Джон Фаулз
Аристос (14)

Приложение

Първоначалният подтик за написването на тези бележки, както и много от идеите в тях, се дължат на въздействието на Хераклит. Той живял в Ефес, Мала Азия, петстотин години преди Христа. Това се знае със сигурност, всичко останало е повече или по-малко правдоподобна легенда. Говори се, че произхожда от семейство, близко до властта, но той самият се отказал от нея; че посещавал най-добрите училища, но твърдял, че се е самообразовал; че предпочитал да играе с децата и да се скита из планините, вместо да слуша превзетите баналности на своите видни съвременници; че Дарий го поканил в двора си, но той отказал да отиде; че обичал гатанките и бил наречен „Мрачният“; че ненавиждал тълпите от своето съвремие, Масата и че умрял в нищета. Всичко, което е останало от неговото учение, би могло да се побере на десетина печатни страници. Тук следват най-важните фрагменти от теориите му, някои от тях са оригинални, а други са достигнали до нас чрез съчиненията на Хипократ.

 

Този свят, който е еднакъв за всички, не е сътворен нито от Бог, нито от човек.

 

Противоположността е благотворна.

 

Ако не съществуваше несправедливост, хората не биха познали справедливостта.

 

Войната [всеки биологичен конфликт] е справедливост, защото всичко възниква в резултат на война.

 

Началото и краят са едно и също.

 

Дори спящите са труженици.

 

Керавнос [от гр. Κεραυνός, т.е. гръмотевицата и мълнията, в по-широк смисъл — хаосът, случайността] управлява всичко.

 

Промяната е покой.

 

Всичко, което виждаме, е смърт

 

Истинската и единствената мъдрост и желае, и не желае да бъде наричана Бог.

 

Човечеството не притежава разбиране; но Логос [от гр. Λόγος — разумът, в по-широк смисъл и божественият закон, еволюцията] го притежава.

 

Как можеш да се скриеш от онова, което постоянно присъства?

 

Нямаше да е по-добре, ако хората имаха всичко, което искат

 

Човека запалват и гасят подобно на светлината нощем.

 

За Бог всичко е добро, честно и справедливо. Хората са тези, за които някои неща са справедливи, а други — не.

 

Масата загърбва всичко, което я засяга най-много.

 

Радващият се на всеобща известност познава само онова, заради което е известен, и само толкова. Но справедливостта винаги настига лъжците и шарлатаните.

 

Многото знания не водят до разбиране.

 

Масата не умее нито да слуша, нито да говори.

 

Масата се моли на идоли, което е равносилно да говори на къщите [т.е. на стените]. Тя не разбира нито боговете, нито философите.

 

Дионис [т.е. ритуалистичната религия] това е самият ад.

 

Масата разбира погрешно събитията от своя живот; тя узнава за нещата и започва да смята, че ги познава.

 

Дори магаретата знаят, че сламата е за предпочитане пред златото.

Макар че Логос е вездесъщ, Масата се държи така, все едно всеки човек поотделно притежава своя собствена мъдрост

 

Обичаят и природата не са в хармония, понеже Масата създава обичаите, без да разбира природата.

 

Човекът за Логос е това, което е детето за човека.

 

Аристос [добрият човек според определението на Хераклит за природата на доброто, това е независимост на преценката и следване на вътрешната мъдрост и вътрешното знание] струва колкото десет хиляди други.

 

Мъдростта се състои в едно — да знаеш какво управлява всичко посредством всичко.

 

Будните [т.е всеки аристос] имат един общ свят, заспалите [т.е. Масата] живеят всеки в свой собствен свят.

 

Всички хора имат една обща грижа: да познаят себе си и да разсъждават трезво.

 

Най-голямата добродетел е да казваш истината и да постъпваш според истината в границите на природата.

 

Понякога се подчинявай само на един.

 

Златотърсачите копаят много и намират малко.

 

Доказването на твърдения и изказването на свои собствени твърдения изискват еднакъв интелект.

 

Лунатиците [т.е. любителите на мрачно-непонятното], маговете [т.е. професионалните мистификатори], жреците на Бакхус, жриците на винената бъчва и посветените в тайнствата [т.е. избраните, които се перчат, че са избрани] са злото.

 

Религиозните обреди и ритуали са нечестиви.

 

Любителите на мъдростта трябва да знаят много неща.

 

Простата душа е най-мъдра и най-добра.

 

Човекът израства от най-малкото до най-голямото, отстранявайки излишното и набавяйки нужното.

 

Делфийският оракул нито скрива, нито разкрива, но дава знаци.

 

Какъв разум притежават те [тъй наречените образовани]_? Те следват известните и са под влиянието на Масата, без да забелязват, че сред имената на известните има мнозина лоши и малцина добри. Аристос избира и поставя едно нещо над всички други — безсмъртната слава сред смъртните, докато Масата преяжда като животно._

 

Човекът трябва да се придържа към онова, което е еднакво за всички [онова, което обединява всички], както градът се придържа към своите закони.

 

Времето прилича на дете, което играе на дама.

 

И кучетата лаят срещу човека, когото не познават [Масата и аристос].

 

Ако не очаквате нещо, няма да откриете неочакваното.

 

Пътят нагоре и пътят надолу е един и същ.

 

Грънчарите използват колело, което не се движи нито напред, нито назад; то се движи в двете посоки едновременно. Затова то прилича на космоса. На това колело се правят съдове с различна големина и няма два абсолютно еднакви, макар че всички са изработени от един и същ материал и с едни и същи инструменти.

 

Което не съществува, не може да възникне. Откъде да се появи? Но всичко се смалява и увеличава до възможния предел. „Превръщане“ и „изчезване“ са много разпространени изрази; в действителност те означават „смесване“ и „разделяне“. Превръщането и изчезването са едно и също, смесването и разделянето са едно и също; увеличаването и смаляването са едно и също; всички те са едно и също като връзката на човека с всички неща и на всички неща с човека; но независимо от външния вид нищо не е еднакво.

 

Хора режат дърво с трион, единият бута, другият дърпа. Но правейки това, те извършват едно и също действие. Едновременно намаляват и увеличават. Такава е човешката природа.

 

Огънят и водата са достатъчни един за друг и за всичко останало. Но всеки поотделно не е достатъчен нито за себе си, нито за нещо друго и не може да стане пълновластен господар. Когато огънят изчерпи всичката вода, той се лишава от храна, същото се отнася и за водата. Движението замира и спира, а това, което е останало от другото, преминава в нападение. Ако можехме да подчиним едно от двете, нищо нямаше да е такова, каквото е.

 

Огънят и водата са достатъчни за всичко съществуващо както в неговата максимална, така и в неговата минимална степен.