Фирдоуси
Шах-наме (90)

Пиран поверява Кей-Хосров на пастирите

Пиран събра пастирите добри,

синът на Сиявуш им повери,

прославяйки го с думи лъчезарни.

Той каза: „Да са грижите ви харни.

От вашия живот да е по-скъп,

да не изпита под звездите скръб.

Угаждайте му с всичко денонощно,

та утре той да разцъфти разкошно.“

С най-светъл хор отвърнаха му те:

„Бъди спокоен за това дете!“

Намери и кърмачка той и щедро

обдари всички със лице най-ведро.

Благодариха те за сетен път

и с младенеца тръгнаха на път.

Растеше Кей-Хосров във планината

под щедрата любов на небесата.

Седемгодишен — беше чудо той,

достоен за рода си млад герой,

със лък — собственоръчен — на велможа;

събра той тетивата с овча кожа,

завърза ги, сви техните крила,

и с още недовършена стрела

изглеждаше, че вече е готов

в просторите да полети на лов.

Десетгодишен — вълци и глигани

той гонеше, препасан със колчани;

и лъвове и тигри, златорък,

обричаше на смърт със своя лък.

Вървяха дните, в младостта прекрасна

учителят си Кей-Хосров надрасна.

Един пастир, пресичайки степта,

донесе смутен на Пирап вестта

и промълви: „От лъвчето чудесно

да се оплача никак не е лесно —

той най-напред ловуваше сърни,

след туй с жестоки тигри ги смени,

а днес дори и лъв ако подгони,

ще изуми самите небосклони.

Но ако той пострада в някой час,

ще обвиниш пастирите тогаз!“

Усмихвайки се, рече тъй юнака:

„Той по природа е с десница яка!“

И двамата потеглиха веднага

към този ненагледен юначага.

Посрещна ги витязът лъчезарен,

Пиран се взря и беше благодарен,

когато, като някой вихрогон,

целуна той ръката му с поклон.

Пиран съзря лицето му красиво,

усети във гръдта си чувство живо

и го държа в прегръдка дълга той,

отправяйки към бог молби безброй.

„Юнако смел — Хосров поде тогава, —

цял век да озарява твойта слава!

О, всеки, който те познава тук,

повтаря твойто име като звук

пресвят и чист, че ти без срам в сърцето

прегърна на пастирите момчето!“

Във този миг юнакът се обърка,

лицето му почервеня от мъка.

Той викна: „Моя радост, сине благ,

на славен род ти си наследник драг!

И никой в него не е бил пастир,

но всичко ще ти доверя подир.“

Два коня мигновено оседлаха,

плащ златоткан за Кей-Хосров развяха.

И в път, повели най-сърдечно слово,

оплакан беше Сиявуш отново.

Пиран момчето учеше с любов;

по-скъп му беше всеки ден Хосров,

ала за всичко бе го страх от царя

и нямаше покой душата стара.

На небосвода пак като преди

изгряваха ту слънце, ту звезди.