Джулия Куин
Да завладееш мистър Бриджъртън (4)

Глава 4

„Трудно е да си представим, че може да има други новини от бала на Бриджъртън, освен решителността на лейди Данбъри да разкрие идентичността на настоящия автор, но следните неща трябва да бъдат надлежно отбелязани:

Мистър Джефри Албънсдейл бе забелязан да танцува с мис Фелисити Федърингтън.

Мис Фелисити Федърингтън бе забелязана да танцува с мистър Лукас Хочкис.

Мистър Лукас Хочкис бе забелязан да танцува с мис Хаясинт Бриджъртън.

Мис Хаясинт Бриджъртън бе забелязана да танцува с виконт Бъруик.

Виконт Бъруик бе забелязан да танцува с мис Джейн Хочкис.

Мис Джейн Хочкис бе забелязана да танцува с мистър Колин Бриджъртън.

Мистър Колин Бриджъртън бе забелязан да танцува с мис Пенелопе Федърингтън.

И за да приключим с тази въртележка мис Пенелопе Федърингтън бе забелязана да разговаря с мистър Джефри Албънсдейл. Щеше да бъде прекалено идеално, ако бе танцувала с него, не мислиш ли, любезни читателю?“

„Хроники на висшето общество“

Лейди Уисълдаун, 12 април 1824

 

Когато Пенелопе и Колин влязоха в стаята, Елоиз и Хаясинт вече пиеха чай заедно с двете лейди Бриджъртън. Вайълет, вдовстващата виконтеса, се бе разположила пред сервиза за чай, а Кейт, нейна снаха и съпруга на настоящия виконт Антъни, се опитваше без особен успех да контролира двегодишната си дъщеря Шарлот.

— Вижте на кого се натъкнах на Бъркли Скуеър — каза Колин.

— Пенелопе — изрече лейди Бриджъртън с топла усмивка, — заповядай, седни. Чаят все още е горещ, а готвачката направи прословутите си маслени бисквити.

Колин се отправи по най-бързия начин към храната, като едва спря, за да поздрави сестрите си.

Пенелопе се разположи на близкия стол, който й посочи лейди Бриджъртън.

— Бисквити са хубави — каза Хаясинт и й подаде чиния.

— Хаясинт — каза лейди Бриджъртън леко неодобрително, — опитай да говориш с цели изречения.

Хаясинт изненадано погледна майка си.

— Бисквити. Са. Хубави — изви глава настрани. — Съществително. Глагол. Прилагателно.

— Хаясинт.

Пенелопе видя, че лейди Бриджъртън се опитва да изглежда строга, докато порицаваше дъщеря си, но не й се удаваше.

— Съществително. Глагол. Прилагателно — каза Колин и избърса няколко трохи от ухиленото си лице. — Изречението. Е. Вярно.

— Ако си едва грамотен — отвърна Кейт и се протегна за една бисквита. — Тези са наистина хубави — каза на Пенелопе със смутена усмивка. — Това ми е едва четвъртата.

— Обичам те, Колин — каза Хаясинт, без да обръща внимание на Кейт.

— Разбира се — измърмори той.

— Аз лично — високомерно изрече Елоиз, — предпочитам да използвам пълен член, когато пиша.

Хаясинт изсумтя.

— Когато пишеш? — повтори.

— Пиша много писма — каза Елоиз и сбърчи нос. — И си водя дневник, което, уверявам те, е много полезен навик.

— Поддържа дисциплината у човек — намеси се Пенелопе и пое чашата и чинийката от протегнатите ръце на лейди Бриджъртън.

— Ти имаш ли дневник? — попита Кейт, без да я поглежда, тъй като току-що бе скочила от стола, за да спре дъщеря си, преди да се е покатерила върху страничната масичка.

— Боя се, че не — каза Пенелопе и поклати глава. — Изисква твърде много дисциплина за моя вкус.

— Не мисля, че е необходимо винаги да се използва пълен член — настоя Хаясинт, както винаги неспособна да се откаже от спора.

За нещастие на останалите, Елоиз бе точно толкова упорита, колкото сестра си.

— Можеш да пропуснеш пълния член, ако имаш предвид съществителното по принцип — каза и прехапа превзето устни, — но в случай, че говориш за конкретни бисквити…

Пенелопе бе сигурна, че чу лейди Бриджъртън да простенва.

— … тогава точно — повдигна вежди Елоиз, — не си права.

Хаясинт се обърна към Пенелопе.

— Сигурна съм, че не използва правилно думата „точно“ в това изречение.

Пенелопе се протегна за още една бисквита.

— Отказвам да се включа в разговора.

— Страхливка — измърмори Колин.

— Не, просто съм гладна — тя се обърна към Кейт. — Наистина са хубави.

Кейт кимна в знак на съгласие.

— Чух слухове — каза тя, — че сестра ти може да се сгоди.

Пенелопе примигна изненадано. Не смяташе, че връзката на Фелисити с мистър Албънсдейл е публично известна.

— Хм, къде го чу?

— От Елоиз, разбира се — равнодушно изрече Кейт. — Тя винаги знае всичко.

— А това, което не знам — ухили се Елоиз, — обикновено го знае Хаясинт. Много е удобно.

— Сигурни ли сте, че нито една от двете ви не е лейди Уисълдаун? — пошегува се Колин.

— Колин! — възкликна лейди Бриджъртън. — Как можа дори да си помислиш нещо подобно?

— Той сви рамене.

— И двете определено са достатъчно умни, за да се справят.

Елоиз и Хаясинт засияха.

Дори лейди Бриджъртън не можа да подмине комплимента.

— Да, добре — прокашля се тя. — Хаясинт е твърде млада, а Елоиз… — погледна към дъщеря си, която я наблюдаваше развеселено. — Е, Елоиз не е лейди Уисълдаун, сигурна съм.

Елоиз погледна към Колин.

— Не съм лейди Уисълдаун.

— Жалко — отвърна той. — Досега щеше да си адски богата.

— Знаете ли — замислено каза Пенелопе, — това може да е добър начин да разкрием самоличността й.

Пет чифта очи се обърнаха към нея.

— Сигурно е човек, който разполага с повече пари, отколкото би трябвало — обясни тя.

— Добра мисъл — каза Хаясинт, — само че нямам представа колко пари би трябвало да имат хората.

— Нито пък аз, разбира се — отвърна Пенелопе. — Но през повечето време имам някаква обща идея — и добави в отговор на неразбиращия поглед на Хаясинт. — Например, ако внезапно си купя диамантено колие, това ще е доста подозрително.

Кейт бутна Пенелопе с лакът.

— Напоследък да си си купувала диамантени колиета? Хиляда лири ще ми свършат добра работа.

Пенелопе завъртя очи, преди да отвърне, защото като виконтеса Бриджъртън, Кейт определено нямаше нужда от хиляда лири.

— Уверявам те — каза, — нямам и едничък диамант. Дори и на пръстен.

Кейт изпухтя от престорено недоволство.

— Е, в такъв случай не ми помагаш особено.

— Въпросът не е толкова в парите — обяви Хаясинт. — А в славата.

Лейди Бриджъртън се задави с чая си.

— Съжалявам, Хаясинт — каза тя, — но какво каза току-що?

— Помислете си за похвалите, които ще получи човекът, който най-накрая разкрие лейди Уисълдаун — каза Хаясинт. — Ще е впечатляващо.

— Искаш да кажеш — попита Колин с измамно безразлично изражение, — че парите не те интересуват?

— Никога не бих казала това — отвърна Хаясинт с нахална усмивка.

На Пенелопе й се стори, че от всички Бриджъртън Хаясинт и Колин си приличат най-много. Сигурно бе добре, че Колин прекарва толкова време извън страната. Ако той и Хаясинт някога обединяха усилията си, вероятно биха могли да превземат света.

— Хаясинт — твърдо каза лейди Бриджъртън. — Няма да превръщаш издирването на лейди Уисълдаун в цел на живота си.

— Но…

— Не казвам, че не можеш да мислиш по въпроса и да задаваш въпроси — побърза да добави лейди Бриджъртън и вдигна ръка, за да възпре по-нататъшните прекъсвания. — Мили боже, надявам се, че след почти четиридесет години на майчинство, знам достатъчно добре, че няма смисъл да правя опити да те спирам, когато твърдо си решила нещо, дори и да е глупост.

Пенелопе вдигна чашката към устните си, за да прикрие усмивката си.

— Просто си доста… — лейди Бриджъртън деликатно се прокашля, — целенасочена понякога…

— Майко!

Лейди Бриджъртън продължи, сякаш Хаясинт не бе отваряла уста.

— … а не искам да забравяш, че първата ти цел трябва да бъде търсенето на съпруг.

Хаясинт отново измърмори „Майко“, но този път бе по-скоро стон, отколкото протест.

Пенелопе крадешком погледна към Елоиз, която бе вдигнала очи към тавана и очевидно се опитваше да потисне смеха си. Елоиз бе преживяла години на безмилостно сватовничество в ръцете на майка си и нямаше нищо против да предаде щафетата на Хаясинт.

В интерес на истината, Пенелопе бе изненадана, че лейди Бриджъртън изглежда най-накрая бе приела неомъженото положение на Елоиз. Тя никога не бе крила факта, че най-голямата й цел в живота е да види и осемте си деца щастливо женени. Вече бе успяла с четири от тях. Първо Дафни се бе омъжила за Саймън и стана херцогиня на Хейстингс. На следващата година Антъни се бе оженил за Кейт. Последва известна пауза, но и Бенедикт, и Франческа се ожениха в рамките на година — Бенедикт за Софи, а Франческа за шотландския граф на Килмартин.

За нещастие Франческа овдовя две години след като се омъжи. Сега делеше времето си между семейството на съпруга си в Шотландия и собствените си роднини в Лондон. Когато бе в града обаче, настояваше да отсяда в Килмартин Хаус вместо в Бриджъртън Хаус или „Номер пет“. Пенелопе не я винеше. Ако и тя бе вдовица, щеше да се наслаждава на собствената си независимост.

Като цяло Хаясинт приемаше сватовничеството на майка си с добро настроение, защото, както бе казала на Пенелопе, все пак искаше някога да се омъжи. Можеше да остави майка си да свърши цялата работа и накрая да си избере съпруг, когато подходящият се появи на хоризонта.

И точно с това добро настроение, тя се изправи, целуна майка си по бузата и чинно се съгласи, че основната й цел в живота е да си намери съпруг като през цялото време нахално се усмихваше на брат си и сестра си. Едва бе седнала на мястото си, и обяви пред всички:

— И така, мислите ли, че ще я хванат?

— Все още ли обсъждаме онази жена, Уисълдаун? — простена лейди Бриджъртън.

— Значи не сте чули теорията на Елоиз? — попита Пенелопе.

Всички обърнаха поглед към нея, а след това към Елоиз.

— Ъъ, каква е теорията ми? — попита тя.

— Беше, хм, не зная, може би преди седмица — каза Пенелопе. — Говорехме за лейди Уисълдаун и аз казах, че не виждам как би могла да продължи вечно, защото рано или късно ще направи грешка. А Елоиз каза, че не е много сигурна, защото вече са минали повече от десет години и ако е щяла да допусне грешка, нямаше ли вече да го е направила? А аз отвърнах не, все пак тя е само човек. В края на краищата ще сбърка, защото никой не би могъл да продължава вечно и…

— О, сега си спомням! — намеси се Елоиз. — Бяхме у вас, в твоята стая. И мен ме споходи страхотна идея! Казах на Пенелопе, че се хващам на бас, че лейди Уисълдаун вече е допуснала грешка, просто ние сме били твърде глупави, за да я забележим.

— Трябва да кажа, че това не е голям комплимент за нас — измърмори Колин.

— Е, под „ние“ имах предвид висшето общество, не само нас, Бриджъртън — възрази Елоиз.

— Значи, може би — замислено изрече Хаясинт, — за да разкрием лейди Уисълдаун, трябва само внимателно да прочетем старите броеве на рубриката й.

Очите на лейди Бриджъртън се изпълниха с лека паника.

— Хаясинт Бриджъртън, не ми харесва израза на лицето ти.

Тя се усмихна и сви рамене.

— Бих могла доста да се позабавлявам с онези хиляда лири.

— Бог да ни е на помощ — бе отговорът на майка й.

— Пенелопе — внезапно каза Колин, — така и не ни каза за Фелисити. Наистина ли ще се сгодява?

Пенелопе преглътна чая, който отпиваше. Колин имаше навика да гледа хората толкова фокусирано и напрегнато, че човек се чувстваше като единия от последните двама души във вселената. За нещастие на Пенелопе, допълнителният ефект при нея бе, че се превръщаше в заекваща идиотка. Ако това се случеше по средата на разговор, щеше да се справи, но когато я изненадваше по този начин и привличаше вниманието върху нея, точно когато тя си мислеше, че чудесно се е сляла с обстановката и е незабележима… тогава бе абсолютно изгубена.

— Ами, да, доста е вероятно — отвърна. — Мистър Албънсдейл намеква за намеренията си, но ако реши да й предложи, вероятно ще трябва да пътува до източна Англия, за да поиска ръката й от чичо ми.

— Чичо ти? — попита Кейт.

— Чичо Джефри. Той живее в Норуич и е най-близкият ни роднина от мъжки пол, макар, в интерес на истината, да не го виждаме много често. Но мистър Албънсдейл е голям традиционалист. Не мисля, че ще му е удобно да се обърне към майка ми.

— Надявам се да попита и Фелисити — каза Елоиз. — Често съм си мислила, че е глупаво мъжът да иска ръката на жената от баща й, преди да е попитал нея. Не бащата трябва да живее с него.

— Това отношение — каза Колин с развеселена усмивка, която само отчасти успя да скрие зад чашата с чай, — вероятно обяснява защо все още не си омъжена.

Лейди Бриджъртън изгледа строго сина си и неодобрително изрече името му.

— О, не, майко — каза Елоиз. — Нямам нищо против. Чувствам се чудесно като стара мома — изгледа Колин с превъзходство. — Предпочитам да съм такава, отколкото да съм омъжена за досадник. Както — добави въодушевено — и Пенелопе!

Изненадана от внезапното махване на Елоиз към нея, Пенелопе изпъна гръб и каза:

— А, да. Разбира се.

Само че не бе толкова твърда в убежденията си като своята приятелка. За разлика от Елоиз, тя не бе отказвала шест предложения за брак. Не бе отказвала нито едно, дори не бе получила такова.

Казваше си, че така или иначе не би приела, тъй като сърцето й принадлежеше на Колин, но дали бе, или просто искаше да се почувства по-добре като компенсация за това, че напълно се бе провалила на брачния пазар?

Ако утре някой я помолеше да се омъжи за него — някой мил и приемлив, когото никога не би обичала, но вероятно много би харесвала — щеше ли да каже „да“?

Вероятно.

И това я правеше тъжна, тъй като фактът, че си го признаваше означаваше, че наистина и изцяло се е отказала от всяка надежда за Колин. Означаваше, че не е толкова вярна на принципите си, колкото се бе надявала. Означаваше, че е готова да се примири с не съвсем съвършен съпруг само за да има собствени дом и семейство.

Стотици жени се примиряваха с това всяка година, но не мислеше, че тя самата би го направила.

— Внезапно стана много сериозна — каза й Колин.

Пенелопе се отърси от размишленията си.

— Аз? О! Не, не. Просто потънах в мислите си, това е.

Колин прие думите й с леко кимване и се протегна за още една бисквита.

— Имаме ли нещо, което ще ме засити? — попита и сбърчи нос.

— Ако знаех, че ще идваш — сухо произнесе майка му, — щях да удвоя храната.

Той стана и се отправи към звънеца.

— Ще звънна за още.

След като го дръпна се обърна и каза:

— Чухте ли теорията на Пенелопе за лейди Уисълдаун?

— Не, не съм — отвърна лейди Бриджъртън.

— Ооо — Хаясинт очевидно бе впечатлена. — Това е много хитро, Пенелопе.

Пенелопе кимна с благодарност.

— Точно каквото би направила и лейди Данбъри — добави Хаясинт.

— Рубриката или предизвикателството? — попита Кейт и хвана колана на Шарлот преди малкото момиченце да се измъкне извън обсега й.

— И двете — каза Хаясинт.

— А и — добави Елоиз, — Пенелопе й го каза. Право в лицето.

Хаясинт зяпна и за Пенелопе стана очевидно, че тя много, наистина много се е издигнала в очите й.

— Иска ми се да бях видяла това! — каза лейди Бриджъртън с широка, горда усмивка. — Честно казано, изненадана съм, че това не се появи в „Уисълдаун“ тази сутрин.

— Не мисля, че лейди Уисълдаун би коментирала теориите на отделните хора за личността й — каза Пенелопе.

— Защо не? — попита Хаясинт. — Би било чудесен начин да отвлече вниманието. Например — вдигна ръка и посочи сестра си с драматичен жест, — да кажем, че аз се съмнявам в Елоиз.

— Не е Елоиз! — възрази лейди Бриджъртън.

— Не съм аз — ухили се тя.

— Но да кажем, че я подозирам — изрече нападателно Хаясинт. — И го кажа публично.

— Което никога няма да направиш — твърдо каза майка й.

— Което никога няма да направя — повтори Хаясинт. — Но от чисто научна гледна точка, да се престорим, че го сторя. И кажа, че Елоиз наистина е лейди Уисълдаун. Която тя не е — побърза да добави, преди майка й отново да я прекъсне. Лейди Бриджъртън безмълвно вдигна ръце, че се предава. — Какъв по-добър начин да измами хората — продължи Хаясинт, — от това да ми се присмее в рубриката си?

— Разбира се, ако лейди Уисълдаун наистина беше Елоиз… — замислено каза Пенелопе.

— Не е! — избухна лейди Бриджъртън.

Пенелопе не успя да сдържи смеха си.

— Но ако беше…

— Знаеш ли — каза Елоиз, — сега наистина ми се иска да бях.

— Каква шега би изиграла на всички ни — продължи Пенелопе. — Разбира се, в този случай не би могла в сряда да се присмееш на Хаясинт в рубриката си, че смята, че ти си лейди Уисълдаун, тъй като всички ще разберем, че си ти.

— Освен ако не си ти — засмя се Кейт, гледайки Пенелопе. — Това вече би било дяволски номер.

— Да видим дали съм разбрала — каза Елоиз през смях. — Пенелопе е лейди Уисълдаун и в сряда в рубриката си ще се присмее на теорията на Хаясинт, че аз съм лейди Уисълдаун само за да ви подведе да смятате, че аз наистина съм лейди Уисълдаун, тъй като Хаясинт предположи, че това ще е хитър номер.

— Напълно се обърках — каза Колин, без да се обръща към някого конкретно.

— Освен ако Колин наистина не е лейди Уисълдаун — изрече Хаясинт с дяволит блясък в очите.

— Спрете! — каза лейди Бриджъртън. — Умолявам ви — само че всички вече така или иначе се смееха твърде силно, за да може Хаясинт да продължи.

— Възможностите са безкрайни — Хаясинт изтри една сълза от окото си.

— Може би просто трябва да погледнем вляво — предложи Колин и седна. — Кой знае, точно този човек може да е небезизвестната лейди Уисълдаун.

Всички погледнаха наляво, с изключение на Елоиз, която обърна глава надясно… право към Колин.

— Опитваш се да ми кажеш нещо ли — попита развеселено, — като седна от дясната ми страна?

— Изобщо не — измърмори той, протегна се към подноса с бисквити, но ръката му замря във въздуха като си спомни, че е празен.

Само че не срещна очите на Елоиз, докато отговаряше.

Дори някой, освен Пенелопе, да бе забелязал как се измъкна, не успя да го попита, защото сандвичите пристигнаха и той вече бе зает с друго.