Джонатан Келерман
Импулсивно (36)

Трийсет и шеста глава

Прекарах по-голямата част от следващия ден в Западния педиатричен медицински център, слушайки Фелисия Торес и направлявайки я през болничната система. Наблюдавах и Емилио.

Момченцето се беше вкопчило в майка си, безмълвно и напрегнато.

Физически беше добре според доктор Рубен Ийгъл, стар приятел и шеф на отделението за външни пациенти. Решихме, че Рошел Кислър, блестящ млад психолог, която беше моя студентка навремето, ще е най-подходяща за в бъдеще.

Представих и двамата на Фелисия, останах при нея, когато си тръгнаха, и я попитах дали иска да поговорим за още нещо.

— Не… толкова съм уморена.

— Има ли някой, който да остане с вас?

— Майка ми — отвърна тя. — Живее във Финикс, но ще дойде, ако я помоля.

Набрах номера и останах при нея, докато говореше. Тя затвори и се усмихна уморено.

— Утре ще е тук.

— Имате ли нужда от някого дотогава?

— Не, ще се оправя… много мило от ваша страна.

— Всички сме тук, за да ви помогнем.

Тя започна да трепери.

— Какво има?

— Начинът, по който го казвате, доктор Делауер. Да помогнете. И той се преструваше така. Що за гадна шега беше това?

Не отговорих.

— Никога не съм му вярвала, докторе. Още от първата минута, когато го видях.

 

 

Майло и аз разпускахме в един бар в Санта Моника. Единайсет вечерта, той беше прекарал деня с Раул Байроу и още двама детективи от Холивуд, претърсвайки къщата на „Олтер терас“.

Една от къщите, които Дейл Брайт купил като Никълъс Хюбъл. Другата беше едно бунгало край Палмдейл, където държал Фелисия Торес затворена в банята. Карал я да си представя какво прави с Емилио.

През повечето време не обръщал внимание на детето. Оставял го да плаче, след това да пищи. Без храна и вода. След това го сложил в кашона.

С дупки за въздух, за да удължи мъчението.

— Знам, че би трябвало да ми е трудно да застрелям някого — каза Майло. — Но бога ми, Алекс, искаше ми се да имам още куршуми.

 

 

Три от петте стаи на „Олтер“ бяха пълни със сувенири. От единия край на терасата се откриваше хубава гледка към надписа на Холивуд. В гаража имаше бял лексус.

Бентлито беше преместено от автолабораторията на полицейското управление на Лос Анджелис на същия служебен паркинг, на който си стоеше незабелязана колата на Кат Шонски.

— Шефът може да я използва за официални случаи — казах аз.

— Ако впрегне и два чистокръвни коня отпред, ще стане идеално — отговори Майло.

 

 

В шкафчето с лекарства на Ансел Брайт — Дейл нямаше нищо по-силно от аспирин и няколко лекарства без рецепта за отпушване на нос.

Под мивката имаше кутия от полиран черен орех, пълна с ампули синтетичен тестостерон. В друга подобна, с кленова шарка, имаше неразпечатани подкожни игли.

— Помпал се е? — рече Майло. — За да облича рокли?

Разперих ръце.

Той довърши мартинито си и ми разказа за паспортите с половин дузина различни имена и купчината документи, проследяващи пътя на Брайт от Ню Йорк до Лондон, после Париж, Лисабон, обратно в Англия, Ирландия, Шотландия. Последна спирка — Цюрих.

Друга открадната самоличност беше Трамел Дабсън. Същата рождена дата като Брайт и злополучния Никълъс Хюбъл.

Първоначалният й собственик беше едно новородено, погребано в гробището Мортън Хол в Единбург.

Брайт беше преписвал имена от надгробни камъни и ги беше събирал в бележник.

Един от петнайсет подобни бележници.

Хроника на един живот в костюм.

Сувенирите не бяха само хартиени. В малък зимник, изкопан в хълма край къщата, Майло открил три касетки, пълни с огнестрелни оръжия, ножове, две ацетиленови горелки, въже, хирургически ръкавици и инструменти, скалпели, сонди, ретрактори, шишенца с отрова.

Изрезки от чуждестранни вестници проследяваха друга хронология.

Неразкрито убийство на собственик на пансион в единайсети район на Париж.

Изчезване на кръчмар в Оксфорд, известен с противните си наклонности.

Статия на португалски, която тепърва трябваше да се превежда. Зърнестата снимка на едра жена и повтарящата се дума „асасинато“^[1] обаче говореха достатъчно.

Къщата в Брентуд е служела за показ и не съдържаше нищо с криминална стойност. Адрес в скъп квартал за социалния живот, който Брайт се е надявал да води като финансовия консултант Хюбъл. Сорая Хамидпур имаше „клиент от индустрията“, готов да се нанесе веднага.

Достъпът до компютъра на Брайт беше лесен. Не беше криптиран, а паролата му беше „умник“.

Твърдият му диск съдържаше предимно финансови файлове — търговски алгоритми, профили на компании, връзки с борси по света, а също и малко садистична порнография.

В отделна папка имаше пет варианта на проспекта, който „Никълъс Сейнт Хюбъл III“ бил съставил, с дата от преди две години. Планове да основе хедж фонда „Хайдро-Уърт“ с фокус върху търговията с петролни продукти. Брайт беше приложил раздута биография, лъжейки, че е завършил „Итън“, „Харвард“ и „Уортън“, и наричайки се „брилянтен тактик и финансов пророк“.

Хвалбите всъщност се основаваха донякъде на факти. След като пристигнал в Лондон от Ню Йорк, той използвал фалшиви препоръки, за да започне работа в една брокерска къща в Лондон. Научил се да търгува с фючърси достатъчно добре, за да се сдобие с огромни бонуси и препоръка от изпълнителния директор.

След осемнайсет месеца напуснал и започнал да инвестира за себе си. Девет години след като наследил 1,36 милиона долара, спестяванията му нараснали до 7,1 милиона. Без да броим сметката в швейцарска банка, достъпът до която щеше да отнеме известно време.

Още нещо от Швейцария — на гърба на един от бележниците беше прикрепена елегантно написана на ръка квитанция от клиника в Лугано. Услугите не бяха изброени, а сумата в швейцарски франкове съответстваше на петдесет и пет хиляди щатски долара.

— Може да е имал проблеми с наркотиците, а това да е някоя от онези скъпарски клиники за рехабилитация — каза Майло. — Но освен мъжките сокове не намерихме нищо забранено.

— Може рехабилитацията да е била успешна — отбелязах аз. — Ако е така, твърде лошо за обществото.

— Какво искаш да кажеш?

— Главата му се е прояснила достатъчно, за да почне да реже чужди глави.

Въпреки финансовите умения на Никълъс Сейнт Хюбъл III той не намерил клиенти и „Хайдро-Уърт“ останал само на хартия.

— Привидно чаровен, но може би след като са го опознавали, ги е стряскал, както е станало със сестрите.

— Прекалено готин, а?

— Играта е била много забавна.

— Раул намери нещо, което си бил записал на хартия за проспекта. „Време е за по-икономичен начин на живот, преценете какво е най-важно.“

— Определял си е приоритетите — казах аз.

— Не се е справил много добре — рече той.

 

 

Докато се трудехме над второто си питие, телефонът на Майло завибрира на бара.

Звукът му не се чуваше от шума в бара и стария бейзболен мач, който вървеше на екрана.

Той го погледна как подскача като мексиканско бобено зърно, сдъвка маслината си, преглътна я и чак тогава отговори.

— Стърджис… до късно работите, докторе… така ли? О… признателен съм ви, нещо друго? Да, така е… ще го попитам, благодаря ви, че ми казахте.

Той изпразни чашата си и махна за още една.

— Кой доктор беше това? — попитах аз.

— Уайнбърг, от патоанатомията. Аутопсията на стария Дейл е изместена напред по заповед на шефа.

— При всички тия дупки от куршуми необходима ли е аутопсия?

— Убийствата, в които участват полицаи, трябва да бъдат разследвани много внимателно — обяви той, сякаш ставаше дума за някой друг.

Питието му пристигна. Той отпи. Измърмори нещо, което не можах да разбера.

— Какво? — попитах аз.

Той остави чашата си на бара и я завъртя.

— Оказва се, че Дейл-Ник-Извратения няма топки. Буквално. Отстранени по хирургичен път, чиста работа, всичко е зараснало.

— Клиниката в Швейцария.

— Чувал съм, че там с пари всичко се купува.

— Плаща си да го кастрират — казах аз — и взима тестостерон, за да запази мъжествеността си.

— Несъмнено имаш обяснение, основаващо се на твоето образование и опит.

На екрана над нас някой правеше трийсетярдов рън за тъчдаун. Стара история, но част от пиещите в бара се развълнуваха.

— Мога да теоретизирам върху желанието за пълен контрол. Регулиране на дозата, наслаждение от измененията.

— Но?

Привлякох вниманието на бармана и посочих чашата на Майло.

Беззвучно казах:

— И на мене.