Джонатан Келерман
Импулсивно (25)

Двайсет и пета глава

— Шефът получи ли това, за което беше платил? — попитах Майло.

— Ще ти кажа, след като говоря с него.

— Кога ще стане това?

— Когато дворецът ни призове.

Пет следобед, мрачно небе, тежък въздух в Лос Анджелис. Бяхме в едно кафене на „Санта Моника булевард“, прочуто с омлетите си с размер на капак на улична шахта. Кафе за мене, кафе и порция канелени бухтички за него. Преди два часа беше приключил късния си обяд в „Могул“. Дрехите му ухаеха на интересна смес от кимион и следобедната му пурета.

Преди да си легна снощи, му оставих съобщение, преразказващо накратко какво бях научил в Ню Йорк. Не получих обратно обаждане, защото наблюдавал Тони Манкузи до изгрев-слънце.

Той потърка очи.

— Дейл е очистил Сафранови… добре, изкара си парите, дай да ти платя недоядената порция маруля за сто долара.

— Четирийсет — казах аз. — Маруля и миди.

— Ох, леле.

Върнах се на обяд. Той беше неоткриваем до четири следобед. Ходил пак при Гилбърт Шакоун на паркинга на „Престиж“ и успял да накара Шакоун да признае, че закъснял за работа, намерил веригата на мястото й, но катинарът липсвал, изтичал до една железария на „Канън“ и купил евтината версия, която бяхме видели.

— Мислиш ли, че има още нещо? — попитах аз.

— Някой да го е подкупил да остави отключено ли? Не смятам, предложи да мине на полиграф, повече се страхуваше да не загуби работата си, отколкото от обвинение в съучастничество.

— Както и да е станало, който и да е взел катинара, го е запазил.

— За спомен.

 

 

След като си тръгнал от Шакоун, участвал в конферентен разговор с властите в Тексас и с детективи от шестте града, в които Къз Джаксън твърдял, че е извършвал престъпления. Три задънени улици, една малко вероятна, две възможни.

Плюс Антоан Бевърли, голямата въпросителна.

Хората със смъртоносните инжекции в щата на самотната звезда очакваха развитие на положението. Офисът на шефа поиска от Майло напредък по Антоан, но нямаше никаква следа, по която да се тръгне, освен да се намерят приятелите от детинството на Антоан.

От двамата нямаше и помен.

— Цивилни коли от участъка в Холивуд обикалят около къщата на Уилсън Гуд през последните четирийсет и осем часа. Определено няма никого, а и в „Сейнт Ксавиер“ започват да се тревожат.

— Може да се е разболял сериозно и да е влязъл в болница.

— Проверихме и това. Нищо.

— Треньорът напуска игрището — рекох аз.

— Тъпа работа, а? Както казах, на глупака му трябваше само да сътрудничи. Да не вземе случаят с Антоан да се окаже някаква гадна детска история.

Мисълта за това ме умори. А можеше и да е от безсънието в подобната на килия хотелска стая, последвано от смазващ шестчасов полет.

Отпих голяма глътка кафе. Майло отвори едно пакетче подсладител, но не го използва.

— Гуд е бил връстник на Антоан. Смяташ ли, че петнайсетгодишно хлапе е способно на такова нещо?

— Те не са миелинирани.

— Не са какво?

— Миелин — казах аз. — Това е вещество, което покрива нервните клетки и играе роля в логическите разсъждения. Тийнейджърите го нямат в същото количество, колкото възрастните. Според някои това е основателна причина да не се екзекутират млади престъпници.

— На каква възраст става нормално?

— Различно при различните хора. При някои чак на средна възраст.

— За вредите от химията — рече той. — Само че тук не става дума за глупаво импулсивно убийство. Малолетните гангстерчета ги вършат непрекъснато. Ако Гуд е виновен за Антоан, имаме тийнейджър, достатъчно коварен да убие най-добрия си приятел, ловко да покрие всичко и да си живее като порядъчен гражданин. Носил е ковчега и си е изплакал малките очички.

— Да се възприемаш като морален човек и да живееш с такова зло, е страховито бреме, но хората го правят. Или пък Гуд е един от онези крайно функционални психопати, успял да избегне проблемите.

— А сега проблемите идват у тях — каза Майло — и той се разтреперва и изчезва.

— Или пък смъртта на Антоан не е била планирано престъпление. Няколко хлапета си играят и се случва нещо адски лошо. Гуд се паникьосва и скрива тялото на Антоан. Сега е ужасен.

— Хлапетата може да са били три. Другото приятелче на Антоан е наркоман и престъпник от кариерата. Може да е самонаказание.

— Гордън Бевърли каза, че Мезонет имал проблеми в семейството, бил свидетел на убийство на улицата. Може би няма възможностите на Гуд.

— Брадли се обрича на долен живот, Уилсън се сдобива с къща в хубав квартал. Може би тъкмо Гуд е хладнокръвният… по дяволите, може и да е имало умисъл. Семейство Гуд ни каза, че Антоан е продавал най-много абонаменти. Ами ако малките копелета са искали да му вземат печалбата, а той не се е давал?

— Обикновено при тези фирми децата предават формулярите и си получават парите по-късно.

— Добре, но надушвам, че между трите момчета се е случило нещо. Трябва да намеря господин Гуд и да започна да руша илюзиите му, но не мога да оставя Манкузи и Шонски. Като стана дума, Тони се е обадил вчера на Джийн Бароун, искал да разбере кога ще влезе в сила завещанието на мама.

— Какво му е казала?

— Каквото й поръчах: машината на правосъдието е бавна. Нашият затворил, без да се сбогува. Може натрупаното напрежение да го накара да извърши някоя глупост. Като например да се срещне с онзи, на когото се преструва Дейл Брайт.

Той грабна една бухтичка, захапа я здраво и посипа дъжд от трохи.

— Благодаря ти, че отиде дотам, Алекс. Вярваш ли на Корвуц, че не е поръчал Сафранови?

— Не е имал причина, сградата е щяла да бъде опразнена, със съгласието на Сафранови или без него.

— Тогава какъв е бил мотивът на Брайт?

— Забавно е да убиваш, когато можеш да го оформиш като алтруизъм. Соня Глушевич каза, че Брайт бил най-услужливият човек, когото е срещала.

— Мъжът — жена — рече той. — Вярваш ли го?

— Така мисля.

— Способен, но не иска много често — рече той. — Обаче не е гей.

— Този човек се изплъзва от класификациите.

Той довърши бухтичката и си взе още една.

— Лудува в рокли, добър е в гримирането. Няма сведения да е живял във Вашингтон, Мериленд или Вирджиния. Същата работа с военната служба в Германия.

— Каква изненада — казах аз.

— Преоткрий себе си. Забавлението на новото хилядолетие. Защо просто не се кандидатира и не ни спести главоболията.

— Политиката няма да свърши работа — рекох аз. — Той наистина обича да помага на хората.

Той се разсмя толкова силно, че трохите заподскачаха по корема му.

— Дейл и Тони може да са се запознали на някое травеститско събиране — казах аз. — Тони се оплаква от проблеми с парите, как майка му живее в хубава къща в Уестууд, докато той е принуден да се премести в някаква дупка, защото тя е спряла кранчето. Дейл решава да оправи работата. Може би Тони няма идея какво е направил, но след като научава подробностите — убиец в костюм — започва да подозира нещо.

— Карираният каскет — рече Майло. — Спомена, че баща му е носил същия. Ако това е една от малките шеги на Дейл, как е разбрал за модните навици на Тони старши?

— Тони дрънка, а Дейл е добър слушател. Ако Тони знае, че в някаква степен е отговорен за това, че Дейл е заклал майка му, това обяснява емоциите, които видяхме.

— Повръща. Но не предава Дейл от страх да не бъде обвинен в съучастничество.

— Интересно е, че Дейл действа, без да се притеснява, че Тони ще го предаде. Разбира психиката на Тони.

— Или чака да му дойде времето.

— Тони да е в опасност? Допускам, че е възможно. Във всеки случай, ако наблюдението скоро не даде резултат, мисля да подходя директно към него.

Той се зае с втората бухтичка.

— Наистина ли мислиш, че това е зъл алтруизъм и Дейл не взима пари за ударите си?

— Ако сме прави за убийствата в Охо Негро, той е убил сестра си и Вики Тран и е забогатял. Но ако парите са единствената причина да елиминира Лионора, можеше просто да си седи в гората и да я очисти с пушка. Вместо това облича костюм, показва се, краде кола и извършва нечувана жестокост. За мен това означава, че има психосексуален мотив. А това съвпада с казаното от Лионора на Мейвис Уембли за Дейл — скрита жестокост в детството.

— Измъчва животни и става доброволец в приют. Всичко с ирония, нали?

— Ирония и театър — казах аз. — Помисли си какво е необходимо за убийството на Кат Шонски: да открадне биеща на очи кола, да причака жертвата си, после да я отвлече, може би насила. След това да върне колата на място, където със сигурност ще бъде намерена, и да остави кървава следа на седалката. Оставя и шала, така че да бъде видян веднага, ако се разрови гробът на Кат.

— Този гроб определено е щял да бъде разровен — рече той. — Разрешението за басейна на сестрите току-що е излязло.

— Интересно дали Дейл е знаел?

Веждите му се извиха.

— Познат на сестрите… чудя се дали са се върнали от екскурзията.

Той махна на сервитьорката и й връчи няколко банкноти.

— Това е прекалено много, лейтенант.

— Хващаш ме в момент на слабост, Мариса.

— Наистина, лейте…

Той сложи голямата си ръка върху нейните.

— Заведи децата на кино.

— Толкова сте мил.

Тя заситни да го целуне по бузата, като едва не пропусна.

— Случайни жестове на доброта — отбелязах аз.

— Така сме двамата с Дейл.