Вестител при Форуд дойде с тревога:
„Помръкна всичко от пръстта до бога,
до слона — слон, коне и прах немил;
ще кажеш, че се е надигнал Нил.
А то — войска могъща към Туран
изпраща брат ти роден от Иран
и пред Келат се вижда вече строя —
кой знае где ли ще започне боя?“
Вестта печална наскърби витяза,
пазете пътя! — той веднага каза;
и спуснал се от крепостния зид,
пое към близкия планински рид;
съзря Форуд войските в долината,
обгърна с поглед след това стадата
с табуните сред трепетния злак —
да се прикрият той отдаде знак.
Пастирите сред смут и шепот глух
животните прибраха в Сепидкух.
На крепостта затвориха вратите
и момъкът в седлото взе юздите.
А там — далече — край река Майем,
пълзеше тъмен облак към Черем.
Форудовата майка Джерире
от кулата желязното море
поглеждаше, със мъка на сърце
на Сиявуш за светлото лице.
Дойде Форуд и със тъга незрима
така продума: „Майчице любима!
Със слонове и знамена към нас
иранците се движат в тоя час.
Война ли е замислил Тус отново?
Какво да правя — чакам твойто слово!“
„Витязе млад! — отвърна Джерире. —
Повярва ли, че трябва да се мре!
Начело на иранската държава
е брат ти, Кей-Хосров, огрян от слава.
Добре той знае на кого си син,
че Сиявуш е ваш баща едни,
тоз, който в мир и много боеве
постигна всички земни върхове.
Не бе решил да вземе той туранка,
ала такава — станах вярна сянка
на този светъл и победен мъж —
и ти си, сине, като него същ.
Щом брат ти е обзет от гняв и сила
да отмъсти за черната могила
на вашия баща… И ти тогаз
си длъжен да издигнеш в боя глас,
пристегнал своя шлем и румска броня,
та всеки враг да видиш в прах под коня!
Разплата е замислил Кей-Хосров —
да отмъстиш и ти бъди готов!
В степта да стенат леопарди вече,
чудовища да плачат надалече.
Да се надигне всичко с жребий сляп!
Навред проклинат цар Афрасиаб.
Като баща ти где ще се намери?
Той няма равен във страни и ери —
и бе герой, от смелост обладан,
със страст дълбока и най-точна длан!
Ти по баща и майка, сине славен,
растеш от царски род най-стародавен.
Затуй в борбата смело влез и там
си длъжен да ни отървеш от срам!
Срещни се със иранските витязи,
че няма друга слава като тази,
която носят те… Да дойдат тук.
Зарадвай ги със вино, с нежен звук.
Да видят, че за тях е кон до коня,
на всеки дай по меч и шлем, и броня.
Да имаш брат — това е злато, слава,
не позволявай чужд да отмъщава.
Сам поведи войските на Хосров!
Шах нов е той, а ти — мъстител нов.“
Форуд попита: „Майчице велика,
кого най-пръв сърцето ми да вика?
Та кой от тях, калени на война,
до мене да издигне рамена?
Приятел как се търси в непознати?
И на кого писмо да се изпрати?“
Тъй на Форуд отвърна Джерире:
„На хълма спреш ли — ще съзреш добре
от най-прославените двама там:
храбреца Занг и страшния Бахрам;
опора ще откриеш в тях, съдбата
и — трябва да им вярваме в борбата.
Духът на Сиявуш през вечността
над теб да свети с твоята звезда!
Стояха те до него неотлъчно
и днес, навярно, още им е мъчно.
Вземи Тохар и без войска и меч
при тях иди, продумай блага реч,
че той единствен сред войските може
да ти покаже знатните велможи
на славния Иран — по ранг и чин, —
кой там какъв е, на кого е син.“
„Премъдра майко — той подзе, — и род
гордее се със теб, и цял народ.“
До тях вестител приближи тогава
и пак започна той със вест такава:
„До меча меч, до слона слон стаен —
ще кажеш: сякаш слънцето е в плен! —
Догдето планината се синее,
се виждат войни, стяг до стяг се вее.“
