Алберт Лиханов
Чисти камъчета (3)

3

Такъв ден се беше случил на Михаска. Тежък ден.

Михаска вярваше, дори знаеше със сигурност, че ще дойде, непременно ще дойде един друг ден, който също ще остане в паметта му, хем по-ярко, отколкото този, първият. Това ще бъде страшният ден за Николай Трети, Саватей.

Михаска измисляше как да отмъсти на Чакала. Най-различни видове смърт беше намислил за проклетия Саватей.

Да речем, цялото училище с Михаска начело излиза рано сутринта навън, съвсем рано, докато Чакала още спи. Всеки носи на рамо по едно бяло въже. И всичките деца се скриват зад къщите, зад плевните, зад дърветата, на онова място, дето обикновено идва Николай Трети, и опъват по белите преспи бели въжета.

После идва Чакала и застава на обичайното място. А срещу него — малката Лиза, внучката на Ивановна. Чакала отваря чантата й и вижда цял куп филийки, намазани с маргарин, сиренки и много други работи. Защото цялото училище е натрупало в чантата й закуските си.

Чакала се радва и започва да й бърка в чантата, тогава всички дръпват белите въженца от снега и Чакала се озовава в нещо като мрежа. И вдясно, и вляво, и отгоре, и отдолу — само въжета. Той започва да се мята, затичва се, естествено се оплита и пада в снега, тогава цялото училище го омотава с въжетата и след четвъртия час, когато стане светло, го повеждат из града. А после го откарват в милицията.

Такъв край не се харесваше на Михаска. По-добре би било да го заведат на реката и да го топнат в дупката на леда. Но саморазправата е наказуема дори на фронта — така беше чувал Михаска във военната болница.

Разбира се, денят можеше да бъде и по-различен. Михаска изведнъж става боксьор и пребива Чакала. Не нощем, в тъмното, ами направо на главната улица „Ленин“ посред бял ден.

Ах, по-скоро да идва този ден, вторият ден, който Михаска щеше да запомни!

Той едва се тътреше към къщи. Очите му блестяха, а фуражката му се беше килнала на темето, защото отново си представи този втори ден и юмруците му неволно се свиха.