Фирдоуси
Шах-наме (83)

Сънят на Сиявуш

Три дни прекара Сиявуш във плач,

а щом отново се посипа здрач

и едрите звезди изгряха вън —

той легна и сънува страшен сън.

Събуди се в съня си невъзможен:

приличаше в нощта на слон тревожен.

Прегърна го царицата в уплаха.

„Сънуваш ли?“ — две думи прозвучаха.

Във мрака непрогледен лумна свещ,

бе с дъх на амбра пламъкът горещ.

И ласкаво тя своя мъж попита:

„Какво смути душата ти честита?“

Отвърна той: „Ще ти разкажа аз,

но да остане всичко между нас.

Река, о кипарис, ми се присъни,

стоях край нея сам като на тръни,

че вражи войни стичаха се там

и пламна огън страшен и голям.

Растеше безподобната стихия,

в града едва успях да се укрия,

що, разрушен, лежеше глух и сляп

пред войните на цар Афрасиаб.

Щом ме съгледа царят разярен,

море от огън тръгна срещу мен.“

„Бъди спокоен — каза тя, — навярно

това е сън за нещо лъчезарно.

По-скоро Герсиваз ще е убит

на Рум от някой воин знаменит.“

Събра войската Сиявуш тогава,

в града и край двореца я разстави.

Към Кант изпрати съгледвачи рой,

нахлупи шлема, меча грабна той.

На сутринта един боец се върна,

то сякаш че светът се преобърна,

когато каза: „Зърна твоят раб

дружините на цар Афрасиаб.“

Дойде и вест от Герсиваз-лъжеца:

„Добро не чакай, остави двореца,

че властелинът е неумолим.

Навсякъде аз виждам само дим.

Спасявай се, да тръгне с теб войската,

и потърси защита от бедата!“

Повярва Сиявуш на тази вест,

лъжата скверна той прие за чест.

Жена му каза: „Скъпи, остани ни,

наблизо са туранските дружини!

Прости се с твоя Канг, мигът е къс.

Кажи да ти приготвят коня бръз

и замини, закрилян от твореца,

че само тъй ще видя мир в двореца.“