Джонатан Келерман
Импулсивно (33)

Трийсет и трета глава

Докато се спускахме от „Олтер терас“, Майло се обади по телефона и описа плана за наблюдение по-късно през нощта.

В Бийчуд Таша каза:

— Чувствам как апетитът ми се връща. Можете да ме оставите при „Баскин-Робинс“.

Преди Майло да успее да отговори, ни заслепиха фарове. От юг се изкачваше една кола. Майло избута Таша в храстите.

Фаровете стигнаха до кръстовището. Тъмен бус фолксваген, цветът му не можеше да се различи в мрака. Чу се стържещ звук, когато зави наляво към „Олтер“.

— Трябва да си смени маслото на скоростите — каза Таша.

Майло пристъпи напред, пресегна се към буса, докато завиваше, и почука по вратата до шофьора. Едната му ръка беше на кобура, другата размахваше значката му. Бусът спря рязко. Майло показа с жест да се отвори прозорецът.

Стъклото на седалката до шофьора се спусна ръчно. Ръката на шофьора остана на ръчката, когато се наведе към нас.

Млада жена на трийсетина години, с широко отворени от изненада очи и къса кафява коса. Бусът беше пълен с кашони.

— На тази улица ли живеете, госпожо?

— Аха. Някакъв проблем?

— Нищо тревожно. Познавате ли обитателите на къщата в края на улицата?

— По-скоро не.

— Не?

— Аз… тях ги няма.

— Често ли отсъстват?

Очите й се стрелнаха към задната част на буса.

— Аха.

— Всичко наред ли е, госпожо? — попита я Майло.

— Стреснахте ме. Трябва да тръгвам, полицай. Чака ме дете.

Като хапеше устни, тя запали двигателя, включи на скорост и рязко потегли, като почти премаза крака на Майло. Той отскочи назад, едва успявайки да не падне.

Загледахме се след буса, докато пъплеше нагоре по „Олтер“.

— На мене ли ми се струва, или това беше едно уплашено момиче? — каза Таша.

 

 

Останахме в сенките и наблюдавахме буса, докато паркира някъде между белезникавата къща и най-близката съседна.

— Когато я попита дали живее тук, тя каза: „Някакъв проблем“. Това беше твърдение, а не въпрос — отбелязах аз.

Майло отново вдигна телефона и започна да шепне заповеди.

Бусът остана там няколко минути, преди жената да слезе и да отвори задните врати. Поклати глава сякаш в отговор на невидим въпрос.

От буса изникна втора фигура. По-висока, къса коса, риза и панталони.

Мъж.

Той посочи към жената и двамата измъкнаха нещо от буса.

Правоъгълен кашон, дълъг около метър.

Мъжът избута жената, довърши измъкването сам и остави кашона на земята.

Чу се тупване.

Жената издаде висок звук. Ръката на мъжа на рамото й го заглуши.

Тя посегна към кашона. Той я плесна през ръката. Посочи отново. Тя се премести на няколко крачки и остана на място, с ръка на устата.

Мъжът започна да клати кашона. Пусна го.

Жената се втурна напред, подхвана го и го изправи.

Мъжът сложи ръце на кръста си. Смехът се разнесе надолу по „Олтер“.

Жената се опита да вдигне кашона, но не успя.

Мъжът хвана единия край и двамата го понесоха към белезникавата къща.

— Време е за аеробика — каза Майло и се понесе с големите си обувки с гумени подметки.