор, Ксения Павловна, в тази сцена?
— Как така кой? Ти — каза Зина.
— Пак аз?
— Ако аз можех да изиграя ролята на Незнамов, бих го направила, без да се замисля.
— Андрей, аз чувах, репетира едновременно на две сцени… — каза Ксения Павловна.
— А вечер, след театъра, като за почивка ще репетира с вас. Във вашата компания аз винаги си почивам!
Андрей не умееше да отказва.
— По начало ролята на Незнамов, който не знае родителите си, ми е близка: нали и аз съм дете на детския дом.
— Така ли? — с доброта и съчувствие рече Ксения Павловна.
— Ти си се възпитавал в детски дом? Не може да бъде! — възкликна Зина. — И не си ми казал?
— Не може всичко наведнъж… (Тя сложи ръка на рамото му.) Само не ме гледай като кръгъл сирак — помоли Андрей.
— Но в такъв случай ти си длъжен да изиграеш Незнамов! Сцената на срещата му с Кручинина… Там има съвсем малко реплики. Помня.
— Човешкият организъм не може да издържа такова натоварване — каза Ксения Павловна.
— За да издържи, запознайте ме, моля ви, с някой добър лекар — неочаквано помоли Андрей.
— Какво? — учуди се Зина. — Защо?
— Ей тъй… Профилактично. Имам си една болест, с която, като станеш побратим, вече не можеш да се разделиш.
— Ти? Болест? Каква?
— Тя има много красиво, поетично име. Нефрит.
— Къде е?
— В бъбреците.
— В бъбреците? — повтори Зина. — А опасно ли е?
— Трябва от време на време да се подлагам на проверки.
— Тогава може би не бива да играете Незнамов? — каза Ксения Павловна.
— Човек не бива да мисли за болестите си. Трябва да се отвлича!
Зина харесваше хората, които не криеха и не преувеличаваха болестите си. Не казваха, че ги боли сърцето, ако в действителност ги боли жлъчката.
Ксения Павловна сякаш само това чакаше — да я помолят за нещо.
— Аз имам дъщеря — бъдеща медичка. — Тя енергично стана от дивана. — Ей сега ще я повикам… Защо не казахте веднага?
След няколко минути дойде Лера.
— А това е Андрей Лагутин — каза Ксения Павловна.
— Както се казва в слабите пиеси: „Та ето значи, какъв сте били?!“. По разказите на татко аз не си ви представях такъв.
— По-възрастен? — попита Андрей.
— По-страшен — отговори Лера.
— Те с баща си се обичат много. Но вечно си разменят остри думи — обясни Ксения Павловна.
— От какво се оплакваме? — с тон на професионален лекар попита Лера.
— Нещо в кръста ме пободва. А сега не бива да се разболявам.
— Човек никога не си струва да боледува. Имате ли някакви хронични нарушения?
— Нефрит.
— Нефрит?… — Лера спря да се шегува. — А защо ходите с кецове? Вие не бива да простивате.
— Понеже не бива да простивам, се калявам!
— Утре ще ви заведа при най-добрия специалист по бъбреци в целия град. Той ни чете нефрология. И ще го помоля…
— Сериозно ли е? — пошепна й Зина.
— Нали ти казах, че ще се презастраховам.