Фирдоуси
Шах-наме (82)

Афрасиаб обявява война на Сиявуш

Кипеше царят от словата ядни,

възвръщаха се дните безпощадни.

Той толкова се беше разгневил,

че не погледна своя брат немил,

а заповяда да тръбят тръбите,

литаврите да съберат войските.

Изведоха от Канг безброй дружини

и пак страха заля гори, долини…

А щом изчезна в пътя Герсиваз

сред облак прах, спря тъжният витяз

в покоя на царицата неволна,

душата му бе сякаш тежко болна.

Царицата продума: „О, безстрашен лъв,

какво ти е, защо си днес такъв?“

„Прекрасна моя — Сиявуш й каза, —

тук не почитат повече витяза.

Измъчвам се, гадае моят ум,

пред себе си не виждам светъл друм.

Ако е прав туранецът — аз зная,

че е настъпил безвъзвратно края.“

Царицата се хвана за косите,

в лицето си впи нокти и очите

бадемови проляха сълзи рой

над жребия на славния герой.

И то не бяха сълзи в жар и плам,

а сякаш бисери струеха там

и укори към трона на бащата,

приел така безропотно съдбата.

Тя каза, плачейки: „Витязе славен,

какво ще правиш тука изоставен?

От гняв към теб бе шахът обладан;

не можеш да се върнеш във Иран.

Далеч е Рум, а да потърсиш Чин,

Не е достойно туй за властелин.

Къде ще идеш с тази участ строга?

Спасението виждам само в бога“.

Отвърна той: „Ще дойде Герсиваз

и радостта ще възцари у нас,

успял да потуши гнева на царя

велик и чист пред свода на олтаря.“

Такива думи Сиявуш изрече и

на Яздан безмълвно се обрече.