Фирдоуси
Шах-наме (94)

Не трябва шаха, осенен от слава,

войските си на враг да поверява.

Нали след туй ще лее сълзи той,

от чужд неизлекуван и от свой.

Надменният, без шахската корона,

усеща бяс и ненавижда трона.

Не му е по сърцето чужда реч

и царството да пази той със меч.

Щом шахът мисли и за свойта кожа —

не вярва на съперника-велможа.

Безвластният по волята на бог

към царя на царете е жесток,

омраза тайна носи той и ядно

се бори срещу него безпощадно.

Тоз, който в своите дела е лек —

мъдрецът ще му каже ли човек!

Послушай мойта повест и тогава

ще разбереш на злото черно нрава.