Джонатан Келерман
Импулсивно (31)

Трийсет и първа глава

Майло си сложи ръкавици, подпря вратата на Манкузи на мястото й, излезе от сградата, запали цигара и се посъвзе. Извади жълтата лента от багажника.

Слънцето се показа иззад един облак. „Родни драйв“ изглеждаше почти красива.

Седях на бордюра и се опитвах да си прочистя главата. Пълна загуба на време, нито един от триковете ми не вършеше работа.

Тони Манкузи беше първото убийство в Холивуд за годината и Майло се обади на детектив Петра Конър. Тя беше на почивка в Гърция и партньорът й, Раул Байроу, извика оперативната група и съдебния лекар.

Байроу беше млад, ветеран от Афганистан, умен, внимателен и дяволски издръжлив. Той излезе от апартамента на Манкузи с безизразно лице, водеше си бележки, докато Майло разказваше, подръпвайки светлосинята си брокатена вратовръзка, която нямаше нужда от оправяне. Гъстата му черна коса, започнала преждевременно да посивява, беше фиксирана на мястото си с лак. Носеше безупречен тъмносин костюм, шит по поръчка. Хартиени калъфи предпазваха излъсканите му до блясък мокасини.

Когато Майло приключи, той каза:

— Нека да си го представя… Смятате, че Брайт, Хюбъл или както там го наричате, е бил тук и преди и е знаел, че задната врата обикновено е отключена. Или пък я е отключил, защото знае как се прави. Същата работа с достъпа до апартамента на Манкузи. Веднъж влязъл, прави това. На излизане среща съседката, преструва се, че търси Манкузи, и се измъква… звучи логично.

— Но?

— Мисля, че може да има и друго обяснение, Лу. След като Манкузи е оставил травестита, той се е срещнал с Брайт и са дошли тук заедно.

Майло се почеса по носа.

— Възможно е. Макар че Манкузи може да се е пазел от него.

— Ако Брайт и Манкузи са били наистина близки преди, Манкузи може да е дал ключ на Брайт. Може Брайт да е идвал тук, без да е преоблечен. Като се върна, ще потърся скорошна снимка и ще разпитам съседите.

— Както и да е влязъл Брайт, можем доста точно да определим времето. Видяхме Манкузи да си тръгва от Гордито около три без петнайсет, съседката е видяла фалшивата майка тук в шест и половина. Почти четири часа са достатъчно време да си свърши работата и да се изчисти.

— Прибира инструментите си в голямата кожена чанта, която съседката описа, и се измъква посред бял ден. Не се притеснява, защото прикритието му е идеално.

Байроу затвори бележника си.

— Старомоден костюм, с изключение на шала. Вътре имаше много кръв, но не забелязах петна от удари. А вие?

Майло поклати глава.

— Затова си мисля, че Манкузи най-вероятно е бил мъртъв, когато са го нарязали, Лу. Брайт може да го е удушил с шала и така да си е осигурил неподвижен труп за дисекция.

— При Шонски е използвал шала като реквизит. Намушкал я е до смърт. При всички жертви, за които знаем, оръжието е нож. Само че той променя самоличността си, така че може да променя и методите си.

— Внезапно удушаване на Манкузи не е лишено от смисъл — казах аз. — Тони беше едър мъж, което го прави труден за справяне. Освен това е внимавал, защото е знаел или подозирал на какво е способен Брайт.

Байроу каза:

— Промъкнал се е зад него, омотал е шала около врата му, избегнал е ожесточена борба. Всичко е станало тихо около три-четири сутринта.

Той пак се заигра с вратовръзката си.

— Първо мама, сега и сина. Зъб ли има на това семейство?

— Де да беше толкова просто, Раул.

— Психопатът, който върши добри дела, а? Той си въобразява, че помага, след това нещо в него се пречупва?

— Правенето на добрини е демонстрация на сила — казах аз. — Бил е жестоко дете, убил е собствената си сестра за финансова изгода, харесало му е да се прави на господ.

— Да създава правилата — рече Байроу. — Той решава кой, къде и кога. Но Манкузи си е отишъл, защото Брайт се е страхувал да не се разприказва.

— Така смятаме — рече Майло.

— Сервиран на чиния. Това е цяла нова вселена от зло.

Майло запали още една пурета. Вдиша дълго и издуха дим към небето.

— Ако ме е проследил, докато наблюдавах Тони, и ме е видял да вкарвам Таша в колата, това може да е подписало смъртната присъда на Тони. Защото Брайт е знаел, че Таша е била на купона, на който Тони се е оплаквал от майка си, и тази близост му се е сторила неудобна.

— Ако Брайт е следял Тони — казах аз, — вече е планирал как да се отърве от него.

Той изръмжа.

— Как ще си поделим работата? — попита Байроу.

— Манкузи е твой, останалото е моя грижа.

— Имаш ли проблем с разширяването?

— На кое?

Поредното подръпване на вратовръзката.

— Толкова много трупове за тия години и заподозрян, който е психопат. Ако някой предложи работна група, не виждам как ще го спрем.

— Ще направим каквото трябва, Раул — каза Майло.

— Междувременно работим с каквото разполагаме — рече Байроу. — Първо трябва да намерим травестита. Искаш ли да пратя хора при Гордито довечера?

— Нека аз да се заема с това, ти действай тук.

Байроу прехвърли няколко страници от бележника си.

— Значи знаем кой го е направил и може би поне отчасти защо го е направил и как го е направил. Остава ни само да намерим този алтруист.

По гладкото му лице бавно плъзна усмивка.

— Богата възрастна дама. Може би трябва да започна от женските клубове — бридж, бинго, чай, такива неща.

— Отминало поколение, Раул.

— Всъщност, Лу, в Пасадина и Сан Марино все още се занимават с чай.

— Там ли си израснал?

— Не, в източен Ел Ей — рече Байроу. — Майка ми чистеше по домовете в „Хънтингтън“.

 

 

От апартамента излезе един лаборант в защитен костюм, без маска и избърса потта от лицето си.

— Затъмнихме банята за изследване с луминесцентна светлина, детективи. Много следи от бърсане, а някой е използвал и абразивен препарат. Останал е много хемоглобин обаче. Във ваната, по пода, в мивката, купища под душа.

— Купища? — попита Майло.

— Това е технически термин — отвърна лаборантът. — Този тип си го бива, а? Имате ли една цигара?

 

 

В три и половина напуснахме местопрестъплението и подкарахме към Гордито. Две длъгнести проститутки, които даже не изглеждаха женствени, дъвчеха, пиеха и дърдореха. На съседната маса седяха трима строителни работници, всеки зает със собствените си мисли.

— Карай още малко и се върни пак — рече Майло, — ще опитаме още веднъж. Щом Таша разбере, че Тони е накълцан, веднага ще я хване шубето.

Мобилният му телефон изписука.

— Какво има, Шон?… Някаква прилика?… По-добре от нищо, изпрати копие на Раул Байроу… отвореният, дето работи с Петра… да, той. Нещо друго? Добре, връщай се в къщата и поемай нещата, докато лаборантите си свършат работата… Не ме интересува, Шон, ако някой от ония автоспециалисти има проблем, нека да ми се обади. Сега ми прочети всичко, което имаш, бавно и отчетливо. Аз съм стар човек.

Той слуша няколко минути, помърда устни и затвори.

— Намерил е снимката от шофьорската книжка на Николас Хюбъл отпреди две години. За съжаление на нея е със сива брада и обръсната глава, а адресът му е пощенска кутия в Брентуд, която е наел същия месец, когато подал документи за наемане на къщата. Посочил е трима поръчители — Ансел Д. Брайт от Сан Франсиско, Роланд Корвуц от Ню Йорк и някой си Мел Дабсън тук, в Ел Ей.

— Правиш си фалшива самоличност и я поддържаш с истинското си име — отбелязах аз.

— Умник, а? Фирмата за недвижими имоти каза, че препоръките му са „блестящи“. Номерът, на който са се свързвали с него, е предплатена карта. Корвуц така и не отговорил на запитването. За разлика от този тип Дабсън, който казал, че познавал Хюбъл от години, Ники бил порядъчен, честен и отговорен. Двама от трима плюс двайсет и четири хиляди в брой са се оказали достатъчни за сключване на сделката.

— Къде живее Дабсън в Ел Ей? — попитах аз.

Той провери бележките си.

— „Олтер терас“, пощенският код изглежда като… недалеч от тук, в Холивуд Хилс.

— Чудя се дали надписът се вижда оттам — казах аз.

 

 

Минах няколко пъти нагоре-надолу по Хайленд и отидох до Санта Моника, където травестити и мъжки проститутки се разхождат в различна степен на разбирателство.

Майло се оглеждаше за Таша, докато ровичкаше в телефона си. Търсеше нещо за „Мелвин“, след това „Мел Дабсън“.

Нямаше такова лице.

— Може да е поредното алтер его — казах аз.

Той прегледа криминалните търсачки за „Мелфърд“, „Мелроуз“, „Мелдрим“ и „Мелник“, след което се облегна назад и изпсува.

Запитването в щатската данъчна служба за Дабсън не даде резултат. Краткият разговор с услужливия чиновник в имотния регистър обаче предизвика усмивка на лицето му.

— Трамел Дабсън. Плаща данък имот за „Олтер терас“ от двайсет и един месеца.

Още едно търсене в Националния център за криминална информация не даде резултат.

— „Трамел“ означава „спъвам“.

— Научавам нова дума всеки ден.

Той звънна на Шон да провери какво става с къщата в Брентуд.

Празна, чиста, без коли в гаража.

Щом затвори очи и се облегна, нещо привлече вниманието ми на ъгъла на един търговски център край „Ориндж драйв“.

— Я гледай — посочих аз.

Той се изправи рязко.

— Спри тук.